Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
София, 15.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 5825 /2013 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 625 от 11.12.2013г.. по касационна жалба на Р. П. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 85/24.06.2013г. по гр.д.№ 159/2013г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1/21.03.2013г. по гр.д.№ 1161/2012г. на Разградски РС. С последното е намалено на основание чл. 30 ЗН завещание от 09.09.2009г., оставено от П. М. П. в полза на дъщеря му Р. П. В. с 8000/28600 от предмета му и е възстановена запазената част на сина му М. П. П. от наследството на П. М. П., починал на 08.07.2011г. Допусната е съдебна делба на апартамент № 9 с идентификатор № 61710.505.536.1.9, на трети етаж, находящ се в [населено място], на [улица] със застроена площ 70,55 кв.м. ведно с прилежащите към него изба № 9 и таван № 9 и 8,33% ид.ч. от общите части на сградата при квоти 1136/3216 ид.ч. за М. П. П. и 2080/3216 ид.ч. за Р. П. В..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 31 ЗН и чл.12, ал.2 ЗН, във вр. с чл. 31, ал.1 ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 146 и чл. 266 ГПК и за необоснованост.
Ответницата по касация не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По основанията за допускане на касационно обжалване.
На основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса: „ако в доклада по делото първата инстанция не е дала указания за разпределение на доказателствената тежест, съставлява ли това съществено процесуално нарушение и следва ли въззивната инстанция да поправи този пропуск, като допусне исканите пред нея доказателства”. С ТР № 1/213г. от 09.12.2013г. т.2 се обобщи съдебната практика по този въпрос и се прие, че ако във въззивната жалба се прави оплакване за нарушение на първата инстанция при изготвяне на доклада и то е основателно, въззивната инстанция следва да даде указания на страните за събиране на тези доказателства. Събирането на доказателствата, за които е дадено указание не нарушава нормата на чл. 266 ГПК.
На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване и по въпроса: „при дарение на парична сума преди закона за деноминацията по каква стойност следва да се прибави сумата в масата по чл. 31 ЗН – като абсолютна стойност към момента на дарението, по деноминираната сума, или да се преизчисли чрез минималната работна заплата като съизмерител”.
Масата по чл. 31 ЗН се съставя за да се определи стойността на запазената и разполагаема част и да се прецени дали е накърнена запазената част. Даренията, които се включват в масата по чл. 31 ЗН се остойностяват към момента на откриване на наследството в състоянието, в което са се намирали към момента на дарението. За недвижимите имоти и движимите вещи, оценяването им не създава проблем въпреки изминалия период от време, инфлацията и деноминацията на лева. Когато обаче предмет на дарението, направено преди влизане в сила на Закона за деноминация на лева /ЗДЛ/ е парична сума, а наследството е открито след влизане в сила на този закон, се поставя въпроса с каква стойност да се включи дарението в масата по чл. 31 ЗН. Правото по чл. 30 ЗН да се иска възстановяване на запазената част от дарение, което налага формиране на масата по чл. 31 ЗН, е имуществено потестативно право, което възниква с откриване на наследството. Към този момент се прави и оценката на имуществото. Затова когато правото по чл. 30 ЗН е възникнало след 05.07.1999г. – влизане в сила на Закона за деноминация на лева, стойностите, които се включват при образуване на масата по чл. 31 ЗН не се деноминират. ЗДЛ променя само за числовата стойност на лева, но не променя паричната стойност на имущественото право. Затова той е неприложим в този случай, а следва да се използва друг съизмерител на стойностите на дареното имущество към момента на откриване на наследството. Съпоставянето на паричния еквивалент на придобитото имущество към паричната равностойност на броя минимални работни заплати към момента на придобиване като съизмерител е обективен критерий, използван в пар.1т.3 ЗОПДИППД /отм/. Стойността от 60 000 лв., чрез която е определено понятието „значителна стойност” в този текст се равнява на четиристотин минимални работни заплати към момента на влизане в сила на този закон. При определянето на стойността на дарена парична сума към момента на откриване на наследството с оглед формиране на масата по чл. 31 ЗН, когато дарението е направено преди влизане в сила на ЗДЛ, може да се ползва същия принцип.
По касационната жалба.
Страните са наследници на съпрузите П. М. П., починал на 08.07.2011г. и М. Й. П., починала на 30.01.2007г. С н.а. № 86,т.ІІІ/1966г. двамата са признати са собственици на процесния апартамент, придобит чрез групов строеж, извършен от СП”Жилищно строителство”. След смъртта на съпругата, преживелият съпруг П. П. е оставил саморъчно завещание от 09.09.2009г., с което е завещал своята част от апартамента в размер на 4/6 ид.ч. на дъщеря си Р. П.. Ищецът М. П. е заявил претенция за възстановяване на запазената му част от завещанието, а ответницата е заявила претенция по чл.12, ал.2 ЗН за увеличаване на наследството приживе на наследодателя чрез извършване на ремонти в апартамента –остъкляване на тераса, мивка, поставяне на теракот в банята и смяна на врати в общ размер 10 000 лв. Тя е заявила, че в масата по чл. 31 ЗН следва да се включи сума от 10 000 лв., която баща й е дарил на ищеца при покупката на жилище от него с договор от 1994г. за сумата 55041 лв. Страните не са спорели за дарението на сумата 10 000 лв.
СТЕ е установила, че апартамента, предмет на спора към момента на откриване на наследството, оставено от завещателя е струвал 40 600 лв., като в тази сума се включва стойността на извършените подобрения в размер на 1200 лв.
В доклада по делото, предявен на страните в с.з. на 21.11.2012г. РС е дал указания до ищеца и ответника, но общо е посочил, че „не са представени доказателства за това какво друго е влязло в наследството освен процесния недвижим имот”, като не е дал указания чия е доказателствената тежест за установяване масата по чл. 31 от ЗН.
Подадената от Р. П. въззивна жалба е съдържала оплакване за непълнота на доклада относно това чия е доказателствената тежест за установяване масата по чл. 31 ЗН. Представила е договор от 03.05.1988г., че баща й П. П. е придобил с договор от 03.05.1988г. автомобил „Москвич 406”, решение № 20/02.08.2000г. на ПК [населено място] и удостоверение за наследници че на майка й М. П., като наследник на П. Ю. П., починал 1960г. е придобила по наследство ? ид.ч. от горски имот с площ 25, 000 дка, от която по пътя на наследствена трансмисия бащата на страните е придобил 1/12 ид.ч. и тази част се включва в наследството, т.е. в масата по чл. 31 ЗН. Въззивната инстанция е отказала да приеме тези доказателства и да назначи СТЕ за оценяване на това имущество към момента на откриване на наследството на завещателя, като се е позовала на нормата на чл. 266 ГПК. Предвид отговорът на първия поставен въпрос, това процедиране е неправилно.
Като е отказал събиране на относими доказателства, за което първата инстанция не е дала указания за разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд макар да е дал указания, е извършила съществено процесуално нарушение, В резултат на това масата по чл. 31 ЗН не е формирана изчерпателно. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане пред друг състав за събиране на доказателствата, представени от въззивницата и включване на стойността на имуществото, собственост на наследодателя, което те доказват, в масата по чл. 31 ЗН.
РС е приел, че претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН е неоснователна, защото заявилата я Р. П. е живяла в жилището и е правила подобренията и в свой интерес и удобство. Същите изводи са възприети и от въззивната инстанция. Касаторката е облагодетелствана и със завещанието. Неоснователни са оплакванията й в касационната жалба, че съдът без изричен довод на ответника е приел, че касаторката е облагодетелствана. Първо ответникът изрично е правил подобно възражение. По същественото обаче е това, че в хипотезата на нормата на чл. 12, ал.2 ЗН като негативна предпоставка за уважаване на тази претенция е посочено претендиращият да не се е облагодетелствал по друг начин. Това е императивна норма – установена в обществен интерес. Съгласно приетото в т.10 от ТР № 1/2001г.ОСГК и т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК въззивният съд може да приложи императивна материално правна норма дори нарушението й да не е въведено като основание във въззивната жалба. Затова и без възражение, съдът е следвало да разгледа този въпрос.
Прието е от съдилищата по същество, че сумата от 10 000 лв. действително е дарена от бащата на сина му М. П., но поради това, че дарението е било 1994г. тази сума е преизчислена като брой минимални работни заплати към годината на получаване и е намерено съотношението им към момента на откриване на наследство, т.е. прието е, че към този момент дарението е на стойност 1533,33 лв. Предвид отговора на втория правен въпрос, този подход е правилен.
По изложените съображения, предвид допуснатото процесуално нарушение, изразяващо се в неприемане на относими доказателства, за които правилно е дадено указания от възивната инстанция обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на възивната инстанция за оценяване и включване в масата по чл. 31 ЗН на имуществата, собственост на наследодателя, доказани с тези доказателства.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 85/24.06.2013г. по гр.д.№ 159/2013г. на Разградски окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: