1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. София, 14.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря С. С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3458 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 47, т. 2, т. 3, т. 6 и т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 889 от 16.01.2014г. по в. арб. дело № 889/2014г. на арбитър Б. Г..
Ищците Х. Г. Д. и П. Г. К., двамата от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Г. Б. поддържат становище, че решението на арбитъра е основано на невалидно арбитражно споразумение, тъй като Общите условия към договора за револвиращ заем, съдържащи арбитражната клауза, не са подписани от ищците – основание за отмяна по чл. 47, т. 2, предл. 1 ЗМТА.
Основанието за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2, предл. 2 ЗМТА е въведено като евентуално: ако съдът приеме, че Общите условия са неразделна част от договора за заем, то арбитражната клауза е недействителна на основание чл. 26 ЗЗД поради липса на съгласие от страна на ищците арбитражната клауза да бъде включена в договора. Ищците поддържат, че договорът за заем като реален договор е сключен преди фактическото му подписване и преди заемополучателите да са имали възможност да се запознят с общите условия на договора за револвиращ заем. Ищцата е подала искане до [фирма] за отпускане на заем до 3 000 лв. като е попълнила бланка на проектодоговор, която не е била попълнена в цялост, а само с личните данни на заемополучателя и евентуалния поръчител без общи условия към него. Впоследствие на ищцата е изпратен не попълнен договор за револвиращ заем с общи условия, а известие за одобрение на заем.
Ищците релевират доводи за противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Република България /чл. 47, т. 3 ЗМТА/ и противоречие на арбитражната процедура с повелителни разпоредби на ЗМТА /чл. 47, т. 6 ЗМТА/. При разглеждане на арбитражния спор са нарушени основните принципи на законност, равенство на страните, състезателност в процеса, дирене на обективната истина и на справедлив процес. Начинът на формиране на арбитражния съд и процедура по установения в Общите условия на ответника ред противоречи на чл. 22, чл. 23, чл. 27, ал. 2, чл. 28, чл. 31 и чл. 32 ЗМТА: разпоредбата на т. 18.4 от Общите условия противоречи на чл. 32 ЗМТА; разпоредбата на т. 18.5 от Общите условия – на чл. 27, чл. 28 и чл. 31 ЗМТА. Ищците твърдят, че решението е постановено без да са имали възможност да изразят становището си по спора, да направят възражения по нищожността на сключения договор и конкретни клаузи от него, които водят до неоправдано разместване на блага в полза на заемодателя, без да имат възможност да изискат събирането на писмени доказателства по съществото на спора или при изначално лишаване от право на защита, от провеждане на състезателно производство, в резултат на което са накърнени техни основни права, установени в чл. 6 и чл. 13 ЕКПЧОС, чл. 121 и чл. 122 от Конституцията на Република България.
Ищците се позовават и на основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА поради това, че не са уведомени нито за назначаването на арбитър, нито за воденото срещу тях производство.
Ищците молят арбитражното решение да бъде отменено.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Л. – М. оспорва предявения иск, като прави възражение за недопустимост и евентуално неоснователност на молбата за отмяна на арбитражното решение.
Относно възражението за недопустимост на иска поддържа становище, че молбата за отмяна на арбитражното решение е подадена след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен преклузивен срок. Ответникът се позовава на наличието на условия за прилагане на уговорената в т. 18.4 от Общите условия и предвидена в чл. 32, ал. 1 ЗМТА фикция, предвид изпратеното арбитражно решение от арбитър ад хок Б. Г. на посочения от ищцата в уведомление за промяна на данни по договора за револвиращ заем [ЕГН] и на посочения от ищеца в карта на клиента адрес за кореспонденция, поради което следва да се счита, че арбитражното решение е надлежно връчено на ищците на 25.01.2014г.
По отношение на твърдяното от ищците основание по чл. 47, т. 2 ЗМТА ответникът прави възражение, че твърденията във връзка с начина на сключване на договора за револвиращ заем не следва да се разглеждат в настоящото производство, тъй като при отмяна на арбитражно решение ВКС не действа като контролна инстанция по отношение на правилността на арбитражното решение. Поддържа становище, че на ищците им е предоставена физическа възможност да се запознаят с общите условия, които са предадени при подписването и с които клиентът и солидарният длъжник са се запознали и приели, като в подкрепа на тези твърдения ответникът се позовава на клауза „В“ от договора за револвиращ заем и факта, че общите условия представляват и физически неразделна част от проектодоговора и от самия договор за револвиращ заем, тъй като са отпечатани на гърба на договора, както и са публикувани на интернет страницата дружеството и са обявени на видно място във всеки офис на ответника.
