Р Е Ш Е Н И Е
№ 681
гр.София, 02.11.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №1154 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.3 от ГПК във връзка с чл.218и от ГПК/отм./ и чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на В. С. К., К. Г. К., И. Г. К., Г. С. Г., В. Г. К. и В. Г. К. срещу решението от 29.10.2007г. по в.гр.д. №2373/2006г. на Пловдивски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 16.02.2001г. по гр.д. №569/1999г. на Асеновградски районен съд, е уважен предявения срещу тях положителен установителен иск за собственост на застроен недвижим имот в гр. А..
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и се постанови ново решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата М. на д. п. при бедствия и аварии и М. на регионалното развитие и благоустройството оспорват жалбата като неоснователна и молят въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Въззивният съд след като е отменил първоинстанционното решение, е признал за установено по отношение на В. С. К., К. Г. К., И. Г. К., Г. С. Г., В. Г. К. и В. Г. К., че процесният недвижим имот с площ от 2139кв.м., с посочен номер по кадастралната карта на кв. Долни Воден, гр. А. и очертан в представляващата неразделна част от решението скица на вещото лице, ведно с построените в него двуетажна масивна сграда с площ от 368кв.м. и едноетажна масивна сграда с площ от 64кв.м., е държавна собственост.
Ищецът е претендирал, че държавата е собственик на имота по силата на чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ и ПМС №232/29.11.1999г., Приложение №4.
Ответниците са оспорили собствеността на държавата и са възразили, че собствеността върху имота им е възстановена в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е приел, че имотът е собственост на държавата по силата на закона – чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Решението е правилно.
Установено е, че процесната земя след обобществяването й е ползвана за цели на отбраната, за осъществяване на които преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е извършено строителство на сгради и че земята фигурира в приложение №4 на ПМС №232 от 29.11.1999г. /обн. ДВ, бр.104/1993г./, издадено за изпълнение на чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, в което приложение са определени земеделските земи, необходими на гражданската отбрана на Република България, върху които се запазва правото на собственост на държавата.
Според чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят собствеността си в две хипотези – когато земите се застроени или върху тях са проведени мероприятия. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ установява, че земите, собствеността върху които не може да се възстанови поради посочените обстоятелства, са държавна собственост. В разглеждания случай е налице втората хипотеза – проведено мероприятие, което представлява пречка за възстановяване на собствеността. Понятието „проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността“ няма утвърдено правно значение, а и смисълът, в който се използва, не е определен в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Затова той се извлича от анализ на тези законови разпоредби, които съдържат пречки за възстановяване на собствеността. Разпоредбите на чл. 24, ал. 2, 3 и 4 ЗСПЗЗ не позволяват възстановяване на собствеността върху земи, предназначени и служещи за задоволяване на важни държавни нужди, на науката и културата, цели на сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините и др. Мероприятията, с чието осъществяване се задоволяват тези нужди, следва да се разглеждат като такива, които не позволяват да се възстанови собствеността. Данните по делото, които сочат, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът се ползва от М. на отбраната за цели на гражданската отбрана, за осъществяването на които е извършено строителство върху имота, както и определянето на земята като необходима на гражданската отбрана на Република България по реда на чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, са преценени от въззивния съд и правилно е прието, че те налагат извод за наличие на важна държавна нужда, противопоставима на правото на бившите собственици. Правилно е отговорено от въззивния съд и на доводите, че законността на застрояването на имота е от значение за преценката дали застрояването е пречка за реституцията. Тълкуването на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ в смисъл, че пречка за възстановяване на собствеността е всякакво застрояване на имота, без оглед на неговата законност, не е в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ като специална по отношение на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ относно възстановяване на собствеността върху имоти, включени в строителните граници на населените места. Не може да бъде споделено разбирането на касаторите, че преди да бъде проведена административната процедура по чл.47, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ за определяне на местоположението и границите на земите, определени по реда на чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, не може да се проведе иск за защита на правото на собственост. Между страните има спор дали има пречка за реституцията и дали поради тази пречка по силата на закона имотът е държавна собственост. Спорът е за собственост и няма пречка да бъде разгледан. Относно площта на земята, определена по реда на чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ, следва да бъде съобразена отразената в приложение №2 към чл.4 от ПМС №53 от 02.03.2001г./обн. ДВ., бр.22/2001г./ застроена и незастроена площ, която се сочи като определена с ПМС №232/1993г., за цели на отбраната. По делото не е била спорна идентичността на земята, ползвана за склад на Гражданска отбрана и възстановената на касаторите земя по реда на ЗСПЗЗ. Спорно е било наличието на пречка за възстановяване на собствеността, поради което правилно с въззивното решение е упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституционния акт за наличие на материалноправните предпоставки на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Решението по административния спор няма сила на присъдено нещо за гражданския спор по настоящото дело и подлежи на косвен съдебен контрол за законосъобразност, относно действието му на индивидуален административен акт. Отделно от това именно по такива съображения в разглеждания случай жалбата на ищеца не е била разгледана в административното производство.
