Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
София, 29.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 27 януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 323 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. Н. против решение № 287/02.08.2007г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2006г. на СГС, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 3581/2004г. на СРС. С последното е признато за установено по отношение на касаторката по иск, предявен от Б. Н. К., че саморъчното завещание на Б. Д. К. в нейна полза е нищожно поради това, че не е написано и подписано от завещателя.важен е и искът по чл. 108 от ЗС, като е признато за установено, че Б. К. е собственик на ? ид.ч. по наследство от дядо си Б. Д. К. по право на заместване и на ? ид.ч. по покупко-продажба от брат си на апартамент № 46, находящ се в гр. С., кв. Люлин, бл. 512, вх. Б, ет.4 с площ 45,24 кв.м.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 108 от ЗС, защото счита, че не е пасивно материално правно лигитимирана по този иск и допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на представените пред въззивната инстанция декларация за отказ от право на ползване и заявление за актуален адрес.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесния апартамент е придобит с договор от 24.01.1991г. по НДИ от Б. Д. К. , а след неговата смърт на 13.02.1997г. по право на заместване са го наследили децата на починалия преди него негов син Н. Б. Н. – К. Н. К. и Б. Н. К., тъй като оставеното от наследодателя саморъчно завещание с дата 20.07.1996г. не е писано и подписано от него. Затова е уважен първия иск за прогласяване нищожност на завещанието. Поради това, че посочената в завещанието И. П. Н. не е придобила на основание същото правото на собственост, тя не е могла да дари на дъщеря си П. Д. Т. собствеността върху същия апартамент със сделката от 23.10.1997г., а последната не е могла да го продаде на Н. Д. Н. на 16.09.1999г. Тъй като К. Н. К. е продал на сестра си Б. на 15.04.2005г. своята ? ид.ч. от апартамента, придобита по наследство, съдът е приел, че тя се лигитимира като собственик на целия апартамент по наследство и покупко-продажба.
Въпреки представените пред въззивната инстанция вписана декларация за отказ от право на ползване на И. Н. , което си е запазила при дарението на апартамента на дъщеря си П. Т. и удостоверение за настоящ адрес, съдът е приел, че е доказана и третата предпоставка на предявения иск по чл. 108 от ЗС – че ответницата владее апартамента. Този извод, съдът е обосновал с обясненията на самата ответница, дадени от нея пред районния съд в последното съдебно заседание, в което изрично е признала този факт и на показанията на св. Д непосредствен съсед от горе на апартамента, която установява, че Н. живее в апартамента, виждала я с пеньоар на терасата да оправя цветята, посрещала гости.
Неоснователни са оплакванията за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд поради не обсъждане на доказателствата, събрани от него. Суверенно право на съда е да кредитира едни, или други гласни доказателства, като единственото изискване към него е да мотивира избора си. Касационната инстанция не проверява този извод, а само това, дали той е обоснован. Въззивният съд се е обосновал защо кредитира показанията на св. Д, въпреки съществуващ конфликт между нея и касаторката по повод междусъседски отношения, които не са възникнали по факти в настоящия процес и не го касаят. Тази съседка има непосредствени впечатления, а и показанията й съответстват на представеното от самата касаторка удостоверение за настоящ адрес, в което тя е вписала изрично, че до 27.03.2007г. е живяла на адреса на процесния апартамент. Обстоятелството, че е посочила нов адрес след тази дата не доказва, че тя действително не държи апартамента, защото това удостоверение е свидетелствуващ документ, съдържащ нейно изявление пред държавен орган, което не се проверява от него и не обвързва съда от гледна точна на истинност. Съдът обосновано не е кредитирал показанията на св. И, .който няма преки впечатления, защото не е непосредствен съсед, сумите, необходими за входните разходи събира не той, а касиерка, поради което не може да се приеме за достоверно, че в апартамента живее друга женя, която плащала тези суми. Показанията на този свидетел противоречат на обясненията на самата касаторка, защото той заявява, че тя от година и повече е напуснала адреса, а тя самата е признала на 31 май 2006г. в обясненията си по чл. 114 от ГПК /отм/, че ползва и към този момент апартамента, а на 27.03.2007г. е заявила, че до тази дата е живяла на адреса, на който се намира процесния апартамент. На последно место дори да е напуснала адреса непосредствено преди постановяване на въззивното решение, то от това следва, че по отношение на нея няма да се изпълни осъдителната част на иска по чл. 108 от ЗС, но това не е основание за отхвърляне на иска.
Неоснователно е и оплакването за нарушение на материалния закон. Искът по чл. 108 от ЗС се предявява против този който владее, или държи без основание собствената на ищеца вещ. Тъй като И. Н. никога не е придобивала правото на собственост върху процесния апартамент, тя не е могла нито да прехвърли правото на собственост върху него, нито да си запази ограниченото право на ползване. Затова и декларацията за отказ от право на ползване е без значение за изхода от спора. По делото няма данни, че апартамента се държи от Н. Д. Н. , поради което е неоснователен доводът, че искът по чл. 108 от ЗС следва да се насочи към нея. Както вече се подчерта, сделката, с която й е продаден на нея апартамента не произвежда вещно действие, а няма доказателства по делото тя да е в държане, или владение на същия. Съдът е обосновал извода си, че апартамента се държи от касаторката и ако тя е допуснала в него трето лице, то това не я прави пасивно материално правно не лигитимирана по предявения ревандикационен иск, защото като не собственик, тя няма правомощието да отстъпва ползването и държането върху недвижимия имот.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 287/02.08.2007г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2006г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: