Решение №684 от по гр. дело №385/385 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                          № 684
 
         
              София, 14.07.2009 год.
 
 
                                          В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
 
       Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
              Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                                   ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
    
 
            като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№385 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №533 от 18.11.08г. по гр.д. №652/08г. на Д. окръжен съд, след частична отмяна на решение №69 от 23.06.08г. по гр.д. №1140/05г. на Д. районен съд, е бил уважен предявеният иск по чл.108 от ЗС – признато е за установено по отношение на ответника Г. М. Р., че ищецът Р. П. Н. е собственик на спорните 424 кв.м. от нива, цялата от 3,135 дка, находяща се в землището на гр. Д., представляваща имот с №336002 по плана за земеразделяне, както и на спорните 304 кв.м. от нива, цялата с площ от 3,420 дка – имот №366003 и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху спорните части, защриховани със син цвят на приложените по делото скици.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че описаните ниви – имоти пл. №336002 и №336003 са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ с план за земеразделяне – решение №421/25.11.02г. на ПК Д. , а впоследствие продадени на ищеца с нот.акт №95, т.ІІ, рег. №3345, н.д. №245/2004г. на нотариус №177 по списъка на НК. В съседство с тези имоти се намират тези на ответника – свинарник и склад, които той е закупил от ликвидационния съвет на ОФ „Д” /организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, заедно с прилежащите им площи – склад със застроена и незастроена площ от 0,870 кв.м. – имот №72624.632.5 по кадастралната карта на гр. Д. и свинарник със застроена и незастроена площ от 2809 кв.м. – имот №72624.632.16 по кадастралната карта.становено е също, че имотите на ищеца и на ответника се намират в бивш стопанки двор на организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че с протокол от 07.06.94г., в изпълнение на чл.45 от ППЗСПЗЗ, по искане на ликвидационния съвет на тази организация е изработен парцеларен план, с който са изчислени нормативно определените площи към сградите на тази организация, както и свободните площи и пътищата за достъп до тези имоти. В резултат на този план са обособени имотите на ищеца и на ответника.становено е също, че ответникът е навлязъл в имотите на ищеца, при което неоснователно е завладял спорните площи.
При тези данни от правна страна е прието, че ищецът е собственик на спорните имоти по силата на извършено възстановяване по ЗСПЗЗ и последващото им закупуване с нотариалния акт №95/04г., а ответникът ги владее без правно основание, което обуславя уважаването на предявения ревандикационен иск.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Г. В нея той поддържа, че решението на ПК Д. , с което е възстановена собствеността на праводателя на ищеца е незаконно, тъй като в урбанизираните територии може да се възстановяват земеделски земи само в стари реални граници, но не и с план за земеразделяне, както е в случая. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси са два – може ли по реда на ЗСПЗЗ да се възстановяват с план за земеразделяне земи, намиращи се в границите на урбанизираните територии и следва ли да се зачете ефектът на незаконосъобразен административен акт, постановен в производство, по което страната, която не черпи права от него, не е участвала.
Ответникът в производството Р. П. Н. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените от жалбоподателя въпроси следва да се свържат с конкретното дело и да се сведат до следното – дали в хипотезата на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ е допустимо възстановяване на собственост с план за земеразделяне и ако такова възстановяване се извърши, какви са пределите на косвения съдебен контрол върху решението на поземлената комисия – сега ОСЗГ. Въпросите са значими от гледна точка на развитието на правото, тъй като могат да възникнат по множество сходни дела и по тях няма формирана трайна съдебна практика. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на решението на Д. окръжен съд.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №533 от 18.11.08г. по гр.д. №652/08г. на Д. окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на доказателства за внесена такса.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top