Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр.София, 06.03.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 3114/2011 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Й. Г. И. против решение № 145/01.11.2011 год. по въззивно нохд № 300/2011 год. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава искането за изменение и определяне на справедливо по размер наказание.
Частната обвинителка М. М. И. чрез повереника си поддържа в писмена молба искане решението да бъде оставено в сила поради липса на допуснати нарушения при постановяването му.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага съображения в подкрепа на становището си, че няма допуснати нарушения от поддържаните в жалбата. Прави искане решението да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Силистренският окръжен съд с присъда № 85/15.11.2010 год. по нохд № 334/2010 год. признал подсъдимия И. за виновен в това, че на 01.06.2010 год. в гр.С. направил опит умишлено да умъртви М. И. и на основание чл.115 вр.чл.18 вр.чл.58 А НК го осъдил на 9 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение – затвор.
Приложил чл.59, ал.1 НК, произнесъл се по веществените доказателства по делото и по въпроса за размера на дължимите разноски.
Варненският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 300/2011 год. изменил присъдата в частта относно наказанието лишаване от свобода, което увеличел на 12 години и потвърдил присъдата в останалата част.
Първоинстанционното производство е образувано по обвинителен акт с обвинение за извършено от И. престъпление по чл.115 вр.чл.18 НК и е проведено при условията на съкратено съдебно следствие по глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият след разясняване на правата му при предварителното изслушване е заявил съгласие делото да се разгледа по тази процедура и като се е възползвал от възможността по чл.371, т.2 НПК е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съгласил се е да не се събират доказателства за тези факти. След като е установил въз основа на анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, че направеното самопризнание се подкрепя изцяло, съдът е постановил осъдителна присъда. Наложил е наказание при условията на чл.58А от НК съобразно правомощията по чл.373, ал.2 НПК – лишаване от свобода в размер на 9 години.
Въззивното производство е образувано по повод протеста на прокурор от Силистренската окръжна прокуратура, съдържащ искане за увеличаване на наказанието по съображения за явна несправедливост в определения му размер като последица от неправилна оценка на установените индивидуализиращи обстоятелства. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл.314 НПК за цялостна проверка на обжалвания съдебен акт. Мотивирал е решението си да възприеме както фактическите изводи, така и правната квалификация на поведението на подсъдимия. По повод на възражението в протеста, че наложеното наказание по размер не е съобразено с установените обстоятелства, относими към отговорността на подсъдимия, е изложил съображения за основателността му. Отчел е като неправилна процесуалната дейност да бъдат оценени само част от индивидуализиращите обстоятелства. Определил е като противоречиви изводите за значението им и е констатирал несъответствие между размера на наказанието и заявеното в мотивите, че има превес на отегчаващите обстоятелства. За да мотивира различни от оспорените изводи е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, които подробно е посочил и оценил с оглед тяхната тежест и значение, което му е дало възможност да направи верен извод, че извършеното от подсъдимия е с висока степен на обществена опасност, каквато е и тази на личността. Подкрепил е изводите си с данните за предходните осъждания, със заключението в съдебнопсихиатричната и психологична експертиза за характеровите особености и влиянието върху поведението му в обществото, по отношение на пострадалата и децата им, на противоправните прояви след деянието.
Правилно въззивният съд е приел, че на признанието не може да се даде по-благоприятна оценка от тази на декларация с оглед прилагането на предвидена от закона процедура за определяне на наказание в по-нисък от минималния предвиден за извършеното престъпление размер, нито на заявеното разкаяние като израз на действително осъзната отрицателна оценка на извършеното и последиците. Законосъобразно е определил наказанието при условията на чл.58А НК като след задълбочената и обоснована оценка на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства приел наказание от 18 години лишаване от свобода за съответното на извършеното и на целите по чл.36 НК като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, което е намалил с една трета до размер на 12 години. Явно несправедливо е наказание, което очевидно не съответства на извършеното от дееца и на целите на специалната и генерална превенция, но определеното на И. не е такова, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК за изменение на решението.
Неоснователно е възражението, че въззивното производство е образувано неправилно, защото протестът не е подаден в срока по чл.319, ал.1 НПК. Видно от данните по делото присъдата е обявена на 15.11.2010 год., а обявеният според изискванията на чл.319, ал.1 НПК срок на обжалване е петнадесетдневен. Протестът е заведен в Силистренския окръжен съд като получен на 22.11.2010 год. с вх.№ 1690. Образуването на въззивното производство по повод на този протест на 26.07.2011 год. не е поради допуснати от прокурора нарушения на реда и срока за подаването му, а вероятно поради изготвяне на мотивите към присъдата в нарушение на срока по чл.308 НПК от съдията докладчик или поради неизпълнение на задълженията по администриране от съответното длъжностно лице, които обстоятелства не могат да бъдат предмет на касационна проверка, нито основание за отмяна на решението.
Предвид изложеното за липса на нарушения от поддържаните в жалбата решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.357, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/01.11.2011 год. по въззивно нохд № 300/2011 год. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/