3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№684
гр. София, 26.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 55 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника К. Д. К. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Р. срещу решение № 72 от 15.10.2010г. по т. дело № 347/2010г. на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 416 от 21.04.2010г. по гр. дело № 2271/2009г. на Старозагорски районен съд, с което К. Д. К. е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5 000 лв., представляваща неизплатена част по запис на заповед от 31.03.2008г., заедно със законната лихва, считано от 22.05.2009г. до окончателното й плащане, и направените разноски в размер 770 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззизвният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в нарушение с практиката на ВКС и на другите съдилища и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: за тежестта на доказване на вземането, обективирано в записа на заповед, и връзката между каузалното правоотношение и ценната книга.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. М. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, тъй като материалноправните и процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, не са решени в противоречие с практиката на ВКС, нито се решават противоречиво от съдилищата, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е в законоустановения преклузивен срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са посочени основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и касационни основания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, съдържа всички предвидени в чл. 535 ТЗ реквизити и е подписан от ответника К. Д. К.. Изложил е съображения, че менителничното задължение е възникнало за автора на волеизявлението по силата на менителничния ефект, който е настъпил с издаването на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване. На основание чл. 272 ГПК съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно които записът на заповед е едностранна, формална и абстрактна сделка, за чиято действителност не се изисква основание, поради което ищецът не е длъжен да докаже наличието на каузални отношения. Такова задължение ищецът би имал, ако записът на заповед е недействителен, но в конкретния случай липсват възражения на ответника за недействителност на процесния запис на заповед или за наличие на каузална сделка, по която е платил.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да уточни и конкретизира посочените от касатора правни въпроси.
Въпросът за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързаният с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение са релевантни за спора, тъй като от тях зависи изходът на делото. Посочените правни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 195/30.11.2009г. по т. дело № 299/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 103/24.06.2009г. по т. дело № 717/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 141/08.03.2010г. по т. дело № 798/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 121/01.07.2009г. по т. дело № 55/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 149/05.11.2010г. по т. дело № 49/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др., според която в производството по иска с правно основание чл. 534 ТЗ, респективно чл. 254 ГПК /отм./ или чл. 422 ГПК кредиторът трябва да установи съществуването на вземането, пораждането на задължението и неговия размер, а длъжникът – да изчерпи и докаже своите лични възражения. При възникнал спор относно наличието на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, кредиторът следва да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а длъжникът – погасяването му.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 15.10.2010г. по т. дело № 347/2010г. на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение.
УКАЗВА на касатора К. Д. К. от [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 100 лв. по сметка на ВКС на РБ.
След представяне на вносния документ в срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на доказателства за внесена държавна такса в определения срок делото да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: