О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 680
гр.София, 06.06.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1652 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.03.2011г. по гр.д.№7230 / 2010г., с което Градски съд София е уважил частично искове с правно основание чл.415 ГПК и чл.86 ЗЗД.
С определение от 29.05.2012г. по ч.гр.д.№259/2012г. на трето г.о. на ВКС делото е изпратено за произнасяне и по касационната жалба на В. И. С., тъй като е констатирано, че с определение от 06.12.2011г. има произнасяне само по жалбата на [фирма], която е оставена без разглеждане и определението е влязло в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск от [фирма] срещу В. И. с правно основание чл.415 ГПК за сумата 3255,75 лева неизплатена топлинна енергия и сумата 1386 лева лихва за забава на основание чл.86 ЗЗД, като е отхвърлил исковете до пълните им предявени размери. Прието е за установено, че има реално доставена топлоенергия за времето от месец октомври 2005г. до месец април 2008г., която не е заплатена, поради което е признато за установено, че В. И. дължи заплащането й, ведно с лихви за забава.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят В. И. поддържа, че с решението е даден отговор на материалноправни въпроси от значение за спора: за нищожността на облигационните правоотношения поради липса на предмет на сделката за продажба на топлоенергия, поради липса на показатели за нейното реално отчитане и за дължимостта на мораторни лихви при забавено плащане на топлоенергията, по който въпроси има противоречиво произнасяне на съдилищата. Не представя съдебна практика.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса за нищожността на облигационните правоотношения поради липса на предмет на сделката за продажба на топлоенергия, поради липса на показатели за нейното реално отчитане на соченото от жалбоподателя основание – чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В случая този въпрос не е бил разрешаван от въззивният съд в обжалваното решение. Материалноправният въпрос е от значение за изхода по конкретното делото, ако е обословил формиране решаващата воля на съда, а не и когато е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от жалбоподателят въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба- в този смисъл т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГК ТК на ВКС.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса за дължимостта на мораторни лихви при забавено плащане на топлоенергията. Жалбоподателят не представя практика на съдилищата, в която да е дадено противоречиво разрешение на този въпрос. В константната съдебна практика на ВС и ВКС никога не е съществувал спор по въпроса, че основанието за възникване на задължение за плащане на законна лихва е предвидената в чл.86, ал.1 ЗЗД забава в изпълнението на изискуем паричен дълг. В този смисъл е и даденото разрешение в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 03.06.2011г. по гр.д.№476/2010г., ІІро т.о. на ВКС. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за противоречиво разрешаване от съдилищата на въпроса за дължимостта на лихва при забавено плащане на парично задължение.,
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.03.2011г. по гр.д.№7230 / 2011г. на Градски съд София, в частта му, с която са уважени искове по чл.415 ГПК и по чл.86 ЗЗД, по жалба на В. И. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: