– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 682
гр. София 11.09.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 03.04.2019 (трети април две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 218 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 15 838/12.09.2019 година, подадена от С. Г. Г., срещу решение № 1595/26.06.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановени по гр. д. № 78/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 88/22.05.2013 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр. д. № 105/2013 година, с което е отхвърлен предявеният от С. Г. Г. против „Гипс” АД [населено място] иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването от доходи от имоти № … с площ от 3.421 декара, № … с площ 5.300 декара и № … с площ 3.319 дка или обща площ 11.000 декара по картата на землището на [населено място], като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане върху обработваемата земя, на обща стойност 172 018.55лева, представляваща сбор от чиста печалба от домати и зелен лук за периода 2006 година-2009 година, представляваща сбор от чиста печалба от домати и зелен лук за периода 2006 година-2009 година, ведно със законната лихва, считано от началото на беритбата на домати 26.07.2008 година и 26.07.2009 година и началото на беритбата на зелен лук 21.04.2008 година и 21.04.2009 година до окончателното изплащане.
В подадената от С. Г. Г. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в частта му, с която искът й е отхвърлен за сумата от 137 488.28 лева и вместо него да бъде постановено друго, с което същият да бъде уважен до този размер. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Гипс” АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 17 710/15.10.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1595/26.06.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановени по гр. д. № 78/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
С. Г. Г. е била уведомена за обжалваното решение на 02.07.2018 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 15 838/12.09.2019 година, като е подадена по пощата на 11.09.2018 година. Поради това и предвид отменената разпоредба на чл. 61, ал. 2 от ГПК и разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е съобразил, че производството пред него е висящо, след като с решение № 209/28.12.2017 година, постановено по гр.д. № 3868/2017 година по описа на ВКС, ГК, III г.о., е било отменено, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, влязлото в сила решение № 183/19.01.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр.д. № 3039/2015 година и делото е върнато за разглеждане от нов състав на Софийски апелативен съд. С отмененото решени е бил уважен изцяло предявения от С. Г. Г. срещу „Гипс” АД [населено място], иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на служители на дружеството – замърсяване с промишлени отпадъци на земите на Г. от 11.000 декара в землището на [населено място] за периода от 01.10.2006 година. до 07.09.2009 година, представляващи пропуснати ползи-доходи от незасята и реализирана реколта от домати и зелен лук. При постановяването му Софийският апелативен съд бил кредитирал показанията на свидетеля Ж. Б. Т., които били единствените доказателства, установяващи спорния правно релевантен факт, а именно-замърсяване на земите на Г. от служители на дружеството през 2007 година. Със споразумение от 03.07.2017 година, одобрено по н.о.х.д. № 586/2017 година по описа на РС Видин, този свидетел се признал за виновен в това, че на 10.12.2012 година като извършител в съучастие с И. К. Г. (син и пълномощник на С. Г. Г.) като подбудител пред Видинския районен съд, в качеството си на свидетел по гр.д. № 1101/2011 година, устно съзнателно потвърдил неистина, че земеделски земи, собственост на С. Г. Г. са замърсени с гипс, мазут и строителни отпадъци от „Гипс” АД [населено място] през 2001 година, 2004 година и 2007 година С оглед на това, съставът на ВКС, ГК, III г.о. е приел, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК и е отменил влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане Софийският апелативен съд е приел, че С. Г. Г. е предявила против „Гипс” АД [населено място], иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, формирани от пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба от продажба на домати и зелен лук за периода от 2006 година до 2009 година, като причина за тези вреди било замърсяването на земеделските земи на Г. от дружеството със строителни отпадъци – мазут, гипс и други. Съдебният състав е приел, че Г. е следвало да докаже елементите на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД, в т. ч. противоправно поведение от страна на „Гипс” АД [населено място], което й е било указано още в първоинстанционното производство и е можело да стане с всички възможни доказателствени средства. В тази връзка пред първата инстанция били разпитани пет свидетели, като от страна на Г. не били ангажирани други доказателства за противоправно поведение на служители на „Гипс” АД [населено място] и замърсяване на земите й от дружеството. Анализирайки показанията на разпитаните свидетели, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че единствените, които сочат на това, че е налице замърсяване на земите на Г. от „Гипс” АД [населено място], за периода 2006 година–2007 година са тези на свидетеля Ж. Б. Т., които обаче не следвало да бъдат ценени с оглед на постигнатото в наказателното производство споразумение, с което същия се е признал за виновен за престъпление по чл. 290, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3 от НК извършено именно със същите показания. От останалите разпитани свидетели никой не установявал факта на замърсеност на земите на Г. за времето от 2007 година до 2009 година., още по-малко-това да се дължало на поведението на физически лица-служители на „Гипс” АД [населено място]. Извън показанията на свидетеля Ж. Б. Т., в подкрепа на тезата на Г. били само показанията на свидетеля К., но той свидетелствал за замърсеност на земите и невъзможност за използването им през 2004 година, а не през релевантния за делото период 2006 година-2009 година., за който нямало данни той да е виждал тези земи. По отношение на останалите свидетели, дори и да бъдели изключени показанията на част от тях поради евентуалната им предубеденост и заинтересованост като служители на „Гипс” АД [населено място], то от показанията на другите свидетели не се установявало в земите на Г. да е имало изсипани строителни отпадъци от страна на дружеството. Въз основа на тази преценка съставът на Софийския апелативен съд е приел, че не са налице доказателства за твърдяното от Г. неправомерно поведение на служители на „Гипс” АД – [населено място]. Изложени са съображения за това, че в действителност съдът следвало да обсъди всички доказателства в тяхната взаимовръзка, за да формира извод за основателност или неоснователност на иска. В случа обаче не били налице други доказателства извън показания на свидетеля Ж. Б. Т., които да били в подкрепа на твърденията на Г.. Изслушаните и приети по делата заключения на вещи лица се отнасяли до агрономическите и икономическите аспекти на твърдените вреди, но не и по отношение на това дали са налице основания за ангажиране отговорността на „Гипс” АД с К. по реда на чл. 49 от ЗЗД. Последното било правен въпрос, а извън изключените от доказателствата показания на Ж. Б. Т. не били събрани данни за противоправност на действията на „Гипс” АД с К..
Във връзка с тези изводи на Софийския апелативен съд, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Г. Г. е поставила правните въпроси за процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички релевантни за спора писмени доказателства, свидетелски показания, твърдения, доводи и възражения в тяхната взаимовръзка с оглед изискванията на закона за пълно изясняване на делото и за това налице ли са всички елементи на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника „Гипс” АД [населено място] за причинени имуществени вреди на Г. през процесния исков период 2006 година-2009 година, когато е налице влязло в сила решение (решение № 601/28.03.2014 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр.д. № 3340/2013 година), с което искът по чл. 49 от ЗЗД между същите страни и на същото основание е уважен частично за сумата от 34 525.27 лева.
Вторият от така поставените въпроси е свързан с евентуалната недопустимост на обжалваното решение, което е основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. С обжалваното решение съдебният състав на Софийския апелативен съд е потвърдил изцяло решение № 88/22.05.2013 г. на Окръжен съд Видин, постановено по гр.д. № 105/2013 година. С последното решение е отхвърлен изцяло предявения от С. Г. Г. срещу „Гипс” АД [населено място], иск на посоченото по-горе основание и за посочения по-горе период. Същото обаче е било частично отменено с решение № 601/28.03.2014 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр.д. № 3340/2013 година, като е постановено друго, с което „Гипс” АД [населено място] е осъдено да заплати на Г. сумата от 34 525.27 лева, заедно със законната лихва, считано от 01.06.2011 година до окончателното плащане, като решението на Окръжен съд Видин е потвърдено в останалата му част. Това решение на САС е било предмет на обжалване по касационни жалби и на двете страни, като с определение № 437/27.03.2015 година, постановено по гр.д. № 6714/2014 година по описа на ВКС, ГК, IV г.о., е било допуснато до касационно обжалване само в отхвърлителната му част, а с решение № 255/21.07.2015 година, постановено по същото дело, решението на Софийския апелативен съд е отменено в отхвърлителната част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане Софийския апелативен съд е постановил ново решение № 183/19.01.2017 година по гр.д. № 3039/2015 година, с което е осъдил „Гипс” АД [населено място], на основание чл. 49 от ЗЗД, да заплати на С. Г. Г. сумата над 34 525.27 лева до сумата от 118 008.00 лева за периода от 01.01.2006 година до 07.09.2009 година. Именно последното решение е било отменено с решение № 209/28.12.2017 година, постановено по гр.д. № 2868/2017 година по описа на ВКС, ГК, III г.о., като Г. твърди, че би следвало да се приеме, че отмяната е само в частта, с която „Гипс” АД [населено място] е осъдено да й заплати сумата над 34 525.27 лева, но не и в частта, с която дружеството е осъдено да й заплати посочената сума. С обжалваното решение обаче съставът на Софийския апелативен съд е приел, че е налице отмяна в частта, с която иска по чл. 49 от ЗЗД е уважен изцяло, като с оглед на това е постановил и крайния резултат, с който е потвърдил изцяло решение № 88/22.05.2013 година на Окръжен съд Видин, постановено по гр.д. № 105/2013 година. По този начин е налице противоречие между постановеното в обжалваното решение и решение № 601/28.03.2014 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр.д. № 3340/2013 година в частта му, с която „Гипс” АД [населено място] е осъдено да заплати на С. Г. Г. сумата от 34 525.27 лева. Между страните по делото съществува спор дали това решение е влязло в сила. В касационната си жалба С. Г. Г. твърди, че решението е влязло в сила в осъдителната си част, а в отговора на касационната жалба „Гипс” АД [населено място] подържа, че това решение не е влязло в сила, а това, което разрешава спора между страните е решение № 183/19.01.2017 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр.д. № 3039/2015 година. С оглед изхода от този спор съществува вероятност обжалваното решение на Софийския апелативен съд да е евентуално недопустимо, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 290, ал. 2, пр. 2 от ГПК.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1595/26.06.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановени по гр. д. № 78/2018 година, по подадената срещу него от С. Г. Г., касационна жалба с вх. № 15 838/12.09.2019 година и такова трябва да се допускане.
На С. Г. Г. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 2750.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1595/26.06.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 7-ми състав, постановени по гр. д. № 78/2018 година.
ДАВА на С. Г. Г. от [населено място], [община], [улица], с ЕГН [ЕГН] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 2750.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направят това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.