Р Е Ш Е Н И Е
№ 687
гр.София, 24.09.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдията Т.Гроздева гр.д.№ 1150 от 2008 г. по описа на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на О. Я. срещу решение № 556 от 12.12.2007 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, постановено по гр.д. № 667 от 2007 г., с което е отменено решение № 225 от 07.03.2005 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 602 от 2002 г. в частта му, с която ответникът „Р” ООД е осъден да заплати на О. Я. обезщетение по чл.59 от ЗЗД в размер над 2 828,90 лв. до 165 364 лв. и вместо него е постановено решение за отхвърляне на иска в тази част.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопоризводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Твърди се, че неправилно въззивният съд не е взел предвид определената от икономическата експертиза цена, която О. Я. реално би могла да получи за ползването на терена през процесния период, фиксирана към момента на получаване на облагата. Неправилно била кредитирано заключението на допълнителната експертиза, в която размера на наема бил определен не по реални пазарни цени, а по средни наемни цени по действали през процесния период наемни договори на О. за отдаване под наем на общински паркинги. Тези договори били сключени по реда на чл.197 от ЗТСУ /поради това че върху тези общински обекти са съществували временни постройки/ без търг или конкурс и като такива не можели да бъдат база за определяне на средна пазарна цена, която О. би могла да получи при законосъобразно отдаване под наем на имоти-частна общинска собственост. В този смисъл не били спазени и указанията на ВКС в отменителното решение по гр.д. № 937 от 2006 г., според което съдът е следвало да вземе предвид заключението на тройната съдебно-техническа експертиза с вх. № 3* от 02.11.2005 г.
Ответникът „Р” ООД и третото лице-помагач Ц. к. б.-София не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна: За да постанови решение за осъждане на „Р” ООД да заплати на О. Я. обезщетение по чл.59 от ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно установено, че през целия процесен период от 01.03.1999 г. до 01.03.2002 г. ответникът „Р” ООД неоснователно е ползвал паркинг от 1 760 кв.м. в гр. Я., кв.”Г”, представляващ общински терен. С това неоснователно ползване ответното ООД се е обогатило, поради което дължало на собственика О. Я. обезщетение по чл.59 от ЗЗД. При определяне на размера на това обезщетение съдът е приел, че не следва да се изхожда от базисните цени по П. № 1 от Наредбата за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество, тъй като тези цени не отчитали реалното състояние на пазара към процесния период. Това по-скоро били норми, които О. е следвало да спазва при отдаване на нейни терени и обекти под наем. Съдът е определил размера на обезщетението на база средния наем, който О. е договорила в договори за отдаване под наем на обособени като паркинги терени през 1997 г., 2000 г. и 2001 г.
Това решение е валидно и допустимо, но неправилно. При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд не се е съобразил с указанията на ВКС в отменителното решение по гр.д. № 937 от 2006 г., според които ответникът дължи връщане на това, с което действително се е обогатил за сметка на О. Я., а именно- обезщетение в размер на наемната цена, която О. а реално би могла да получи от терена и то определена към момента на получаване на облагата. Не са съобразени и указанията в отменителното решение за обсъждане на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза от 02.11.2005 г., в което е определена реалната стойност на дължимото за исковия период обезщетение.
Неправилно съдът е присъдил обезщетение в размер, посочен в допълнителното заключение на тройната експертиза от 18.10.2007 г., която е определила размера на дължимото обезщетение на база наема, който О. Я. е получавала за ползването на общински паркинги по договори № 1* от 10.03.1997 г., № 1* от 23.08.2000 г., № 1* от 21.06.2000 г., № 1* от 27.11.2000 г., № 2* г. и № 1* от 15.06.2001 г. В заключението на тази експертиза не е взето предвид, че договореният в горепосочените договори наем е за ползване на паркинги с много по-малка площ от площта на процесния имот. Вместо въз основа на договорения в горепосочените договори наем вещите лица да определят среден наем за 1 кв.м. площ или за 1 паркоместо и въз основа на това да определят дължимия наем за процесния имот от 1760 кв.м., в това заключение вещите лица са определели средна наемна цена за процесния паркинг с площ от 1760 кв.м., равна на средната наемна цена за отдаване под наем на паркинги за 15, 25, 30, 32, 50 паркоместа, които очевидно са с много по-малка площ от процесното място.
Дължимото обезщетение по чл.59 от ЗЗД би следвало да се определи по действителните пазарни цени за отдаване под наем на такъв имот през процесния период. На тази база е било определено обезщетението в заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза вх. № 3* от 02.11.2005 г., приета по гр.д. № 516 от 2005 г. Според тази експертиза, дължимото обезщетение за ползването на имота през процесния тригодишен период възлиза на 34 300 лв. Ето защо, искът е основателен и е следвало да бъде уважен до размер на 34 300 лв.
Поради гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде изменено, като ответникът „Р” ООД следва да се осъди общо за сумата 34 330 лв.
Касаторът не е представил доказателства за направени от него разноски по делото пред ВКС, поради което такива разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 556 от 12.12.2007 г. на Пловдивския апелативен съд, трети граждански състав, постановено по гр.д. № 667 от 2007 г., с което е отменено решение № 225 от 07.03.2005 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 602 от 2002 г. в частта му, с която ответникът „Р” ООД е осъден да заплати на О. Я. обезщетение по чл.59 от ЗЗД в размер над 2 828,90 лв. до 34 300 лв. и е отхвърлен иска в тази част И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Р” ООД със седалище и адрес на управление гр. П., ул.”М” № 20 да заплати на О. Я. гр. Я., ул.„Г” № 7 на основание чл.59 от ЗЗД още 31 471,10 лв. /или с присъденото от въззивния съд обезщетение от 2 828,90 лв. общо 34 300 лв./, представляващи обезщетение за лишаването й от ползване на общински паркинг, находящ се в гр. Я., кв.”Г”, ул.”П” през периода от 01.03.1999 г. до 01.03.2002 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.