Ответникът релевира доводи, че арбитражната клауза и процедурата за разглеждане на спора са уредени подробно в Общите условия, т. 18.1. Писмено заявление за приемане на Общите условия с включената в тях валидна арбитражна клауза е налице под текста на договора и разпоредбата му, че той съдържа Общи условия. Ответникът поддържа, че договорът за револвиращ заем е сключен при действието на отменения Закон за потребителския кредит и процедурата за отпускане на потребителски кредит от [фирма], предвиждаща еднократна размяна на книжа и информация, е с оглед опростяване процеса на сключване на договор за револвиращ заем и е в интерес на клиентите.
Ответникът моли молбата за отмяна на арбитражното решение да бъде отхвърлена и претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер 600 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Искът по чл. 47, т. 2, 3, 4 и 6 ЗМТА е процесуално допустим, тъй като е предявен от надлежни страни в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че процесното арбитражно решение не е връчено на ищците и същите са узнали за него с връчването на поканите за доброволно изпълнение по изп. дело № 20148240402179 на ЧСИ К. П., рег. № 824 с район на действие Окръжен съд Пловдив /покана за доброволно изпълнение изх. № 46454/25.09.2014г. до П. Г. К. и покана за доброволно изпълнение изх. № 46455/25.09.2014г. до Х. Г. Д./, а исковата молба е подадена по пощата на 14.10.2014г.
С решение № 889 от 16.01.2014г. по в. арб. дело № 889/2014г. на арбитър Б. Г. Х. Г. Д. и П. Г. К. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 5 465,90 лв. ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателно погасяване на задължението, сумата 85 лв. – разноски по арбитражното производство и сумата 468,64 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Приложените по арбитражното дело товарителници № 1051003949482 и № 1051003949499 на „Е. – Експрес“ не удостоверяват връчване на посоченото арбитражно решение, тъй като и двете пратки са върнати поради „отсъствие на получател“. Предвидените в т. 11 от представените по арбитражното дело Общи условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица, версия 12.05.2010г. клаузи за известяване и връчване на съобщения не намират приложение към настоящия договор поради обстоятелството, че договорът е сключен на 14.09.2009г., т. е. преди изготвяне на версията на Общите условия от 12.05.2010г.
При тези данни и с оглед обстоятелството, че други доказателства за връчване на арбитражното решение на ищците /ответници в арбитражното производство/ не са представени, настоящият съдебен състав приема, че искът е предявен в преклузивния тримесечен срок съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
По основателността на иска:
От представените в настоящото производство договор за револвиращ заем № [ЕГН] /ДРЗ/ и известие за одобрение към посочения ДРЗ от 14.09.2009г. се установява, че на 14.09.2009г. между [фирма] – кредитор, Х. Г. Д. – клиент и П. Г. К. – солидарен длъжник е възникнало правоотношение по сключен договор за револвиращ заем № [ЕГН] /ДРЗ/. В раздел VI, б. В от представения договор ищците са удостоверили, че неразделна част от него са Общи условия към ДРЗ за физически лица, които са им предадени, с които са запознати и ги приемат, нямат забележки и се задължават да ги спазват. В арбитражното производство ответникът /ищец в аритражното производство/ е представил ДРЗ [ЕГН] /ДРЗ/ на една страница и отделно Общи условия на [фирма] към договор за револвиращ заем на физически лица, версия 12.05.2010г., в раздел 13, т. 13.1. от които е предвидено, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с ДРЗ, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, ще бъдат отнесени за разрешаване еднолично, до който и да е от посочените трима арбитри: Ж. В. Б., И. В. К. и Б. Й. Г..
[фирма], [населено място] е сезирало арбитър Б. Г. с искова молба срещу Х. Г. Д. и П. Г. К. за заплащане на непогасени вноски по договора за револвиращ заем, лихви и неустойка. В арбитражното решение арбитърът е обосновал компетентността си с клаузата на чл. 13.1 от представените пред него Общи условия на договора, с която страните са се съгласили всички евентуални спорове, възникнали при изпълнението на договора за револвиращ заем да бъдат решавани от арбитър, избран от списъка на арбитрите, съдържащ се в договора.
От доказателствата по делото се установява, че арбитър Б. Г. е изпратила препис от исковата молба и призовка до всеки от ответниците в арбитражното производство /настоящи ищци/ за насроченото на 16.01.2014г. заседание на посочените от дружеството адреси, като на Х. Г. Д. адресът е този, посочен в договора за револвиращ заем. Призовките са изпратени чрез куриерска фирма „Е. – експрес” с товарителници 1051003868172 и 1051003868189, върху които е отбелязано, че на 11.12.2014г. е извършен опит за доставка и на 12.12.2014г. пратката е предадена. По делото не са представени доказателства на кои лица пратките са предадени, нито е положен подпис от лицата, получили пратките. Приложените по арбитражното дело призовки и товарителници не удостоверяват връчване на преписи от исковата молба и доказателствата към нея на ответниците /настоящи ищци/.
При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 2, пр. 1 ЗМТА:
Релевираният в исковата молба довод, че решението на арбитъра е основано на невалидно арбитражно споразумение, тъй като такова не е сключено поради това, че Общите условия към договора за револвиращ заем, съдържащи арбитражната клауза, не са подписани от ищците, е основателен.
По делото е установено, че ищците /клиент и солидарен длъжник/ са подписали първоначално едностранно ДРЗ № [ЕГН], в който са удостоверили, че са се запознали с Общите условия, но впоследствие с известието за одобрение на ДРЗ, изходящо от [фирма], Общи условия не са изпратени на ищците, нито в изразеното от кредитора съгласие за сключване на ДРЗ е отразено кои Общи условия счита за приложими. Договорът за револвиращ заем е изготвен на една страница и към него не са налице данни, че са приложени Общи условия с конкретно съдържание, нито, че са отпечатани на гърба на договора, нито че между страните е уговорена изрична арбитражна клауза. Представеното в настоящото производство минимализирано ксерокопие на ДРЗ със съдържащи се към договора Общи условия с включена в тях арбитражна клауза с посочени арбитри Х. С., адв. С. П. и адв. Б. Г. /раздел 18, т. 18.1./ е оспорено от ищците. Предвид обстоятелството, че в настоящото производство ответникът се позовава на Общи условия с версия от 16.02.2008г., а в арбитражното производство се е позовал на Общи условия с версия от 12.05.2010г. , и с оглед факта, че нито една от версиите на Общите условия не е подписана от страните по договора, нито е отпечатана на гърба на договора, настоящият съдебен състав счита, че доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че на ищците са предадени Общите условия във версията от 16.02.2008г., е на ответното дружество. Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което се налага изводът, че по съдържащата се в посочената версия на Общите условия арбитражна клауза между страните не е постигнато взаимно съгласие. Арбитражно споразумение не е сключено и с Общите условия във версията от 12.05.2010г., представена в арбитражното производство, тъй като договорът за револвиращ заем е сключен няколко месеца по-рано – на 14.09.2009г.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че е налице твърдяното от ищците основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2, пр. 1 ЗМТА. С оглед изхода на спора и предвид обстоятелството, че останалите основания за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 2, пр. 2, т. 3 и 6 ЗМТА са релевирани като евентуални, същите не следва да бъдат обсъждани.
По основанието за отмяна по чл. 47, т. 4 ЗМТА:
Доводът на ищците за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА е основателен, тъй като ищците /ответници в арбитражното производство/ не са били надлежно уведомени за назначаване на арбитър и за провеждане на арбитражното производство. Видно от материалите по приложеното арбитражно дело, на ответниците по арбитражното дело не са връчени преписи от исковата молба и доказателствата към нея, нито призовки за насроченото на 16.01.2014г. заседание, когато арбитражното дело е приключило и е било обявено за решаване. Не е установено на кои лица са предадени изпратените до ответниците в арбитражното производство призовки чрез куриерска фирма „Е. – експрес” с товарителници 1051003868172 и 1051003868189 – лицата, получили пратките не са посочени, нито е положен подпис от тях върху товарителниците или друг документ. Приложените по арбитражното дело призовки и товарителници не удостоверяват връчване на преписи от исковата молба и доказателствата към нея на ответниците /настоящи ищци/. Поради обстоятелството, че ищците /ответници по арбитражното дело/ не са участвали в арбитражното производство, тъй като не са били надлежно уведомени за назначаване на арбитър и за провеждане на арбитражното производство, не може да се приложи и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че е налице и твърдяното от ищците основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 4 ЗМТА.
Въз основа на изложените се налага изводът, че решение № 889 от 16.01.2014г. по в. арб. дело № 889/2014г. на арбитър Б. Г. следва да бъде отменено на основание чл. 47, т. 2, пр. 1 и т. 4 ЗМТА. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да заплати на ищците сумата общо в размер 2 638,64 лв., представляваща направени разноски за настоящото производство /заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Разноси на ответника не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл. 47, т. 2, пр. 1 и т. 4 ЗМТА решение № 889 от 16.01.2014г. по в. арб. дело № 889/2014г. на арбитър Б. Г..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Х. Г. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], жк Т., [жилищен адрес] и П. Г. К. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], жк Т., [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3 чрез адв. В. Г. Б. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 638,64 лв. /две хиляди шестстотин тридесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/ – направени разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.