О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 684
София, 22.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2357 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Д. Д. срещу въззивното Решение № 868 от 28.04.2015 год. по гр.д. № 3681/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Въззивното производство е било образувано по жалбите на [фирма] (въззивна) и на П. Д. Д. (насрещна въззивна) срещу Решение № 4974 от 04.07.2014 г. по гр.д.№ 15573/2013 г. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е осъдил [фирма] да заплати на основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ вр.чл.51 ал.1 ЗЗД на П. Д. сумата от 110 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпил ексцес от увреждане в резултат на ПТП, настъпило на 09.07.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил иска за разликата над 110000 лв. и до предявения размер от 300 000 лв.
В представения по реда и в срока на чл. 287, ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация Застрахователна компания [фирма], [населено място] изразява становище, че касационен контрол не следва да бъде допуснат и евентуално, че въззивното решение е законосъобразно.
Становището на настоящата съдебна инстанция произтича от следното:
В предходно съдебно производство, приключило с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 172 от 07.10.2013 год. по т.д.№ 700/2012 год. на II т.о. по иск на П. Д. е ангажирана на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) отговорността на ЗК“Л. И.“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 230000 лв.
Твърдението на П. Д. в депозираната на 15.11.2013 год. искова молба е, че ”от първоначалната мозъчна увреда са настъпили значителни усложнения /ексцес/ – начална мозъчна атрофия в челните дялове”, като при изследването е потвърдено наличието на корова атрофия и средно-степенна хидроцефалия.
Последователно подържаната теза на застрахователното дружество е, че вредите, които са релевирани в настоящето производство са били обезщетени в предходния спор.
Производството пред инстанциите по същество се е развило на плоскостта на спора дали в предходното производство са били обезщетени, като предвидима последица и вредите, които в настоящето производство са релевирани, като новонастъпили.
Съставът на ВКС в основното производство е приел, че размерът на дължимото обезщетение следва да се съобрази с всички релевантни обстоятелства, а именно тежестта и последиците от получените травми, които са три групи- черепно-мозъчни, гръдно-коремни и увреждания на опорно-двигателния апарат. В своето решение ВКС е отдал значение на сериозните последици от уврежданията за психическото и физическото здраве на пострадалия, а именно изразения психоорганичен синдром- забавен мисловен процес, обстоятелственост, немотивирана веселост, частична моторна, сензорна и амнестична афазия (говорни нарушения), латентна горна лява монопареза (скрита слабост на лявата ръка), нарушение на равновесието и координацията, нестабилна походка, нарушаване функциите и движенията на опорно-двигателния апарат за дълъг период от време, накуцваща походка, скъсяване на десния крайник с 1,5 см., намален обем на движенията на дясната гривнена става и обръщането на дланта нагоре, мекотъканни дефекти на дясното бедро (12х5 см), два белега на десния глезен, два белега на дясната предмишница в областта на гривнената става и от гривнената става почти до лакътната става. Освен това, съставът на ВКС е отчел и дадената от вещото лице твърде неблагоприятна прогноза за пълно неврологично и психологично възстановяване и за реално възможни допълнителни усложнения – мозъчен арахноидит, хидроцефалия, мозъчно-съдови усложнения, травмена епилепсия, както и мнението на експерта ортопед, че някои от нарушенията във функциите на движенията може би няма изобщо да бъдат възстановени и при рязка промяна във времето и/или висока влажност на въздуха лицето може да има неприятни усещания до явна болка в мястото на счупванията за период от няколко години.
В настоящото първоинстанционно производство Софийски градски съд е назначил съдебна медицинска експертиза. Съгласно заключението, развитието на травмената болест на мозъка при пострадалия не е завършило. То се намира в късния период, когато завършва формирането на мозъчния ръбец, ликвидират се усложненията, затихват свързаните с тях разстройства в кръвообращението, водно-електролитния обмен, като се сменят с процеси на бавни, последователни тъканни изменения.
Вещото лице е установило наличие на атрофия на мозъчната кора и средностепенна хидроцефалия (водянка на главния мозък), като е било категорично, че между първоначалната тежка черепномозъчна травма и последвалите усложнения е налице пряка причинна връзка, като развитието на усложненията е протекло по характерен и типичен начин. В бъдеще са възможни и допълнителни усложнения – както задълбочаване на наличните, така и изява на нови- травмена епилепсия, мозъчно-съдови увреди. Наличните следтравмени увреждания ограничават в значителна степен работоспобността на пострадалия, затрудняват социалните му контакти, нарушават като цяло качеството му на живот. Процесът на корова атрофия е необратим.
Становището си за наличие на ексцес, Софийски градски съд е основал на уточнението направено от вещото лице в съдебно заседание, а именно, че при преглед на пострадалото лице една година след настъпилото ПТП констатираните от него увреди са били предполагаеми, а към момента те вече са настъпили. Има само една нова констатация- установил е обща корова атрофия. Поради това е приел, че влошаването се изразява в установената обща корова атрофия. При първоначалното разглеждане на делото е била установена начална корова атрофия на челните дялове. Изслушаната тогава експертиза на е дала прогноза за развитие на обща корова атрофия. Според вещото лице установената след ПТП начална корова атрофия на челните дялове е различна от общата корова атрофия. Според Софийски градски съд в решението на ВКС наличието и последиците от обща корова атрофия не са били обсъдени и не са били взети предвид при преценка на бъдещите болки и страдания, които пострадалият ще изпитва от силно влошеното си здравословно състояние.
За да отмени решението в частта с която искът е бил уважен и да отхвърли исковата претенция, съставът на САС се е мотивирал с това, че в първоначалното производство за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, завършило с влязло в сила решение, са отчетени в пълнота получените от пострадалия увреждания: черепно-мозъчни; гръдно-коремни и увреждания и на опорно-двигателния апарат; неблагоприятната прогноза за пълно неврологично и психологично възстановяване, както и реално възможните допълнителни усложнения от тези увреждания, които в настоящото производство са представени за влошаване на здравето. С оглед на което въззивният съд е счел, че не е налице ново влошаване на здравето, поради което предявеният иск по чл. 51 ал.1 ЗЗД вр. Чл. 226 КЗ /отм./ е неоснователен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се е позовал на приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с т.10 на ППВС № 4/1975 год.; Решение № 196 от 12.07.2011 год. по гр.д.№ 1724/2009 год. на IV г.о.; Решение № 43 от 15.03.2011 год. по т.д.№ 414/2010 год. на II т.о. и Решение № 161 от 17.01.2013 год. по т.д.№ 1040/2011 год. на I т.о. на ВКС по отношение на въпросите: „Следва ли при иск за последващо обезщетяване на допълнително влошено здравословно състояние да се вземат предвид конкретно установените усложнение, настъпили в здравословното състояние, които са различни от първоначално прогнозираните реално възможни такива и следва ли се допълнително обезщетяване за тях и се различават от общата прогноза за реално възможни усложнения?; Следва ли при иск за последващо обезщетяване на вреди от непозволено увреждане да се присъди обезщетение за първоначално настъпило усложнение, което не е било обсъждано и вземано предвид в производството за първоначалните вреди, нито като вид увреждане, нито като усложнение в пряка причинна връзка от първоначалните вреди; От кой момент следва да се присъди законната лихва за настъпило усложнение, когато същото не е обсъждано и вземано предвид в предходното съдопроизводство, а е установено като първоначално усложнение, от което се е развило допълнително усложнение едва в хода на иска за допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия?“.
В останалата си част, изложението възпроизвежда доводите по касационната жалба за неправилност на въззивния акт.
Преди всичко, следва да се отбележи, че третият от поставените въпроси няма качеството на обуславящ, доколкото главният иск отхвърлен и като последица, произнасянето по акцесорния въпрос лихвите от страна на САС е ограничено до неоснователността им, без да се обсъжда началния момент.
Останалите два въпроса нямат характеристиката на правни такова, съгласно селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Тези въпроси по естеството си съставляват твърдения за неправилност на въззивния акт, поради неправилно прилагане на материалния закон, който е разяснен с посочената по-горе задължителна съдебна практика. И на двата въпроса отговорът е положителен, но решението си съставът на САС не е основал на неправилно разбира относно това що ексцес, а на становището си, че в случая такъв липсва, доколкото усложнението, което П. Д. счита, че следва да бъде обезщетено е било обезщетено в предходното производство. Ще следва да се отбележи, че видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът изрично е посочил, че ексцесът се изразява в две усложнения – начална мозъчна атрофия на челните дялове и средно-степенна хидроцефалия. Това, че в отклонение от диспозитивното начало СГС е приел наличието на различно от твърдяното усложнение, без да е била изменена обстоятелствената част на ИМ е без значение за настоящето производство. Произнасянето на въззивния съд се ограничава единствено до фактите и установяващите ги доказателства, поради което и поставените от касатора правни въпроси нямат отношение към него, дори то да би било неправилно.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 868 от 28.04.2015 год. по в.гр.д. № 3681/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.