11
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
[населено място] ,07.08.2015
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на осми юни,през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 39 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 54/25.07.2014 год. по т.д.№ 154/2014 год. на Бургаски апелативен съд,с което е отменено решение № 102/10.04.2014 год. по т.д.№ 322/2013 год. на Бургаски окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 2 385 274,59 лева – главница по фактура № 192 / 11.12.2009 год.,ведно със законна лихва върху същата от предявяването на иска до изплащането й , както и обезщетение за забава в издължаването на главницата, в размер на 56 487,94 лв. , за периода 29.03.2013 год. – 21.06.2013 година. Касаторът оспорва въззивното решение като недопустимо, поради разглеждане на непредявен главен иск – -за връщане на дадено на неосъществено основание / чл. 55 ал.1 пр. второ ЗЗД /, вместо на отпаднало основание – поради развален договор / чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД/.В евентуалност заявява и основания за неправилност на решението,поради противоречие с материалния закон – чл.26 ал.2 ЗЗД,чл.99 ал.1 ЗЗД,чл.87 ЗЗД, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.266 ал.3 ГПК – недопуснати доказателства с оглед непълнота на доклада в първоинстанционното производство и предвид подменената от въззивния съд правна квалификация на главния иск,спрямо приетата от първоинстанционния съд , в противоречие и със задължителните указания на ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС ; чл. 235 ал.2 ГПК, чл. 236 ал.2 ГПК, както и поради необоснованост.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба с подробни доводи за необоснованост на основания за допускане на касационното обжалване. Акцентира на обстоятелството, че с оглед правния резултат ответникът променя фактическите доводи и правни възражения по спора в отделните инстанции / анализ на отговора на въззивната жалба спрямо съдържанието на касационната жалба на [фирма] /. Не намира въззивното решение недопустимо, като счита че с мотивите си съдът е обосновал „ недоказано от ответника основание да задържи получената сума „ – все хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 55 ал.1 ЗЗД .
Третото лице – помагач на ищеца – Д. П. – поддържа възражението си за недопустимото му конституиране по спора.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Предявени са обективно,евентуално съединени искове от [фирма] против [фирма] , както следва : 1/ за сумата от 2 385, 274, 59 лв. , като подлежаща на връщане на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на метали и фактура № 192 / 11.112.2009 год., ведно с акцесорна претенция за лихва за забава върху същата – чл. 55 ал.1 пр.трето ЗЗД ; 2 / в евентуалност спрямо първия – за сума в размер на 3 360 738,44 лв. – като подлежаща на връщане, поради предоставянето й без основание , ведно с акцесорна претенция за лихва – чл. 55 ал.1 пр. първо ЗЗД ; 3/ в евентуалност – за същата сборна сума , като формирана на две основания – за част, в размер на 2 454 001,84 лева – като подлежаща на връщане по два сключени договора за заем / чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД / , ведно с акцесорни претенции върху всяка от главниците / 1 954 000 лв. и 500 001,84 лв. / и сума от 658 008,38 лв. – отново като платена без основание – „ за уравняване на фактура № 192 / 11.12.2009 год. „, предвид общата й стойност от 3 360 738,44 лв., ведно с акцесорна претенция за обезщетение за забава.
В исковата си молба ищецът се е позовал на поредица от факти , а именно : сключени два договора с ответника , за доставка на метали, по които се твърдят авансово платени сумите от 1 954 000 лв. и 500 001,84 лв.- продажна цена,като не се спори,че доставки по тези договори ответникът не е извършвал и страните не спорят, че тези договори са прекратени. Твърди се последващо „трансформиране” на основанието за получаване на сумите от продажна цена , в такова по договори за заем – „временна финансова помощ„ , ведно с изрично договорена възнаградителна лихва.На 11.12.2009 год. страната твърди сключени споразумения / 2 анекса / към всеки от договорите за временна финансова помощ, в които е прието,че авансово получените по първоначалния договор суми, последващо „ трансформирани „ във временна финансова помощ,ще се считат части от продажна цена, дължима от ищеца на ответника,съгласно трето споразумение от същата дата – 11.12.2009 год.,подписано между страните.Ищецът се позовава на предходно споразумение от 03.06.2009 год., съгласно което / т.2.2/ ответникът се е задължил да прехвърли на ищеца метали по опис 3 , находящи се в складова база Б., чрез покупко-продажба на стойност включваща и сбора от авансово получените суми от 1 954 000 лв. и 500 001,84 лв. и размера на натрупаните възнаградителни лихви върху същите за период до 03.06.2009 год. / т.1.1.2 и т.1.1.3 от споразумението/. Ищецът твърди, че не му е известно да съществува опис под № 3,посочен в споразумението. В случай, че ответникът твърди противното, ищецът е поискал същият да представи документа по делото.С оглед оспорване на ответника и непредставяне оригинала на споразумението от ищеца, същото е изключено от доказателствения материал.
Ищецът не оспорва сключването на споразумение от 11.12.2009 год., но оспорва действителността му като договор за покупко – продажба,поради неуговорени съществени елементи на престацията на изпълнителя – ответник.По същество споразумението от тази дата е разчет на взаимни задължения на страните и за прихващане : като задължение на ответника са посочени главниците от 1 954 000 лв. и 500 001,84 лв. и лихвите върху тях до 10.12.2009 год. – общо 2 682 730,06 лв., а като задължение на ищеца – сума от 78 253,39 лв. която не е предмет на спора / лихва за забава по друго правоотношение / и сума от 3 360 738,44 лв., основанието за която се сочи издадената фактура № 192/11.12.2009 год. или общо 3 438 991,83 лв.. Двете суми са прихванати до размера на по-малката, с което и към 11.12.2009 год. е отчетена липса на задължение на ответника към ищеца.На практика прихващането е извършено със задължения на ищеца, като основани на договорите за заем.Във фактура № 192 няма количество на договорена за продажба стока – метали,както и единична цена,но се сочи сделка с предмет „доставка на метали по споразумение”, доказателства за изпълнението на каквато не се установяват в счетоводството на страните / СИЕ / .Ищецът твърди , че при него липсва такова споразумение, като оспорва качеството на такова на споразумението от 11.12.2009 год.за прихващане.Предлага : Ако се приложи единична цена съгласно първоначално сключените договори за доставка на метали – 1068,38 лв. без ДДС на 1 мт., остойностеното по фактурата съответства на 2 621. 366 мт..Такова количество, обаче, се оспорва като доставено от ответника, дори след приспадане / въпреки призната неяснота на ищеца,доколко съставлява изпълнение на ответника, а не на трети лица, но не от негово име или за негова сметка / на доставки от [фирма] и [фирма], както и частична доставка от самия ответник – общо 760.859 мт.при това след сключване на споразумението „цесия „ за което ще стане въпрос по-долу /.При тия въведени от самия ищец условия същият твърди дължими още 1 860.507 мт..При прилагане преждепосочената единична цена и приспадане стойността на доставеното количество, по фактура № 192 се твърди неизпълнение на доставка на метали за сума от 2 385 274,16 лв. с ДДС, която съставлява и цената на главния иск. По същество ищецът оспорва изискуемо,към момента на сключване на споразумението за прихващане,вземане на ответника от цена на доставен метал , в размер на 2 385 274,16 лева.С нотариална покана, връчена на ответника на 18.03.2013 год. е даден срок за изпълнение на договора за доставка на метали ,материализиран в споразумение / липсващо и според твърдението на ищеца / и фактура № 192, след изтичане на който същият ще се счита развален / считано от 28.03.2013 год. / . Ищецът намира, че проблемът изхожда от частично неизпълнение на договора, сключен от ответника с [фирма] / договор № 14 от 18.09.2008 год./ за доставка на метал,чиято продажба именно ответникът е договорил с ищеца. В тази връзка представя разменени нотариални покани между двете дружества,както и е претендирал събиране на допълнителни доказателства във връзка с установяване правоотношението помежду им, респ. с доставилите метал за ищеца дружества – [фирма] и [фирма] .
Ответникът е оспорвал редовността на исковата молба, тъй като не е индивидуализиран разваления според ищеца договор, доколкото фактура № 192 не съдържа индивидуализация на предмет на покупко-продажба и по начало се твърди от ответника като изготвена единствено за нуждите на извършеното прихващане.Без да посочва първоначално сам договора,срещу цената на доставеното по който е извършено прихващане със сумите, новирани като дължими по договор за заем, счита че не би могло това да са първоначалните договори за доставка на метали / от 23.09.2008 год. и 19.11.2008 год. /, предвид разминаване в претендираните суми : дължими по договорите – 2 083 341 лв. без ДДС, а претендирани по исковете съответно 2 385 274,59 лв. / по главния / и 3 360 738,44 лв. по евентуалните.С допълнителна искова молба ищецът е посочил, че договорното основание следва да се изведе от съвкупността от сключените между страните договори за доставка на метали и анекси към същите, споразумение от 03.06.2009 год. и анекси и споразумение от 11.12.2009 год., вкл. фактура № 192.Изрично поставя въпроса за неяснота в позицията на ответника : оспорва ли същия съществуващ между страните, макар нематериализиран в един документ договор за доставка на метали / тезата на ищеца / или се позовава именно на индивидуализацията на договора с всички съществени елементи в един документ.Намира,че именно ответникът следва да посочи основанието срещу дължимата му се цена по което е прихванал получените авансово , последващо новирани като получени по договори за заем, суми. Разминаването в сумите съгласно първоначалните договори за доставка и петитума на исковете ищецът уточнява като получило се с приспадането от общата фактурирана стойност,стойността на доставеното количество метал, доколкото ищецът допуска,че частичното изпълнение на договор за доставка на метали, макар от трети лица, е изпълнение от името и за сметка на ответника.
В допълнителния отговор ответникът и с оглед направените уточнения и доказателствени искания,представя споразумение от 11.12.2009 год., с посочен като страна в титулната част на документа, наред със страните по настоящия спор и [фирма] / доставчика на ответника /, но без подпис на представляващ дружеството . С това споразумение по същество се договаря заместване от [фирма] на [фирма],с качеството на купувач,в правоотношението му по договор за доставка на метали / № 14 от 18.09.2008 год./ ,сключен от ответника с [фирма], т.е. встъпване както в правата, така и в задълженията по договора с предмет доставка на метали.Уговореното заместване в правоотношението е срещу дължима от [фирма] сума от 2 800 615,37 лв. без ДДС. Ответникът твърди, че прехвърлянето на правата е произвело действие / цесия / и със същото се е погасило задължението му по двата договора за временна финансова помощ.Именно във връзка с последното се сочи издадена и фактура № 192 , което предпоставя издаване във връзка с договорената цена по цесията,доколкото друга парична престация срещу която да се прихване липсва.Ответникът изрично сочи,че със сключените на 29.09.2008 год. и 28.11.2009 год. анекси, първоначалните договори от 23.09.2008 год. и 19.11.2008 год. са прекратени по взаимно съгласие,което ищецът потвърждава изрично / становище от 11.11.2013 год./.Оспорва се основателността на твърдението на ищеца,че всички упоменати в исковата молба поредни договори, анекси,споразумения,вкл.фактура № 192,могат да материализират един договор за доставка на метали.Доколкото първоначално е изискал представянето на оригинали на всички представени от ищеца писмени документи,с допълнителния отговор изрично е признал съществуването на идентични с представените копия първоначални договори за доставка,договорите за временна финансова помощ,анекси към същите от 11.12.2009 год. и споразумението за прихващане от 11.12.2009 година.
Първоинстанционният съд е разпределил формално доказателствената тежест – всяка от страните е длъжна да докаже исканията / вероятно се има предвид доводите / и възраженията си. Допуснати са само част от направените от ищеца доказателствени искания. Във въззивната си жалба ищецът е подновил доказателствени искания, оставени без уважение от въззивния съд,на основание чл.266 ал.3 ГПК,вкл.поради липса на доклад с изискуемото по чл.146 ГПК съдържание, поради което ищецът е изискал изготвянето на такъв от въззивния състав.Доказателствените искания не са уважени.Във въззивното производство ответникът не е предявил доказателствени искания, нито в отговора си се е позовавал на непълнота на доказателствения материал в защита на тезата си в процеса .
За да отмени първоинстанционното решение по отхвърляне на исковете,въззивният съд,изброявайки доказателствата – първоначално сключените договори за доставка на метали,фактура № 192, споразумението за прихващане от 11.12.2009 год., заключенията на СИЕ и признанието на ответника – че не е доставял метали на ищеца, приема че е установимо непогасено парично задължение на ответника към ищеца.Не е посочено ясно основанието на същото / индивидуализация на договор – по покупко-продажба на метал ,респ. съществените му елементи или заем /,нито обстоятелства от които да би се установило разглеждането на предпоставки по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД / покана за доброволно изпълнение, изявление за разваляне /.Доколкото такива не са разглеждани няма основание да се приеме, че решаващите мотиви на съда коментират иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД,независимо от липсата на посочена такава квалификация. С оглед решаващите си мотиви за уважаване на главния иск, съдът е счел ирелевантно произнасянето по действителността на споразумението – т. нар „ цесия „. Направен е извод за неправилно съставена и неправилно осчетоводена фактура № 192/11.12.2009 год.,предвид липсата на доказателства за доставка на метали на съответно посочената в нея стойност, макар за издаването й ответникът да е противопоставил като основание и „цесията„,,но то би следвало да е във връзка с възмездността й – цена на цесията.Независимо,че акцентира на основанието на дължимите от ответника суми, прихващани със споразумението от 11.12.2009 год. – като задължение по договорите за временна финансова помощ / от което би могло да се приеме, че под „непогасено парично задължение„ съдът е имал предвид именно такова по заемно правоотношение между страните /, същите са разгледани и като подлежащо на връщане плащане по фактура № 192, т.е. като цена на неосъществената доставка.Последното предпоставя на първо място сключен договор за доставка,респ. развален и основание по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД или ако би се приело,че такъв договор няма,но е налице обещание за доставка,с уговорка за бъдещо сключване на договор за такава, предварително платеното за същата е при начална липса на основание, респ. търсимо по иск по чл.55 ал.1 пр. 1 ЗЗД.Така формално дадената от съда правна квалификация на главния иск – чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД – остава напълно необяснима. Неясна е волята на съда,с оглед развилите се правоотношенията между страните, кое е приетото от съда основание на престацията, чието връщане се претендира с главния иск,доколкото формалната правна квалификация не е обвързваща,а следва от разгледаните релевантни факти и обстоятелства. Очевидно е , че съдът е изходил от формалното основание вписано във фактура № 192 – доставка на метали, ирелевирал е вписаното „споразумение” като възможно с друг предмет / напр. това за „ цесията „ – цена на цесията , сключена като възмездна / и предвид липсата на изискуемо вземане от цена за доставка на метали отрекъл правните последици на прихващането.Защо и при този извод и на какво основание приема дължимо по договор за доставка на метали , а не по договор за заем , от мотивите на съдебното решение е неустановимо.
С оглед произнасяне по иск с цена 2 360 738,44 лева / при цена на евентуално предявения на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД – 3 360 738,44 лв. / не би могло да се приеме произнасяне на съда по евентуалния ,без произнасяне по главния иск,в който случай решението му би било неправилно , но не и недопустимо и на това основание би било атакуемо само от ищеца .Съдът се е произнесъл по главния иск,но с оглед мотивите му и формално приетата квалификация по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД / връщане дадено на неосъществено основание и съответно приложението й съгласно ППВС № 1/1979 год./, която не се извежда от мотивите,но същите не кореспондират и с разгледан иск на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД , касационното обжалване следва да се допусне за проверка на вероятна недопустимост на въззивното решение.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал множество въпроси, обединени в 5 групи :
1/ Първата група въпроси, относими към дължимите от въззивния съд действия при промяна на правната квалификация на иска,дадена от първоинстанционния съд,не е от естество да обоснове общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , доколкото въпросите не са зададени в аспект на непопълнен , с оглед действителна правна квалификация по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД , доказателствен материал по делото,при това в ущърб на касатора.Напротив,доколкото касаторът поддържа вероятна недопустимост на въззивното решение,невъзприемайки дадената от въззивния съд правна квалификация,при нарушение от съда на принципа за диспозитивното начало,въпроси относими към правилността на действията на въззивната инстанция с оглед преценка правилността на решението й по същество,са ирелевантни.Във всички случаи, обаче, те следва да са относими към допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила , засегнали интереса на касатора дори при поддържана от същия правна квалификация на иска по чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД,каквито съображения – досежно разпределението на доказателствената тежест и попълването на доказателствения материал , няма.Формулираните въпроси,спрямо които очевидно се визира хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК / доколкото към същите не е цитирана конкретна съдебна практика /, са в по-голямата си част разрешени с ТР № 1 / 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС и в задължителна за въззивния съд съдебна практика на ВКС , поради което основанието по т.3 е изначално неприложимо. По необосноваността на основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав напълно споделя съображенията , в тази им част, от отговора на касационната жалба , към които и към цитираната в същата задължителна съдебна практика препраща .
2 / Втората група въпроси са мотивирани с твърдението за разглеждане на различни от заявените от ищеца факти, релевантни към иска по чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД. В касационната си жалба страната е изредила като превратно на претенцията съобразени факти от въззивния съд,на практика правни изводи на същия , във връзка със събрания,в съответствие с надлежно въведени от страните факти, доказателствен материал . Настоящият състав не установява разглеждането на факт, различен от наведените от страните,напротив – неразгледан е факт, въведен от ответника / споразумението за цесия /. Следователно и като неподкрепящо се от действително извършените от въззивния съд процесуални действия, а и относими към преценка на правилността на същите, въпросите са ирелевантни и не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК. Част от въпросите от втората група / ІІ.1,ІІ.2 /,в противоречие с мотивите на страната за формулирането им , имат за предмет нарушение на принципа за диспозитивното начало в процеса,т.е. са относими към вероятната недопустимост на решението, вече възприета като основание за допускане на касационното обжалване. За релевантността на друга част от въпросите / ІІ.3 трети подвъпрос /,с оглед решаващите изводи на въззивния съд, настоящият състав е силно затруднен в преценката си, предвид вътрешната противоречивост и непоследователност на мотивите. Поради това и релевантни биха били процесуалноправни въпроси относно съдържанието на мотивите и обосноваността на решението.Друга част от въпросите са ирелевантни, като почиващи на неверни предпоставки , вкл. относно твърдението за нередовност на исковата молба.Поставя се въпроса – следва ли ищецът да уточни дали вземането,чиято защита търси,е с договорно или извъндоговорно основание ? Ищецът ясно е посочил,с оглед непълнота на документацията си,вкл. изисквайки такава от ответника, че доколкото от попълването й би се установило формално твърдяно „ договорно „ основание, със съществени белези на престациите изводими от различни документи,то съдът да се произнесе по иск за връщане на даденото на отпаднало договорно основание, но ако не би установил такова наличие – да уважи претенция на основание чл.55 ал.1 пр.първо ЗЗД.В евентуалност спрямо тия искове, ищецът поддържа и договорно основание по чл.240 ал.1 ЗЗД.Досежно индивидуализацията на договорното основание, вкл. с време и място на сключването му, субекти и характеризиращи се престации, съгласно споделяните от касатора критерии, възприети в цитираното рещ.№ 494 по гр.д.№ 673 / 2010 год. на ІV г.о. на ВКС , въпросът е ирелевантен доколкото ищецът е предложил такова съдържание и въпрос на преценка за правилността на решението би било дали то се подкрепя от събраните доказателства.В тази връзка / и в аспект на въпрос ІІ.2 / следва да се съобрази и общността на факти, предявени за разглеждане и по главния , и по евентуалните искове.
3/ Третата група въпроси касаят извода на въззивния съд за неправилно издадена и неправилно осчетоводена фактура № 192: Въпрос 3.1 – Ако фактурата е осчетоводена и при издателя и при получателя и служи за разчитане на финансови отношения между страните / прихващания на парични суми / е ли в правомощията на съда да приеме , че установява сключен договор за доставка на стоки ? и Въпрос 3.2 – Може ли да се издаде фактура за сделка , без осъществена към датата на издаването й доставка и последното влияе ли на валидността на сключената сделка ?
Въпросите са недостатъчно ясно формулирани за да биха били приложими към фактологията на спора и не кореспондират с решаващите мотиви. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, вкл. признание на ответника, е изключено осъществяването не само към датата на изготвяне на фактура № 192 , а и последващо – доставка на метал от ответника за ищеца, на посочената във фактурата стойност . Изводът му е ,че фактурата не може да създаде данъчното събитие ,а само да го удостовери за счетоводни цели,доколкото то обективно се е осъществило. В този смисъл формулираните въпроси са неотносими към извода на съда за неправилно издадена и осчетоводена фактура, за което същият е изхождал от действително обективираното в същата основание – доставка на метал по споразумение.Въззивният съд изобщо не е изложил мотиви по твърдението на ответника,че фактурата е издадена в изпълнение на сключената възмездна цесия от 11.12.2009 год.,във връзка с което споразумение се твърди създадена / но не с основание – цена по договор за цесия /. Релевантен за тезата на ответника и с оглед мотивите на въззивното решение е въпроса допустимо ли е въобще издаването на данъчна фактура за данъчно събитие „прихващане„, каквото именно твърди ответника,впрочем паралелно и с основание „ цена на цесия „. Като непокриващи общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, въпросите не обосновават основание за допускане на касационното обжалване. Настоящата инстанция напълно споделя и препраща и към съображенията на ответната страна по тази група въпроси , в отговора на касационната жалба.
4/ Част от въпросите в тази група са неотносими към решаващи изводи на въззивния съд в посочения смисъл : същият няма решаващ извод,че хипотезите на „неосъществено” и „отпаднало” основание за претендиране връщане на даденото,съгласно чл.55 ал.1 ЗЗД , са идентични / ІV.2/ ; няма решаващ извод,че към прекратен по взаимно съгласие договор / неясно кой визира касатора / се прилагат последиците на развален такъв / ІV.6 /; няма решаващ извод, че прекратяване на договор по взаимно съгласие е допустимо и мълчаливо, без изричен документ – няма мотиви за формирано съгласие за прекратяване , а досежно единствените,за които се твърди прекратяване по взаимно съгласие – първоначалните договори за доставка на метали – спор между страните за това прекратяване няма / ІV.1 / .Аналогични са съображенията и по втория подвъпрос в ІV-та група. Друга част от въпросите съдържат неверни правни предпоставки : така въпросът – Може ли да се приеме, че се дължи връщане на дадено на неосъществено основание , ако писменият акт въз основа който е предадено не е обявен за нищожен или унищожаем? / ІV.7 / – не кореспондира със задължителните указания на ППВС № 1 / 1979 год.,според които дадено по нищожен или унищожаем договор предпоставя хипотеза на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, а не пр.2 на същата разпоредба.Неясен би бил смисълът на въпроса ако тенденциозно въвежда грешка в предпоставките за квалификация на иска по чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД . Също погрешно визираш правни предпоставки е и въпрос ІV.5 – в хипотезата на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД обогатяване на ответника не се доказва самостоятелно, доколкото следва от факта на установяване дадено от ищеца ,а в тежест на ответника е единствено доказване на правното основание за задържането му , за разлика от хипотезата на чл. 59 ЗЗД,но не с такава правна квалификация е разгледаният иск .В тази връзка неясен и нелогичен е и въпрос ІV.3 – не ищецът доказва липса на основание за задържане даденото на ответника,а ответникът следва да докаже основание за задържането му.Напълно неясно за настоящия състав е в какъв аспект на „отразяване на валидността на процесуалните действия„/ и кои – освен по доказването,предвид съдържанието на въпроса / – се задава въпроса. Няма доказана липса на основание, а недоказано основание за разместване на имуществени блага.Въпроси ІV.4 и ІV.8 са зададени в абсолютна неяснота спрямо решаващия извод на въззивния съд с който се свързват.Ако се допусне, че въпрос ІV.4 е относим към споразумението за цесия, то въззивният съд изобщо не го е обсъждал. Още повече, че въпросите визират новиране, каквото е извършено единствено по отношение основанието за получаване на цената / не се новира задължение за доставка на стока в задължение за връщане на пари ! – ІV 8 / по първоначално сключените договори ,с договаряне получаването й като заем с възнаградителна лихва.В сключеното споразумение за прихващане така получените от ответника суми фигурират с основанието си по договора за заем,срещу което е прихваната – според споразумението за прихващане – цена на доставен метал ,а според споразумението цесия – цена на възмездно прехвърляне на права по друг договор за доставка, по който ответникът е купувач.Въпросът по п.ІV.9 е ирелевантен, тъй като макар да е формирал извод за трайни търговски отношения между страните, въззивният съд не е свързал със същия решаващ извод за основателността на главния иск .
5/ Петата група въпроси касаят приложение на принципите на тълкуването,но в случая въззивният съд не е тълкувал неясни ,непълни или противоречиви договорни клаузи. Приетите от въззивния съд правни последици от установените факти по сключените между страните договори,споразумения и анекси,не са резултат на тълкувателна дейност по чл.20 ЗЗД . Поради това и въпросите не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , което изключва и необходимостта, а и възможността за разглеждане на допълнителния селективен такъв.
Следователно, въззивното решение ще следва да се допусне до касационен контрол единствено за проверка на вероятна недопустимост .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54/25.07.2014 год. по т.д.№ 154/2014 год. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 48 835,25 лева.
След представяне на доказателството или изтичане на срока , делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :