О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.686
гр.София, 29.07.. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 264/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на АД”Ж”, със седалище гр. С. против решение от 01.10.2008 год. по гр.дело № 3715/2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 09.04.2004 год. по гр.дело № 3727/2003 год. на Софийски районен съд и е отхвърлен ревандикационния иск по чл.108 ЗС.
Касаторът поддържа основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като твърди, че решението противоречи на постоянната практика на ВКС, която приема, че вписаните обстоятелства в Търговския регистър, в случая вписаното увеличение на капитала с апортна вноска, на основание чл.140 ТЗ, имат действие по отношение на третите лица от датата на вписването, а въззивният съд е приел противното. В подкрепа на твърдението си касаторът се позовава на решение № 606 от 22.06.2007 год. по т.дело № 250/2007 год. на ВКС, ТК.
Касаторът твърди, че въззивното решение противоречи и на друга постоянна практика на ВКС, според която съсобственикът може да предяви иск по чл.108 ЗС срещу останалите съсобственици, а изводите на въззивния съд са тъкмо в обратния смисъл. В подкрепа на твърдението си касаторът сочи съдебна практика на ВКС.
Касаторът се позовава и на отсъствие на съдебна практика на ВКС, относно разрешаването на правния въпрос от кой момент е налице оповестителното действие, по отношение на третите лица на преминаването на собствеността върху недвижимия имот, посредством апорт, затова твърди, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, която също е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди подробно всички аргументи, подкрепящи заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и ги споделя, по следните съображения: предявен е ревандикационен иск от касатора, легитимиращ се, като съсобственик на идеална част от недвижимия имот срещу ответник, също легитимиращ се с права на съсобственост върху същия имот. Въззивният съд е обосновал извода за неоснователност на всеки ревандикационен иск, предявен от съсобственик срещу съсобственик, а незачитането на правата на касатора води до възникване на притезания, основаващи се на основния принцип в облигационното право на забраната за неоснователно обогатяване /чл.30, ал.3, пр.1 и чл.31, ал.2 ЗС/. Изразеното от въззивния съд становище противоречи на единната съдебна практика на ВКС, изразена в многобройни решения, според които съсобственик на недвижим имот може да защити правата си срещу другия съсобственик, освен чрез предявяване на ревандикационен иск, но и с иск за разпределение на ползването, или с иск за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на съответстващата на правата му площ. Поради многобройност на съдебната практика на ВКС в този смисъл касационният съд цитира само изразената в решение № 1302/28.11.2006 год. по гр.дело № 1863/2005 год. на ІV-Б г.о., както и в ТР № 91/1974 год. по гр.дело № 63/1974 год.
Наличието на едно от основанията, регламентирано в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК обуславя допускане до разглеждане на касационната жалба, затова касационният съд не обсъжда и поддържаното от касатора основание по т.3 от същия закон, тъй като двете основания са в зависимост на алтернативност и наличието на едно от тях е достатъчно, за да се обоснове допускането до разглеждане на касационната жалба.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 366/01.10.2008 год. по гр.дело № 3715/2007 год. на Софийския градски съд, ІV-то „Д” г.о. по касационната жалба на АД”Ж”, със седалище гр. С., с вх. № 3* от 17.11.2008 год.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. след внасяне на дължимата се от касатора държавна такса за касационното производство, в размер на 2 035/две хиляди тридесет и пет/лева по сметка на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: