О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 680
София, 26 май 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1836/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място] срещу решение №2117/27.12.2013 год. по в. гр.д. № 2755/2013 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 575/25.07.2013 год., по гр.д. 0 615/2011 год. на Карловския районен съд в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. С. Л. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление , по което е бил оправдан, ведно със законната лихва , считано от 27.02.2009 год. до окончателното изплащане на сумата.Присъдени са такси и разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен частично или евентуално размера на определеното обезщетение да бъде намален съобразно с действително претърпените вреди и принципа на справедливост по чл. 52ЗЗД.
Ответникът по касация Б. С. Л. не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване . Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Налице са и допълнителните изисквания на закона за допустимост на касационното обжалване по правния въпрос :
„При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, кои са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението по чл.2 ЗОДОВ по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ”, който въпрос съдът уточнява въз основа на наведените в касационната жалба и изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК доводи”,съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ВКС по т. д. №1/2009 год. ОСГТК.
По този въпрос въвзивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., както и с представеното с касационната жалба решение № 832/10.12.2010 год. на ВКС, 4-то г.о. , което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и се ползва със задължителен характер.
С оглед на това, касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл.280,ал.1,т.1 ГПК .
Не е налице соченото от касатора основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК , доколкото представените по делото решения са постановени при различна фактическа обстановка , поради което определянето на различни размери на присъденото обезщетение не обосновава противоречива съдебна практика.
Водим от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2117/27.12.2013 год. по в. гр.д. № 2755/2013 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решение № 575/25.07.2013 год., по гр.д. 0 615/2011 год. на Карловския районен съд в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Б. С. Л. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление , по което е бил оправдан, ведно със законната лихва , считано от 27.02.2009 год. до окончателното изплащане на сумата.
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: