О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
София 01.06.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2155 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби,подадени от И. С. Г. чрез адв.В. В. и адв.В. М. и от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 2384 от 19.12.14г.по в.гр.дело № 3239/14г.на Софийски апелативен съд,10 състав.С него е отменено решение от 5.06.14г.по гр.дело № 13553/13г.на Софийски градски съд в частта,с която е уважена претенцията по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ на ищцата И. С. Г. против П. на РБългария за разликата над 10 000 лв до присъдените 20 000 лв и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за 10 000 лв.
Жалбоподателката обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания,че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен.Като основание за допустимост на касационното обжалване сочи хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Жалбоподателят Софийска апелативна прокуратура обжалва въззивното решение в осъдителната му част.Поддържа,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване – правен въпрос,свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД,разрешен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – по отношение на ищцата е повдигнато обвинение в извършване на престъпление,по което е оправдана,с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените неимуществени вреди.При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид периода на наказателното преследване,продължило около три години,така и липсата през този период на мярка за неотклонение „задържане под стража” и ниската степен на наложеното й ограничение за свободно придвижване.Съдът е приел,че външните проявления в здравословното и емоционалното състояние на ищцата представляват нормална житейска реакция,съответстваща на приложената наказателна репресия.Като е съобразил посочените обстоятелства въззивният съд е счел,че сумата 10 000 лв е достатъчна да обезщети ищцата за претърпените от нея вреди от неимуществен характер.
В разглеждания случая поставеният от касатора Софийски апелативна прокуратура въпрос се отнася до критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,който е от значение за изхода на спора и е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 59 от 15.03.12г.по гр.дело № 434/11г.на ІV г.о.на ВКС, решение № 407 от 26.05.10г.по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК, което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Утвърдената съдебна практика приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.
Въпросът,поставен за разглеждане в изложението на И. Г. е същият – за определяне на неимуществените вреди от съда по справедливост,поради което касационно обжалване следва да се допусне изцяло на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2384 от 19.12.14г., постановено по в. гр.дело № 3239/14г.на Софийския апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.