О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.686
гр. София,05.08.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2997 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №195 от 23.06.2015 г. по в.т.д. №266/2015 г. на АС Варна, с което след отмяна на решение №100 от 10.02.2015 г. по т.д. № 1584/2014 г. на ОС Варна, са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма], искове: за сумата от 59 858.84 лв., представляваща получени от ответника на отпаднало основание суми по фактури за периода 18.09.2012 г. – 30.06.2013 г. за цена на достъп до електроразпределителната мрежа и за сумата от 6 815.33 лв., обезщетение за вреди от забава за периода 23.07.2013 г. – 04.09.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на иска и в полза на ответника са присъдени разноски по делото.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Представлява ли един индивидуален административен акт, издаден от административен орган по силата на законова делегация, с който се определя цена на конкретна престация между търговци, самостоятелно основание за плащане на тази цена в случаите, когато задължението за плащане на тази цена, произтича от законов, респ. подзаконов нормативен акт и когато между търговците съществува валидно неформално правоотношение. 2. Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно не е съществувал в правния мир, съответно отпада ли с обратна сила правното основание за извършване на престации, произтичащи от отменен индивидуален административен акт. 3. Как следва да се тълкува задължителната сила на решението по административен спор съгласно чл.302 от ГПК, във връзка с онези правила от АПК, които очертават времевите граници на действието на индивидуалния, както и на общия административен акт, впоследствие оказали се отменени с влязло в сила решение на административен съд. 4. Решенията на ВАС относно действието им по време задължителни ли са за общите граждански съдилища съобразно разпоредбата на чл.302 от ГПК. 5. Изразява ли се конститутивното действие на съдебно решение за отмяна на индивидуален административен акт в отпадане с обратна сила на разпоредените с отменения акт правни последици. 6. В случаите, когато с влязло в сила решение е отменен административен акт, изпълнението на който е допуснато предварително по силата на закона или по силата на самия акт, дължи ли се на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД връщане на всичко, което е дадено в изпълнение на този акт. 7. Приложим ли е института на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД в случаите на отмяна на индивидуален административен акт от ВАС като незаконосъобразен и когато по силата на този акт едно юридическо лице е извършвало плащания на друго юридическо лице. 8. Отмяната на индивидуален административен акт може ли да бъде елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. 9. В случаите, когато индивидуален административен акт определя паричния размер на конкретен вид услуга, при отмяна на този акт с влязло в сила решение, сумите, платени по силата на отменения акт, подлежат ли на връщане на платилия. 10. Обратно ли е действието на отмяната, визирано в чл.177, ал.1 от АПК или има действие занапред. 11. Имат ли решенията на ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт. 12. Когато размерът на цената като съществен елемент от един двустранен договор задължително се регулира от административен орган по специално предвиден в закона ред, посредством издаването на индивидуален административен акт, при отмяна на последния с влязло в сила съдебно решение, подлежи ли на връщане платената до отмяната цена.
Спрямо първи и втори от въпросите се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради решаването им в противоречие с разрешението, възприето съответно в решение №615 от 31.03.2015 г. по в.гр.д.№131/2015 г. на ОС Варна и в решение №523 по гр.д.№35/2015 г. на ОС, В., решение №857 от 04.05.2015 г. по гр.д.№459/2015 г. на ОС Варна, решение №66 от 24.01.2015 г. по в.т.д.№1564/2014 г. на ОС Варна, решение №78 от 19.01.2015 г. по в.гр.д.№2827/2014 г. на ОС Варна, решение №61 от 16.01.2015 г. по в.гр.д.№2413/2014 г. на ОС Варна, решение №1308 от 04.07.2014 г. по в.гр.д.№827/2014 г. на ОС Пловдив, решение №196 от 29.01.2015 г. по в.гр.д.№3442/2014 г. на ОС Пловдив и решение от 07.07.2010 г. по т.д.№202/2010 г. на ОС Русе. По отношение на останалите въпроси се твърди, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация – [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за достъп на ищеца [фирма] до електроразпределителната мрежа на ответника, което правоотношение не е прекратено и по което ищецът е дължал заплащане на цена за достъп. Посочил е, че задължението за заплащане на цена е елемент от съдържанието на договора, а само нейният размер подлежи на регулация от административния орган ДКЕВР /сега КЕВР/, като издаденият от комисията административен акт, обективиращ решението й, не съставлява основание за заплащането на цената за достъп, респективно отмяната на този акт, не заличава с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за плащане на цената за достъп. В този смисъл и тъй като въпросът дали заплащането на цена за достъп е довело до неоснователно разместване на блага, ще може да се реши едва след вземане на решение от административния орган за окончателна цена и след преценка на предвидени по чл.32, ал.4 от ЗЕ компенсаторни мерки, които производства не са приключили с влязъл в сила индивидуален административен акт, съдът е намерил предявените искове за неоснователни.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по конкретизирания от настоящата инстанция, съобразно т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос, до който всъщност се свеждат въпроси първи, втори, шести, девети и дванадесети: Когато размерът на паричната престация по договор се определя по силата на закона с индивидуален административен акт на държавен орган и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната суми по договора. Въпросът е обусловил изхода на спора, като по отношение на него е осъществено и наведеното селективно основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с оглед представените влезли в сила решения /решение №523 по гр.д.№35/2015 г. на ОС, В., решение №857 от 04.05.2015 г. по гр.д.№459/2015 г. на ОС Варна, решение №66 от 24.01.2015 г. по в.т.д.№1564/2014 г. на ОС Варна, решение №78 от 19.01.2015 г. по в.гр.д.№2827/2014 г. на ОС Варна, решение №61 от 16.01.2015 г. по в.гр.д.№2413/2014 г. на ОС Варна, решение №1308 от 04.07.2014 г. по в.гр.д.№827/2014 г. на ОС Пловдив, решение №196 от 29.01.2015 г. по в.гр.д.№3442/2014 г. на ОС Пловдив и решение от 07.07.2010 г. по т.д.№202/2010 г. на ОС Русе/, в които е дадено обратно на застъпеното в обжалвания акт разрешение, като е прието, че отмяната на решението на ДКЕВР внася изменение в отношението между страните и с обратна сила отпадат породените от решението правни последици – задължението за заплащане на цена за достъп.
Останалите поставени в изложението въпроси не са обусловили решаващата воля на съда, поради което по тях касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №195 от 23.06.2015 г. по в.т.д. №266/2015 г. на АС Варна.
УКАЗВА на „Е. енерджи проджект” в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1333.48 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.