О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 685
София, 14.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№367 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1336 от 15.12.08г. по гр.д. №1587/08г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №1631 от 16.05.08г. по гр.д. №1527/07г. на Варненския районен съд, с което по иск на Г. С. Д., К. Й. Т., С. М. П. и Д. С. Д. е било признато за установено, че ответникът П. Е. П. не собственик на реална част с площ от 522 кв.м. от имот пл. №435, находящ се в гр. В., район “В”, местност “П”, при граници на реалната част: имот №436, общински път и останалата част от имот пл. №435, очертан с червен цвят на скицата на вещото лице П. Х. П. на лист 85 по гр.д. №1527/07г. на ВРС.
Въззивният съд е приел, че искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от лица, на които е признато правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху бивше лозе от 8 дка, попадащо в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и включващо процесната реална част от имот пл. №435. Решението на поземлената комисия е постановено при действието на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, ред. ДВ бр.68/99г. и §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението на поземлената комисия няма конститутивно действие, тъй като границите на имота, върху който ще се извърши възстановяването, още не са определени със заповед на кмета по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Те не биха могли да водят иск по чл.108 от ЗС за процесния имот, но имат правен интерес от отрицателен установителен иск, че ответниците не са негови собственици въпреки извършеното от тях закупуване, с оглед възможността този имот да им бъде отреден с плана на новообразуваните имоти, като част от имота на техния наследодател.
По съществото на правния спор е прието, че с решение №17/7 от 20.09.78г. на ИК на ОНС В. на ответника е предоставено право на ползване по ПМС №78/76г. върху хавра с площ от 0,6 дка, част от която е процесния имот. Земята е била оценена на 28 269лв. с протокол от 22.09.95г., в който е посочено, че тя е застроена със сграда на стойност 12 004лв. Сумата е платена с три вносни бележки от 27.09.95г. За да приеме, че въпреки изкупуването ответникът не е придобил собствеността върху земята, въззивният съд е отчел свидетелските показания, че основите на сградата са правени през 1988-1989г. и след това няма данни дали тя е била завършена към 01.03.91г.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника. В нея той поддържа, че по въпроса за правния интерес от предявения иск съдът се е произнесъл в противоречие с разрешението, дадено в определение №466 от 17.10.08г. по ч.гр.д. №1459/08г. на V ГО на ВКС. С него са потвърдени прекратителните определения на двете предходни инстанции по аналогичен спор – отрицателен установителен иск за собственост на бивш земеделски имот, признат от поземлената комисия, но без да е приключила процедурата по възстановяването му с влязло в сила решение по чл.14, ал.3, от ЗСПЗЗ и заповед на кмета по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Жалбоподателят поставя и два материалноправни въпроса – наличието на сграда по смисъла на §1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ, построена до 01.03.91г. дава ли основание за придобиване на имота по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и може ли такъв имот да бъде придобит по давност чрез добросъвестно владение. Тези въпроси са свързани с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците в производството оспорват касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
По делото е повдигнат спор дали е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, при положение че собствеността на ищеца все още не е възстановена по предвидения в закона ред. Въззивният съд е обосновал подробно становището си за допустимост на иска. Неговите съображения обаче влизат в противоречие със становището, отразено в посоченото определение на ВКС по аналогичен спор – че искът е преждевременно заведен, след като не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността. Наличието на противоречива съдебна практика по посочения процесуалноправен въпрос обуславя допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По материалноправните въпроси не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По тях има формирана съдебна практика и разглеждането на настоящия съдебен спор от ВКС няма да доведе до развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1336 от 15.12.08г. по гр.д. №1587/08г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 33,67 лв. по сметка на ВКС и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще му бъде върната.
След представяне на доказателства за внесената държавна такса делото да се докладва за насрочване на председателя на първо гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: