Решение №686 от 1.10.2009 по гр. дело №1657/1657 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 
                                              
                                               № 686
 
гр.София, 01.10.2009 г.
 
В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А
 
               Върховният касационен съд  на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и осми  септември две хиляди  и девета година, в състав :
 
 
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЯ ЗЯПКОВА                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА                                                                                
                                                                                 ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
при секретаря    Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от  съдия Керелска …… …..гр. дело №1657 по описа за 2008 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на Д. К. А. от гр. С. срещу решение постановено по гр.д. № 1033/2007 год. на Софийския окръжен съд , с което е обезсилено решение от 09.07.2007 год., постановено по гр.д. № 491/2006 год. на Свогенския районен съд и производството по делото е прекратено.
В касационната жалба се правят оплаквания , че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и на конституцията, даващи право всеки гражданин да доказва своето право без ограничения по доказателствените средства и времето. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново решение, с което решението на районният съд да бъде оставено в сила.
Ответниците по касационната жалба О. с. „З”, гр. С., Д. л. и Регионално у. на по г. , не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ГПК /отм./ от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по делото е било образувано по иск на Д. К. А. от гр. С. на осн. чл. 13,ал.2 ГПК срещу О. с. „З” при Община С. сега О. с. по земеделие/ за установяване на правото му за възстановяване на собствеността върху посочените в исковата молба гори и земи от горския фонд на с. О., Община С., одържавени според твърденията в исковата молба през 1958 год. С решението на първата инстанция искът е бил изцяло уважен. За да обезсили постановеното решение и да прекрати производството по делото като недопустимо, Софийският окръжен съд е приел, че ищецът е разполагал с правното възможност да подаде заявление за възстановяване правото на собственост върху процесните имоти пред административния орган по реда на чл. 14,ал.1 от ЗВСГЗГФ като това е следвало да стане най – късно до 31.10.1999 год. Доколкото това не е сторено, а предвиденият по чл.14 от ЗВСВГЗГФ ред е специален по отношение на общия, правото на ищеца да получи признаване на материалното право на възстановяване на собствеността на наследниците на В. С. Х. върху процесните гори и земи, е преклудирано. С оглед на това е приел, че предявеният иск и постановеното по него решение са недопустими.
Така постановеното решение е неправилно. Вярно е, че разпоредбата на чл. 14 от Закона за възстановяване на собствеността върху г. и земите от горския фонд е предвиден специален административен ред за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд в случаите когато лицата, които искат възстановяването не притежават документите за право на собственост по чл. 13,ал.2 поради това, че същите са изгубени или унищожени не по тяхна вина, /каквито данни по делото има/. Това не прави , обаче предявеният иск по чл. 13,ал.2 ЗВСВГЗГФ недопустим. Този иск не е обвързан с преклузивен срок, още по- малко с преклузивния срок по чл. 14,ал.1 ЗВСВГЗГФ. Същевременно предвиденият по този текст административен ред не е специален по отношение на реда за установяване правото на лицата да възстановят собствеността върху г. и земите от горския фонд, което според изиричния текст на чл.13,ал.2 може да стане само по исков път. С оглед на това въззивният съд неправилно е приел, че предявеният иск е недопустим и след като е обезсилил първоинстанционното решение е прекратил производството по делото. Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и съгл. чл. 218ж ГПК / отм./ следва да бъде отменено и делото върнато на Софийски окръжен съд за произнасяне по същество, с оглед събраните по делото доказателства.
Водим от горното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ решение №516 от 08.01.2008 год., постановено по гр.д. № 1033/2007 год. на Софийския окръжен съд и
ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество.
 
Решението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top