Касаторите считат, че през 2006г. е отпаднала необходимостта, свързана с отбраната на страната, поради което според касаторите няма пречка за реституирането на земята. Това разбиране не намира опора в закона – чл.24, ал.3, пр.2 от ЗСПЗЗ, съгласно който при отпадане на необходимостта, свързана с отбраната и сигурността на страната, земеделските земи се включват в Д. поземлен фонд с решение на Министерския съвет. Неоснователни са доводите на касаторите, че по делото следвало да участва м. на земеделието и продоволствието, а не МРРБ. Относно участието на МРРБ въззивният съд е съобразил указанията на по делото, дадени от касационна инстанция с решение №893/29.05.2003г. по гр.д. №774/2002г. на ВКС, ІV г.о.частието на м. на м. на земеделието и продоволствието е предвидено по дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд /чл.24, ал.12 от ЗСПЗЗ/, каквото, по аргумент от чл.24, ал.3, пр.2 от ЗСПЗЗ, настоящото дело не е.
Неоснователни са доводите на касаторите, че въззивният съд не е обсъдил доводите им за недопустимост на установителния иск за собственост поради наличие на данни /установяването от тяхна страна на фактическата власт върху имота в хода на делото/ за защита на правото на собственост ч. осъдителен иск по чл.108 от ЗС. Възражението и фактическите твърдения в тази насока са обсъдени от въззивното решение. На този въпрос е отговорено по делото в решение №1035 от 14.09.2006г. по гр.д. №1712/2005г. на Върховния касационен съд, ІVг.о., с което е отменено въззивното решение от 15.03.2005г. по гр.д. №1567/2003г., постановено при предходното разглеждане на делото от въззивната инстанция, с което въззивно решение е било прието, че липсва правен интерес от предприетата правна защита, тъй като ищецът е следвало да предприеме изменение в осъдителен ревандикационен иск. С отменителното касационно решение е прието, че е неправилен изводът на въззивния съд за такава промяна, която да налага изменение на иска в осъдителен. Правилно въззивният съд е приел, че ангажираните при новото разглеждане на делото доказателства също не установяват по несъмнен начин настъпването на такава промяна.
Неоснователни са доводите на касаторите, че въззивният съд не е изпълнил указанията по делото на касационната инстанция, дадени в решение №893/29.05.2003г. по гр.д. №774/2002г. на ВКС, ІV г.о. относно правната квалификация на иска. Този въпросът е бил разрешен при следващото разглеждане на делото от касационната инстанция. Делото е върнато на въззивния съд за разглеждане на иска за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, което съдът е направил с обжалваното решение.
Правилен е изводът на въззивния съд, че в случая не са били налице предпоставките на закона за възстановяване собствеността върху процесния имот, тъй като е налице пречка по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл.24, ал.3 от ЗСПЗЗ и поради тази пречка по силата на закона имотът е държавна собственост.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./ то трябва да се остави в сила.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 29.10.2007г. по в.гр.д. №2373/2006г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: