4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 682
гр. София, 16.10.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1054 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Й. М. С. – Д. от [населено място] чрез процесуален представител адв. И. С. срещу решение № 1153 от 15.06.2012г. по гр. дело № 3348/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 08.06.2011г. по гр. дело № 2370/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-15 състав, с което са отхвърлени предявените от Й. М. С. – Д. срещу ЗК [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата 45 000 лв. заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й М. М. Д., починал на 22.07.2006г., причинена при ПТП от Д. С. Л., който е имал сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите – полица № 06-412316/01.01.2006г., на основание чл. 226 КЗ, и за заплащане на сумата 17 171,35 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 22.07.2006г. до подаване на исковата молба – 16.03.2009г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД., и Й. М. С. – Д. е осъдена да заплати на ЗК [фирма] сумата 47,54 лв. – направени разноски по делото и сумата 1 693,43 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Погасява ли се правото на пострадалия да претендира изплащане на обезщетение от застрахователя, ако застрахователят е изплатил определена сума като обезщетение въз основа на споразумение с пострадалия, в което обаче не е направено изрично изявление от пострадалия, че определената в споразумението сума напълно удовлетворява претърпените от него вреди, както и че пострадалият не ще има други претенции, които ще претендира по съдебен ред?“ – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /противоречие с решение № 204/04.07.2011г. по гр. д. № 220/2010г., ВКС, ГК, IV г. о., решение № 478/22.07.2010г. по гр. д. № 943/2009г., ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 306/07.06.2011г. по гр. д. № 1556/2009г., ВКС, ГК, IV г. о./, евентуално чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
„2. Как следва да се тълкува изразената от страните воля в договора – като се запазва съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, или като се извежда предполагаема воля на страните?“ – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /противоречие с решение № 81/07.07.2009г. по т. д. № 761/2008г., ВКС, ТК, I т. о./.
„3. Длъжен ли е въззивният съд да провери служебно действителността на извънсъдебната спогодба, на която се позовава ответникът като правопогасяващ претенцията на ищеца факт, дори да не е предявен самостоятелен иск за това, или направено възражение от страна на ищеца?“ – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /противоречие с решение № 384/02.11.2011г. по гр. д. № 1450/2010г., ВКС, ГК, I г. о., Тълкувателно решение № 1/2000г. от 17.07.2001г., ВКС, ОСГК/.
„4. Действителен ли е договор за спогодба съгласно чл. 365 ЗЗД, ако с договора не са направени отстъпки от нито една от страните или са направени отстъпки само от едната страна, без насрещни отстъпки от другата?“ – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /противоречие с решение № 53/21.04.2007г. по в. т. д. № 22/2007г., Апелативен съд Велико Т., ГК/.
„5. Действителен ли е договор между застрахователя и пострадалото лице, с който въпреки определения от наказателния съд обем на отговорността на делинквента с влязла в сила присъда се се изплаща по-нисък размер на обезщетение от определения с присъдата?“ – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /решение № 25/17.03.2011г. по т. д. № 411/2010г., ВКС, ТК, II т. о./ и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /решение от 13.03.2009г. по гр. д. № 156/2007г., СГС, ГО, 9 състав.
Ответникът ЗК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Б. В. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваваната част по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа становище, че за касатора не е налице правен интерес от предявяване на исковете, тъй като правото за търсене на обезвреда е било упражнено извънсъдебно пред застрахователя, между страните е постигнато извънсъдебно споразумение и ищцата е получила пълния размер на застрахователното обезщетение съобразно споразумението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел за безспорни твърденията на ищците за връзка на близост, съпътствана с обич и подкрепа между тях и загиналия на място при ПТП на 22.07.2006г. М. М. Д. – съпруг на първата ищца /касатор в настоящото производство/, механизма на ПТП, вината на водача на МПС, относно което е налице застрахователно правоотношение с ответното дружество, причинната връзка между травматичните увреждания, получени от загиналия при катастрофата и последвалата смърт.
Относно сключената от ищцата лично за себе си със застрахователното дружество спогодба решаващият съдебен състав е изложил съображения, че въпреки липсата на изрично изявление, че Й. Д. се задължава да не предявява бъдещи претенции към застрахователя, чрез израза в т. 3 от споразумението се извежда взаимната воля на страните за сключване на извънсъдебна спогодба, чиито последици са непререшаемост на спора на база неговото приключване чрез взаимни отстъпки.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и въпроси, които касационната инстанция може да уточни, конкретизира и квалифицира съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК.
Съобразно правомощията си настоящият съдебен състав счита, че релевантният въпрос е материалноправен и може да бъде уточнен по следния начин: Погасява ли се правото на пострадалия на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за разликата над размера, определен и изплатен по постигнато със застрахователя извънсъдебно споразумение, ако споразумението не съдържа изрично признание на пострадалото лице за пълно обезщетяване, т. е. че обезщетението покрива изцяло всички вреди.
Този въпрос има значение за обема на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при сключено споразумение между пострадалия и застрахователното дружество. Така уточненият материалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 178/03.12.2012г. по т. дело № 1104/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 204/04.07.2011г. по гр. д. № 220/2010г., ВКС, ГК, IV г. о., решение № 306/07.06.2011г. по гр. д. № 1556/2009г., ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 478/22.07.2010г. по гр. д. № 943/2009г., ВКС, ГК, IV г. о., съгласно която пострадалият може да реализира вземането си за застрахователно обезщетение извънсъдебно и ако в споразумението увреденото лице и застрахователят изрично са заявили, че обезщетението покрива изцяло всички вреди или някои от тях, и същото е изплатено, пострадалият няма основание да търси репарация за същите вреди по съдебен ред нито от застрахователя, нито от делинквента. Когато увреденият и застрахователят не са заявили изрично, че обезщетението е окончателно и покрива всички вреди, пострадалото лице има право да претендира обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя за разликата над размера, определен и изплатен по постигнатото със застрахователя извънсъдебно споразумение и действително претърпените вреди. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по посочения правен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият фомулиран от касатора въпрос се отнася до приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на волята на страните и до обосноваността на въззивното решение, поради което преценката доколко правилно в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД и съобразно правилата на логическото мислене въззивният съд е изяснил волята на страните в споразумението следва да се извърши с решението по същество.
По отношение на останалите три правни въпроса не са налице твърдените от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са обусловили правната воля на съда, обективирана в обжалвания въззивен съдебен акт.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1153 от 15.06.2012г. по гр. дело № 3348/2011г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 08.06.2011г. по гр. дело № 2370/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-15 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Й. М. С. – Д. срещу ЗК [фирма], [населено място] искове за заплащане на сумата 45 000 лв. заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й М. М. Д., починал на 22.07.2006г., причинена при ПТП от Д. С. Л., който е имал сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите – полица № 06-412316/01.01.2006г., на основание чл. 226 КЗ, и за заплащане на сумата 17 171,35 лв., представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 22.07.2006г. до подаване на исковата молба – 16.03.2009г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД., и Й. М. С. – Д. е осъдена да заплати на ЗК [фирма] сумата 47,54 лв. – направени разноски по делото и сумата 1 693,43 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: