О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София 06.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1704 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. пр.- София срещу решение от 14.02.10г.по в.гр.дело № 2311/09г.на Софийски апелативен съд в частта,с която е отменено решението от 11.05.09г.по гр.дело № 2996/07г.на Софийски градски съд в частта,с която са отхвърлени предявените от Н. Ц. Ц. искове с правно основание чл.2 ал.1 т.1 и т.2 ЗОДОВ до размер на сумата 5000 лв и вместо това е осъдена П. на РБългария да заплати на Н. Ц. Ц. на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди,търпяни от повдигнато и поддържано обвинение по сл.д.№ 814/03г.на ССлС,приключило с постановление за прекратяване, в размер на 4000 лв,ведно със законната лихва, считано от 7.11.03г.до окончателното изплащане ,както и да му заплати на основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ за действията на прокурор при СРП,свързани с определянето за периода 02-05.08.03г.незаконна мярка за неотклонение”задържане под стража”, сумата 1000 лв обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от 7.11.03г.до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд,като е определил отделно обезщетение за неимуществени вреди от мярката „задържане под стража”,се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 3 от 22.04.04г.по тълк.дело № 3/04г.на ОСГК на ВКС.
Ответникът по жалбата не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.В случая поставеният от касатора въпрос дължи ли се самостоятелно обезщетение при отмяна на мярката за неотклонение”задържане под стража”,тогава когато лицето е било оправдано с влязла в сила присъда или наказателното производство,водено срещу него и по което е било задържано,е прекратено е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.13 от ТР № 3/22.04.2004г.по тълк.дело № 3/04г.на ОСГК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на посоченото основание.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 14.02.11г., постановено по в. гр.дело № 2311/09г.на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.