О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№686
София, 14.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№409 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №80 от 17.11.08г. по гр.д. №250/08г. на С. окръжен съд е отменено решение №33б от 10.03.08г. по гр.д. №801/05г. на К. районен съд в частта по инцидентния установителен иск, предявен от ОС на Т. С. З. срещу М. Е. С. от гр. К. и този иск е уважен – признато е за установено по отношение на ответника, че ОС на Т. С. З. , регистрирана с решение №41 от 24.03.93г. по ф.д. №247/93г. на СтОС, е правоприемник на преустановилия през 1970г. дейността си ОС на Т. С. З. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата част, с която е бил отхвърлен предявеният от ОС на Т. С. З. срещу М. Е. С. иск по чл.108 от ЗС – за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот, находящ се в четириетажна масивна производствена сграда, построена в УПИ * от кв.145 по плана на гр. К., а именно – търговски обект – магазин “З”, намиращ се на първи етаж от сградата, състоящ се от търговско помещение и санитарен възел, подробно описан в решението на съда.
Въззивният съд е приел, че вписаният през 1953г. ОС на Т. С. З. е създаден на базата на учредения през 1951г. “Р”. През 1970г. дейността на съюза е преустановена с ПМС №16 от 03.07.70г., с което се извършва концентрация и специализация на местната и кооперативна промишленост, като е извършено приобщаване към държавните стопански структури на персоналния и имуществен състав на кооперациите и кооперативните съюзи. Тъй като не е проведена процедура по прекратяване и заличаване на ОС на Т. С. З. , не е съществувала пречка дейността на съюза да бъде възобновена, което е станало с решение № 41/24.03.93г. по ф.д. №247/93г. на СтОС. Съдът е направил извод, че независимо от формулировката в регистърното решение, регистрираната през 1993г. организация е правоприемник на съществуващата към 1970г. организация със същото наименование, тъй като вписването е извършено по искане на пет кооперации, които са били членове на ОС на Т. и към 1970г. и които са възстановили членството си, а освен това понастоящем в ОС на Т. С. З. членуват голяма част от кооперациите, които са били членове на съюза още към 1970г. Налице е идентичност на персоналния състав и наименованието на двата съюза, поради което, като краен извод е прието, че регистрираната през 1993г. организация е възстановена кооперация по смисъла на §1, ал.1 от ДР на ЗК от 1993г. По иска за собственост въззивният съд е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не установяват по категоричен начин с какви средства е финансирана сградата. Обсъдено е ПМС №16/70г., както и данните по делото, че въз основа на него сградата е предадена на СД “Местна промишленост и комунално-битови услуги”, както и ПМС №17/1988г., с което тези дирекции към бившите ОНС са прекратени, като активите и пасивите им по баланс към 30.06.88г. е следвало да се поемат от предприятията в досегашния им състав; обсъдени са и данните по делото, че в архива не се съхраняват баланси за предаване на имуществото на Т. нито към 1970г., нито към 1988г., както и данните, че след 1988г. ремонт на сградата е правила Т. “Е” К. , че от 1971г. сградата се води по балансите на Т. “Е”, като фигурира и в амортизационния план на кооперацията от 1977г.; че тази кооперация се е снабдила с нотариален акт за собственост на сградата по обстоятелствена проверка през 1992г. и че плаща за нея данък сгради през 2000 и 2001г. Направен е извод, че собственик на сградата е била Т. “Е” гр. К., която я е владяла седемнадесет години, след което е прехвърлила собствеността върху цялата сграда на ЕТ “Т” гр. Г., а той от своя страна е прехвърлил процесния обект на ответницата М.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подали и двете страни по делото.
М. Е. С. обжалва въззивното решение в частта по инцидентния установителен иск. В изложението се поддържа, че по идентични спорове ВКС е приел обратното – че липсва правоприемство между преустановилия дейността си през 1970г. ОС на Т. С. З. и регистрираният през 1993г. с. със същото наименование. Сочат се решения № 970 от 13.11.08г. по гр.д. №6268/07г. на ІІІ ГО, решение №1232 от 05.12.08г. по гр.д. №6203/07г. на ІІІ ГО.
ОС на Т. –Стара З. обжалва решението в частта, с която е бил отхвърлен предявеният иск по чл.108 от ЗС. В изложението към жалбата се поддържа, че по делото се поставя въпроса дали е възможно да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост /чл.86 от ЗС, в редакцията му към 1951г./, като въззивното решение противоречи на приетото в решение №2183/01.12.95г. по гр.д. №2699/94г. на І ГО и решение №773/10.11.86г. по гр.д. №427/86г. на ІІ ГО.
И в двете жалби се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., намира, че по инцидентния установителен иск са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, а по иска за собственост – основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за правоприемството между съществувалия към 1970г. ОС на ТКЗС С. З. и регистрирания през 1993г. с. със същото наименование е предмет на предявения в настоящото дело инцидентен установителен иск. Този въпрос е решен от въззивния съд по различен начин от разрешението, дадено с посочените в жалбата на М. С. решения на ВКС. Това е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Освен това – разрешаването на този въпрос опира до приложението на §1, ал.1 от ДР на ЗК от 1991г./отм./ и §27 от ПЗР на ЗИД на ЗК. Последната разпоредба е сравнително нова, по нея няма формирана трайна съдебна практика и произнасянето на ВКС по конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото.
Въпросът дали Т. “Е” гр. К. е могла да придобие по давност Б. комбинат в гр. К., който се поставя по настоящото дело, е свързан с приложението на чл.86 от ЗС. По този въпрос въззивното решение противоречи на посочената в жалбата на ОС на ТКЗС съдебна практика, което е основание за допускане на касационно обжалване и по иска с правно основание чл.108 от ЗС.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №80 от 17.11.08г. по гр.д. №250/08г. на С. окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя ОС на Т. С. З. да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса на 112,45лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
УКАЗВА на жалбоподателя М. Е. С. да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса на 15лв. и да представи вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесени суми, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: