Р Е Ш Е Н И Е
№ 685
гр.София, 01.10.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на две хиляди и девета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело №1649 по описа за 2008 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на С. В. С. и Н. Д. П. и двамата от гр. К. срещу решение по въззивно дело №2373/2007 год. на Пловдивския окръжен съд.
В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , противоречие със закона и необоснованост 9 касационни основания за отмяна по чл. 218б, б. „в” ГПК Развиват се доводи, че по делото е безспорно установено, че процесното помещение е било изградено още през 1980 год. и се ползва с режим на търпимост поради което предявеният иск е недопустим Изтъква се , че решението е постановено в разрез със събраните по делото доказателства като в нарушение на чл. 136 ГПК съдът е кредитирал изцяло показанията на св. П, която е съпруга на ищеца . Позовават се на писмено становище на общината според което строежа е търпим и не подлежи на събаряне.
Касаторите молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предяеният иск да бъде отхвърлен.
Ответниците по касационната жалба П. Р. П., И. николова К. и П. И. Н. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ГПК /отм./ от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество..
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение №116/25.07.2007 год., постановено по гр.д. № 509/2006 год. на К. районен съд, в частта, в която е уважен частично предявеният от П. Р. П. срещу С. В. С., Н. Д. П., П. И. Н. и И. Н. К. от гр. К. иск с пр. осн. чл. 109 ЗС като ответниците са осъдени да премахнат построеното иззиждане от 3,5 метра до тавана на северната стена от помещение, находящо се в подблоковото пространство в северната страна на жилищен блок по ширина на иззиданото между т. А и Б в скицата на в.л. Малин К. към заключение на СТЕ, приподписана от съда , който жилищен блок е находащ се в парцел ****ви , жилищен комплекс кв.376 по регулационния план на с. К.. В частта в която е предявеният иск е бил отхвърлен – , а именно за премахване в зялост на помещение с розмери 7,50 здължина и 350 м ширина , първоинстанционното решение не е било обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че след изграждане на процесното помещение в подблоковото пространство, където се намира и обекта – магазин собственост на ищеца , неговият офис и санитерен възел не могат да бъдат проветрявани тъй като прозореца, играещ ролята на естествен оттдушник е затворен и не се отваря. Приел е че поради това ищецът не може да реализира в пълен обем правото си на собственост поради което предявеният иск с пр. осн. чл. 109 ЗС се явява основателен досежно стената която пречи на пълноценното му упражняване.
Върховният касационен съд, ІІІ Г. Д. като извърши проверка в рамките на развитите касационни оплаквания, намира касационната жалба за неоснователна, а решението в обжалваната част за правилно. Неоснователно е оплакването,у че при постановяване на обжалваното ершение и в нарушение на поцесуалните правила съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и е формирал своите изводи въз основа само на част от тях и по – конкретно на показанията на св. П съпруга на ищеца. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства , както показанията на посочената свидетелка, така и представените по делото писмени доказателства и съдебно техническа експертиза. Именно въз основа на заключението на СТЕ съдът е приел за установено, че процесното помещение, за което не се спори, че е изградено от ответниците, няма необходимите строителни книжа и документи, както и че няма издадено удостоверение по пар.16 от ПР на ЗУТ за търпимост. Правилно се е позовал и на показанията на свидетелката П, доколкото същата има непосредствени впечатления от това как построеното помещение на практика пречи на нормалното ползване на магазина, показанията са подробни и логични. Доколкото вещото лице е дало заключение, че липсват данни да е проведена процедурата за издаване на удостоверение за търпимост, не може въз основа на представеното по делото писмо на К. на Община К. изх. № 94-П- 123/25.09.2006 год. , което представлява отговор на жалба да се приеме, че помещението има такъв статут. Независимо от това следва да се посочи, че наличието на такъв статут, както и обстоятелството кога е извършено строителството и дали то представлява заварено положение няма определящо значение за основателността на иска по чл. 109 ЗС. Доколкото по делото е безспорно установено , че това строителство и конкретно извършеното иззиждане от 3,5 м. до тавана на подблоковото пространство пречи на ищеца в пълен обем да осъществява правото си на собственост съдът правилно и в съотвествие със закона е постановил неговото премахване.
С оглед на изложеното решението на страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи основания за неговата отмяна , поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84 от 14.01.2008 год., постановено по гр.д. 2373/ 2007 год. на Пловдивския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: