2
гр. д. № 455/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 681
София, 03.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 23 юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 455/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Р. Б. Л. е подал касационна жалба срещу решение от 13.12.2011 г. по гр. д. № 12998/2009 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 192, ал. 2 и 4 ГПК, с което е отказано да се допълни решение от 27.04.2011 г. с допускане на делба и на помещенията в първия етаж на сградата, които имат обслужващо предназначение по отношение на жилищата изпълнени на втория и трети етажи от сградата. Касационният довод е за незаконосъобразност на решението в тази част. В изложението към жалбата се поддържа че въпросът за това следва ли да се допусне делба и на
обслужващите помещения в сградата, в която са изпълнени две самостоятелни жилища е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Е. Б. Л. е подал касационна жалба срещу решение от 27.04.2011 г. по гр. д. № 12998/2009 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено първоинстанционното по гр. д. № 23173/2006 г. на СРС, в частта, с която е допуснато да се извърши делба на жилище на първия етаж от триетажната сграда и складово помещения, двете застроени на площ от 74 кв. м. в сградата, построена в УПИ VІ-206, в кв. 25 по плана на [населено място] и вместо това искът за делба в тази част е отхвърлен.
Твърди се, че въпросът за това дали касаторът е станал собственик на третия етаж (втори надпартерен ) в сградата е разрешен в несъответствие с данните по делото и при неправилно прилагане нормата на чл. 56, ал. 2 З.. Релевиран е довод и за незаконосъобразност на решението, в частта, с която е отхвърлен иска за делба на стара паянтова сграда, поради това че е самосрутваща се.
На последно място е релевиран довод за нищожност на решенията на въззиввия съд като постановени от различни съдебни състави, както и поради участие на различни съдии при проведените открити съдебни заседания.
В изложението към жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на спора, които обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна провека по тях.
В отговора подаден по жалбата на Р. Л., Е. Л. е изразил становище, че тя е неоснователна.
Р. Л. намира касационната жалба подадена от Е. Л. за неоснователна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което са допустими.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че е общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване.
Делото е за делба на съсобствени на основание наследяване имоти съставляващи дворно място – УПИ VІ-206, в кв. 25 по плана на [населено място], първи ( приземен) и трети ( втори надпартерен) жилищен етаж; масивна сграда ( лятна кухня) застроена на 32 кв. м.; склад № 1 на 22 кв. м.; склад № 2 на 22 кв. м.; гараж на 20 кв. м.; хамбар на20 кв. м.; санитарен възел и кокошарник.
От фактическа страна е установено, че дворното място е собствено на наследодателите на страните, техни родители. През 1977 г. на основание издадено разрешение за строеж и одобрен архитектурен проект е започнато строителството на сградата. В първия етаж ( приземен) вместо проектираните складови помещения и гаражи, са изпълнени жилище състоящо се от стая, кухня, баня и антре и мазе на площ от 74 кв. м., като жилището заема площ от 56 кв. м. по данни от техническата експертиза. Третият (втори надпартерен) етаж се състои от две стаи, кухня-дневна, баня, входно антре – коридор и тераса. В заключението са описани и намиращите се в имота други сгради, като по отношение на старата паянтова сграда вещото лице е посочило, че е негодна и следва да се разруши.
Касаторът Е. Л. е оспорил иска за делба на втория жилищен етаж (трети надпартерен) с довод, че той е изключителен собственик на жилището на основание отстъпено му право на строеж по реда на чл. 56, ал. 2 З.. По делото е прието като доказателство декларация – заявление от баща му Б. Л. за отстъпване право на строеж на втори етаж в върху масивната жилищна сграда в имота, която е с нотариална заверка на подписите на учредителя и приемателя. Съставена е при дадено съгласие на съпругата на Б. Л., майка на касатора, но същата не е вписана. Представено е и строително разрешение за построяване на този етаж издадено на Е. Л. на 7.08.1981 г., одобрен архитектурен проект за този етаж и позволителен билет от 7.07.1977 г. издаден на Б. Л. за построяване на жилищна сграда – само първия етаж. Сградата е декларирана в данъчната служба от Б. и Е. през 1987 г. и за нея са платени дължимите данъци до 1997 г., съгласно у-ние от 21.11.2007 г. на кметство [населено място]. Следващото деклариране на жилището от Е. Л. е през 1998 г. В съдебно заседание, проведено на 27.11.2007 г. е направил и възражение за придобиване на имота на основание давностно владение.
Съдът е намерил за неоснователен доводът за придобиване право на собственост върху втория третия жилищен (втори надпартерен етаж) на основание суперфиция, тъй като е определил последната за нищожна поради липса на предмет. Със свидетелски показания е установено, че към датата на съставяне на декларацията по чл. 52, ал. 2 З. сградата е била построена до степен на завършеност в груб строеж (карабина). Д. за придобиване на имота по давност е намерил за неоснователен само въз основа на установения факт, че касаторът Е. Л. от 1982 г. е бил адресно регистриран на адрес в [населено място], кв. О..
Допусната е делба на жилището на третия етаж на сградата, и на лятната кухня и на останалите сгради в имота без стара паянтова сграда. По отношение на нея искът е отхвърлен по съображения, че тя е самосрутваща се, поради което негоден обект на правото на собственост. Първоинстанционното решение в тази част е влязло в сила като необжалвано, поради което не подлежи и на касационна проверка.
Отхвърлен е и иска за делба на първия етаж от сградата, тъй като той е изпълнен в отклонение на архитектурния проект, изпълненото жилище не отговаря на изискванията за жилище на приземен етаж и по отношение на него не намира приложение нормата на § 16 от ПЗР на ЗУТ, т. е. не може да се определи като търпим и неподлежащ на премахване.
І. По жалбата на Е. Л.:
Касационна проверка на въззивното решение следва да се допусне по разрешения с него материалноправен въпрос жилището на първия етаж и складовото помещения в него подлежат ли на делба ако са изпълнени в отклонение от одобрения проект и жилището не отговаря на строителните изисквания за височина. Като решаващ изхода на спора следва да се определи и разрешеният материалноправен въпрос за придобиване на третия етаж на основание на давностно владение, само въз основа на един факт, без съвкупна преценка на всички установени и относими за фактическия състав на това придобивно основание. При формиране правния извод по това възражения съдът е разрешил процесуалния въпрос, обуславящият изхода на делото: следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал и да направи свои фактически правни изводи по съществото на спора в противоречие с т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. ОСГК на ВКС, което не е загубило значение и при действието на ГПК от 2008 г. Касационна проверка на въззивното решение следва да се допусне и в частта, с което е възприето че искат за делба на старата паянтова сграда е неоснователен, тъй като тя е самосрутваща се, въпреки че по делото няма данни да е премахната. Тези разрешени от съда материалноправни въпроси са от решаващо значение за изхода на спора и са решени в противоречие на трайната и задължителна практика на ВКС, формирана по тях.
Неоснователен е доводът за нищожност на първоначалното въззивно решение и това за допълването му. Решенията са постановени от съдиите, участвали и в съдебните състави, провели откритите съдебни заседания, в които са приключени устните състезания и е даден ход на делото по същество.
ІІ По жалбата на Р. Л.:
Жалбата е неоснователна. С първоначалното въззивното решение съдът се е произнесъл по иска за делба на първия етаж на сградата, като го е отхвърлил като неоснователен. Ако страната е била недоволна от решението в тази част е разполагала с правната възможност да го обжалва. На делба подлежат съществуващи обекти, дори е те да са незаконно построени. Искането за допълване на решението с произнасяне по иск за делба на обекти, какъвто не е предявен, правилно е оставено без уважение с постановеното допълнително решение.
Не е налице общото основание за проверка на допълнителното въззивно решение, постановено в производство по чл. 192, ал. 2 ГПК поради което, такава няма да бъде допускане по искане на този касатор.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2011 г., поправено с решение от 13.12.2011 г. по гр. д. № 12998/2009 г. на Софийски градски съд в частите, с които: е отхвърлен иска за делба на първи (приземен) етаж от жилищната сграда построена в УПИ VІ-206, в кв. 25 по плана на [населено място]; е уважен иска за делба на третия (втори надпартерен) етаж в същата сграда и е отхвърлен иска за делба на стара паянтова сграда, застроена на площ от 24 кв. м.
УКАЗВА на касатора Е. Л. да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на допълнително решение от 13.12.2011 г. по гр. д. № 12998/2009 г. на Софийски градски съд в част, с която е оставено без уважение искането за изменение на първоначалното с допускане делба на първия етаж като състоящ се от складови помещения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: