О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 683/4.10.2017
Върховен касационен съд на Република България, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 856 по описа за 2017 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 589/ 22.12.2016 г. по гр. д. № 883/ 2016 г., с което Окръжен съд – Плевен, като потвърждава решение № 139427.09.2016 г. на Районен съд – Плевен по исковете на Ц. П. Стоянова срещу Районен съд – Червен бряг:
· признава за незаконни и отменя заповеди № РД-14-1/ 29.01.2016 г. и № РД-14-2/ 29.01.2016 г., с които председателят на РС – Червен бряг е наложил наказанието „дисциплинарно уволнение“ и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· възстановява Ц. Стоянова на длъжността „административен секретар“ в РС – Червен бряг (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· и й присъжда обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ.
Решението се обжалва от РС – Червен бряг с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправните въпроси: Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК); длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, когато страната, на която документът се противопоставя, твърди, че не са се осъществили засвидетелстваните чрез съставянето му факти и при въвеждането на такива твърдения как се разпределя доказателствената тежест? Касаторът счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ изводите в решението (чл. 280, ал. 1 ГПК). Чрез приложените решения на ВКС по чл. 290 ГПК обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Оплакването по същество е, че решението е неправилно поради съществено процесуално нарушение (чл. 179 и чл. 193 ГПК) и че е нарушен материалният закон (чл. 344, ал. 3, вр. чл. 333, ал. 1, т. 5а КТ).
Ответникът по касационната жалба Ц. Стоянова не взема становище по искането за допускане на касационния контрол, но възразява, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет. Въззивното решение попада в изключението от чл. 280, ал. 2, т. 3, in fine ГПК. Подадена е от легитимирана страна. Касатор е ответникът по уважените искове. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата. Касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато. Съображенията са следните:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съд е отменил заповедите за дисциплинарното уволнение на Ц. Стоянова и за прекратяване на трудовия договор за длъжността „административен секретар при РС – Червен бряг“ при основанието чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, приемайки че предвиденото в чл. чл. 344, ал. 4 КТ, вр. чл. 333, ал. 1, т. 5а КТ го освобождава от задължението да разгледа трудовия спор по същество. Въззивният съд е приел, че Ц. Стоянова по реда на чл. 6 КТ, вр. чл. 28 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд е била избрана от общото събрание на работещите в РС – Червен бряг за техен представител по безопасност и здраве при работа, имала е такова качество към момента на връчване на заповедта (29.01.2016 г.), но председателят на РС не е искал предварителното съгласие на инспекцията по труда. Въззивният съд е приел за основателни и исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и 2 КТ.
За да докаже твърденията за засилена закрила при уволнението, Ц. Стоянова е поискала и ответникът е бил задължен да представи протокола на Общото събрание за нейния избор като представител на работещите по безопасност и здраве при работа. Ответникът-работодател е възразил, че няма такова решение ОС на работещите при РС – Червен бряг, поради което не е търсил съгласие от инспекцията за дисциплинарното уволнение. В изпълнение на задължението по чл. 190 ГПК е представил протокол № 1/ 24.04.2015 г. на ОС на работещите при РС, подписан (само) от Ц. Стоянова като протоколчик в свидетелство на нейния избор за такъв представител, с обяснението, че го е открил сред документите в РС, но Ц. Стоянова го е съставила само с оглед нуждите на процеса.
Въззивният съд е квалифицирал протокол № 1/ 24.04.2015 г. като частен диспозитивен документ, ползващ се с материална доказателствена сила, включително за датата на неговото съставяне, а действията на първата инстанция по открито производство по чл. 193 ГПК – като правилни. Добавил е, че след като ответникът-работодател не е оспорил автентичността на подписа на ищцата като протоколчик, чл. 193, ал. 3 ГПК му поставя в тежест да докаже, че не са се осъществили засвидетелстваните факти за проведено на тази дата ОС на работещите в РС – Червен бряг и за взетото решение. Пристъпил е към обсъждане на събраните доказателства (гласни и писмени), за да заключи, че опровергаването не е проведено успешно. Това го задължавало да възприеме засвидетелстваните факти осъществени и да отмени заповедите за дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовия договор с ищцата, без да разглежда трудовия спор по същество, включително като съобрази признанието на ответника-работодател, че не е искал съгласието на инспекцията по труда (чл. 344, ал. 4 КТ).
Настоящата инстанция намира, че повдигнатите въпроси обуславят въззивното решение. Това обосновава общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въззивният съд им е отговорил в противоречие с приложените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 375/ 28.12.2012 г. по гр. д. № 1347/ 2011 г., IV-то ГО и решение № 261/ 22.01.2014 г. по гр. д. № 2354/ 2013 г. на III-то ГО). Обосновано е и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 589/ 22.12.2016 г. по гр. д. № 883/ 2016 г. на Окръжен съд – Плевен.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на сумата 191. 54 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.