3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
С., 16.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 22/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия към министъра на икономиката, енергетиката и туризма – [населено място] срещу Решение №693/27.04.2012 г. по т.д.№4168/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение от 26.07. 2011 г. по т.д. №1228/2009 г. на СГС, с която е отхвърлен предявения от Агенцията срещу [фирма] – [населено място] иск по чл. 92 ал. 1 ЗЗД за неустойка 35 523.36 лв., със законната лихва и е обезсилено първоинстанционното решение по иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, в която част производството по делото е прекратено, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Молба за отстраняване недостатъци на касационна жалба жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките за уважаване на иска за неустойката, игнорирани от съда – основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Искането обосновава с това, че решението засяга нова сфера на правоотношения между публичната администрация на бюджетна издръжка, като финансираща институция и частния търговски субект, на база преобладаващи административни отношения с елементи на облигационни отношения, затова решението ще е от значение за решаването на настоящия правен спор и за решаването на бъдещи спорове, породени от този тип правоотношения, което се отнася и до необходимостта решението да се отмени, като неправилно. Жалбоподателят излага оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за уговорената между страните неустойка и е отказал да приложи ТР №1/15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК по тълк.д. №1/ 2009 г. – основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва по същество жалбата, като неоснователна и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него съответно е потвърдено и обезсилено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Като сочи, че са налице предпоставките за уважаване иска за неустойката, игнорирани от съда и поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, жалбоподателят не е извел решения по делото релевантен въпрос, по който иска да се допусне касационно обжалване. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Съображенията, които жалбоподателят излага, целят да обосноват твърдението му за допуснати от въззивния съд нарушения. Независимо от това не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с довода, че решението е от значение за решаването на настоящия правен спор и за решаването на бъдещи спорове, породени от създадените правоотношения между страните, което да налага необходимостта решението да се отмени, като неправилно. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
Като поддържа оплакване, че въззивният съд не се е произнесъл по въпроса за уговорената неустойка и е отказал да приложи ТР №1/15.06.2010 г. на ВКС, ОСТК по тълк.д.№1/2009 г., жалбоподателят не сочи решен по делото релевантен правен въпрос, а поддържа оплакване за неправилност на решението – основание по чл. 281 т. 1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. жалбоподателят трябва да посочи правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1517/17.08.2012 г. по т.д. № 738/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия към министъра на икономиката, енергетиката и туризма – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 2160 лв. – разноски по делото за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: