Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр. София, 22.03.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 930 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Р. Р. в качеството на едноличен търговец с наименование Е. „С” молба за отмяна на влезлите в сила решение № 1990/09.01.2007г. по гр. д. № 1414/2006г. на Бургаски районен съд и решение № ІV-172/23.07.2007г. по в. гр. д. № 108/2007г. на Бургаски окръжен съд.
Молителят прави оплакване, че решенията са постановени при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което молителят е лишен от възможност да участва в делото пред двете инстанции и да организира защитата си. Излага доводи, че съдилищата неправилно са приложили разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./, тъй като в търговския регистър липсва посочен адрес на управление, поради което за търговеца не съществува задължение да заяви за вписване промяна на невписано обстоятелство. Поддържа становище, че е следвало да бъдат събрани доказателства относно постоянния адрес на ищеца като физическо лице и да бъде призован от него, като едва ако в продължение на един месец не е могъл да бъде открит на постоянния адрес, призоваването е следвало да се извърши чрез публикация в „Държавен вестник” и съобразно чл. 50, ал. 2 ГПК /отм./ да му бъде назначен особен представител. Направено е искане решенията да бъдат отменени.
Ответникът И. агенция „Държавна собственост на Министерство на отбраната”, гр. Б. не изразява становище по молбата за отмяна.
Молбата за отмяна е подадена срещу влезли в сила решения в 3-месечния срок по чл. 305, т. 5 от ГПК /поканата за доброволно изпълнение с изх. № 3236/25.08.2009г. по изп. дело № 2* на ЧСИ Т. Д. е връчена на молителя – длъжник на 14.09.2009г., а молбата за отмяна е подадена на 06.10.2009г./ и в нея са изложени основанията, визирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното:
Молбата за отмяна е неоснователна.
В първоинстанционното производство са насрочени две съдебни заседания, на които е дадан ход на делото и са извършени съдопроизводоствени действия. За първото съдебно заседание, проведено на 09.10.2006г., до молителя – ответник по предявените искове са изпратени призовки на два адреса: 1/ гр. Б., ул. „Ф” № 4* адрес, посочен от самия едноличен търговец в договора за наем и анекса към него като седалище и адрес на управление; 2/ гр. Б., к-с Меден рудник бл. 402, вх. Г, ет. 2 – адреса на С. Р. Р. като собственик и представител, вписан в търговския регистър, видно от удостоверение за актуално състояние от 13.07.2006г. по ф. дело № 17/1990г. Изпратената до първия адрес призовка е върната в цялост с отбелязване, че „лицето се е изместило от посочения адрес преди 5 години на неизвестен за съседите адрес”, по сведение на посочената свидетелка от същия адрес. Изпратената на другия адрес призовка също е върната в цялост с отразяване „изместил се е от адреса от близо вече 5 години. Новият адрес неизвестен. Сведение от живущия на същия адрес Д. Д. Д. ”. Бургаски районен съд е приел, че ответникът по исковата молба е редовно призован съгласно чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. За следващото съдебно заседание, проведено на 08.11.2006г., първоинстанционният съд е приел редовно уведомяване. С решението си Бургаски районен съд е уважил частично предявените осъдителни искове с правно основание 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ЗЗД, за разликата ги е отхвърлил като неоснователни и е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка.
Във въззивното производство, образувано по повод въззивна жалба на ищеца И. агенция „Държавна собственост на Министерство на отбраната”, гр. Б., са проведени две съдебни заседания – на 02.04.2007г. и 25.06.2007г., за първото от които на ответника е изпратена призовка на адрес гр. Б., ж. к. Меден рудник бл. 402, вх. Г, ет. 2. Призовката е върната в цялост с отбелязване „Фирмата с посочения управител се е изместила от посочения адрес. Сведение от И. М. – съсед к-с Меден рудник, бл. 402, вх. Г, ет. 2”. С въззивното решение първоинстанционният съдебен акт е отменен в отхвърлителната част за исковете за неустойка и ответникът е осъден да заплати на ищеца неустойка в определен размер на основание чл. 92 ЗЗД.
При тези фактически данни се налага изводът, че ответникът по предявените искове е призован в двете съдебни производства при спазване на разпоредбите за призоваване съгласно чл. 51, ал. 4, изр. второ от ГПК /отм./. Неоснователен е доводът на молителя, че съдилищата неправилно са приложили разпоредбата на чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./, тъй като в търговския регистър липсва посочен адрес на управление, поради което за търговеца не съществува задължение да заяви за вписване промяна на невписано обстоятелство. От една страна, призоваването на търговец, който е вписан в търговския регистър, се извършва на последния посочен в регистъра адрес, който в случая е в гр. Бургас, ж. к. Меден рудник бл. 402, вх. Г, ет. 2, видно от представеното удостоверение за актуално състояние. Действително в удостоверението като седалище и адрес на управление са посочени гр. Б., община Б., но в регистъра е вписан адреса на физическото лице, регистрирано като едноличен търговец С. Р. Р. Тъй като това е последният посочен в регистъра адрес съгласно изискването на чл. 51, ал. 4, изр. първо ГПК /отм./, правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 4, изр. второ ГПК /отм./, предвид обстоятелството, че едноличният търговец е напуснал вписания в търговския регистър адрес. От друга страна, задължение на едноличния търговец е да посочи точен адрес на управление, който да бъде вписан в търговския регистър, поради което не може да се позовава на собственото си недобросъвестно поведение. Поради изложените съображения за съдилищата не е съществувало задължение за събиране на доказателства относно постоянния адрес на ищеца като физическо лице и призоваването му от него. Освен това, в настоящото производство молителят не представя доказателства, че в търговския регистър към периода 2006-2007г. има вписан друг адрес, различен от горепосочения, на който са изпратени призовки и лицето не е могло да бъде намерено поради промяна на адреса.
Не е допуснато от първоинстанционния и въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, с което молителят да е бил лишен от възможност да участва в делото – основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Р. Р. в качеството на едноличен търговец с наименование Е. „С” молба за отмяна на влезлите в сила решение № 1990/09.01.2007г. по гр. д. № 1414/2006г. на Бургаски районен съд и решение № ІV-172/23.07.2007г. по в. гр. д. № 108/2007г. на Бургаски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.