О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 01.04.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 3165/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по чл. 231 и сл. от ГПК(отм.) във връзка с §2 ал.12 от ГПК.
Образувано е по молба на М. Д. М. от гр. К. за отмяна на основание чл. 231 б.”а” и “е” от ГПК(отм.) на разпореждането на Момчилграския районен съд от 16.VІІ.2007 г. за връщане на молбата му с правно основание чл. 37 от ГПК за възстановяване на пропуснат срок за внасяне на дължимата сума за изкупуване дела на съсобствениците си по чл. 33 ал.2 от ЗС, както и на определението от 11.ІХ.2007 г. на Кърджалийския окръжен съд по ч.гр.д. № 280/2007 г. за оставяне без уважение частната му жалба срещу разпореждането за връщане на молбата за възстановяване на срока по гр.д. № 214/2003 г.на Момчилградския районен съд. Като основание по чл. 231 б.”е” от ГПК(отм.) молителят М. с молба вх. № 9063/22. Х.2008 г. сочи допуснатото нарушение на 39 от ГПК(отм.)- разглеждането на молбата му за възстановяване на срока без да се насрочи в съдебно заседание, а като основание по чл. 231 “а” от ГПК(отм.) се сочи неиздаването на преписи от решенията на съдебните инстанции за уважаване на претенцията му по чл. 33 ал.2 от ЗС.
Ответникът по молбата Д. Т. К. счита същата за недопустима, тъй като редът за отмяна на влезли в сила съдебни актове не се отнася за атакуваните актове на районния и окръжния съд по чл. 37 от ГПК(отм.). Евентуално поддържа, че молбата е неоснователна. Останалите ответници М. М. и И. Т. не вземат становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа молбата, провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 231 и сл. от ГПК(отм.) и намира, че тя процесуално недопустима поради следните съображения:
С решение от 11.VІІ.2005 г. на Кърджалийския окръжен съд постановено по в.гр.д. № 61/2005 г. е отменено решението на Момчилградския районен съд от 18. ХІ.2004 г. постановено по гр.д. № 214/2003 г. за отхвърляне на иска на М. М. за изкупуване по чл. 33 ал.2 от ЗС на продадените от съсобствениците му М. М. и И. Т. ? ид.част от дворно място с магазин в Момчилград на приобретателя Д. Т. К. и вместо това е допуснато изкупуване от страна на ищеца на тази продадена съсобствена част срещу ответниците – страни по договор за продажба, оформен с нот.акт № 111 нот.дело № 336/2003 г. на С. по вписванията при РС-Момчилград, като ищецът е осъден да заплати на Д. К. платената от него цена по нотариалния акт в размер на 25 000 лв в 30 дневен срок от влизане в сила на решението, което е следвало в 6 месечен срок да се впише съгласно чл. 115 ал.2 от ЗС. Върховният касационен съд, състав на ІІ гр.отделение с решение № 284/16.V.2007 г. по гр.д. № 15/2006 г. е оставил в сила въззивното решение, което на 16.V.2007 г. е влязло в сила.
Към второинстанционното производство е приложена молба вх. № 1027/6.VІ.2007 г. от молителя М. М. за издаване заверен препис от решенията на трите инстанции, върху която е положен личен негов подпис, че е получил исканите преписи на същата дата. Безспорно е, че дължимата по чл. 33 ал.3 от ЗС сума в месечен срок не е внесена. Срокът за внасяне е месечен, а не тридесет дневен, както е посочено във въззивното решение.
На 13.VІІ.2007 г. с вх. № 1* в Момчилградския районен съд е постъпила молбата на М. Д. М. за възстановяване на срока за внасяне на дължимата сума по чл. 33 ал.3 от ЗС, в която той се позовава на заболяване с хоспитализация в П. болница с диспансер гр. К. за период от 15 дни от 1 до 15.VІІ.2007 г. Искането е мотивирано с разпоредбата на чл. 37 от ГПК(отм.), като районният съд е приел, че не е спазен срока по чл. 37 ал.2 от ГПК(отм.) от узнаване за пропускането му.
Разпореждането за връщане на молбата за възстановяване на срока е обжалвано с частна жалба и с определение № 291 от 11.ІХ.2007 г. постановено по в.ч.гр.д. № 280/2007 г. Кърджалийският окръжен съд е потвърдил разпореждането за връщане на молбата за възстановяване на срока по съображения, че е неприложим реда по чл. 37 и сл. от ГПК(отм.) при възстановяване на срока по чл. 33 ал.3 от ЗС за внасяне на цената по сделката между съсобствениците на ищеца и третото лице – купувач. Срокът по чл. 33 от ЗС има материално правно значение и с плащането на сумата настъпват целените последици при изкупуването, докато възстановяването на срок по чл. 37 от ГПК(отм.) има отношение към процесуални действия на страните.
Молбата за отмяна на разпореждането на Момчилградския районен съд и на определението на Кърджалийския окръжен съд с правно основание чл. 231 ал.1 б.”а” и “е” от ГПК(отм.) е процесуално недопустима. Съдебните актове, чиято отмяна се иска, не са от предвидените в разпоредбата на ГПК – влезли в сила решения, както и не са определения, ползващи се със сила на присъдено нещо – т.2 на П. № 2/1977 г.на Пленума на ВС на РБ. Именно поради това съображение подадената молба за отмяна е недопустима, понеже избраният от молителя процесуален ред по чл. 231 и сл. от ГПК(отм.) е неприложим в този случай. Това обуславя оставянето на молбата за отмяна без разглеждане. При този изход на спора на ответника по молбата Д. Т. К. следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 700 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Д. М. от гр. К., бул. Б. № 9 бл.”С” вх. Г, ет.2, ап. 47 за отмяна на основание чл. 231 ал.1 б.”а” и “е” от ГПК(отм.) вх. № 1/26.ІІ.2008 г. на разпореждането на Момчилградския районен съд от 16.VІІ.2007 г. за връщане молбата му за възстановяване на срок по реда на чл. 37 от ГПК(отм.) като недопустима – просрочена и на определение № 291 от 11.ІХ.2007 г. по в.ч.гр.д. № 280/2007 г. на Кърджалийския окръжен съд, като процесуално недопустима.
ОСЪЖДА М. Д. М. да заплати на Д. Т. К. от гр. М. кв. 11, бл. 7 вх. В направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 700 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението до страните пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: