О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
София, 30.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№799 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. К. срещу решение №1231 от 22.12.2014 г. по в.т.д.№1689/2014 г. на ОС Варна. С обжалваното решение е отменено решение №3977 от 25.07.2014 г. по гр.д.№6902/2012 г. на РС Варна, вместо което са отхвърлени предявените от С. В. К. срещу [фирма] искове по чл.208 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 13 500 лв., обезщетение за настъпило на 23.03.2011 г. застрахователно събитие – кражба на МПС, по договор за застраховка Бонус Каско, застрахователна полица №51344239, ведно със законната лихва от 18.05.2012 г. до окончателното изплащане и сумата от 1 616.29 лв., обезщетение за забава за периода 23.03.2011 г. – 18.05.2012 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че в нарушение на чл.202 от КЗ въззивният съд е приел, че в случая фингираното връчване на предупреждение е било възможно, като от друга страна не е тълкувал събраните доказателства в тяхната съвкупност и не е обсъдил релевантни по делото доказателства и твърдения, включително и твърдението за наличие на умишлено създадени от застрахователя пречки за събиране на доказателства относно начина на изчисление на обезщетение по първата щета. Поддържа се, че решението е в противоречие с опитните правила, като липсва причинна връзка между извода на съда, че се цели от ищеца ревизиране на определено предходно застрахователно обезщетение и юридическия факт на неизпълнение на задължението на ответника да удържи оставащите неплатени три вноски, съобразно общите условия на договора за застраховка.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, първият и четвъртият от които, доуточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. Може ли застрахователят да упражни правото си по чл.202, ал.2, изр.2 от КЗ при неплащане на някоя от разсрочените вноски от застрахователната премия. 2. Допустимо ли е позоваване на неизправната страна /с оглед момента на възникване на неизпълнението/ по двустранен договор на неизпълнение на другата страна, при условие че първата черпи права от собственото си противоправно поведение, включително въвеждане умишлено в заблуждение на другата страна с оглед изпълнение на договора. 3. При доказване на твърдения относно съдържанието на телефонни разговори /които по правило са между две лица, на които няма как да има свидетели/, достатъчно ли са само косвените доказателства, включително конклудентните действия на някое или и двете лица. 4. Следва ли във всички случаи съдът да се произнесе по наведените от страните доводи, включително по доводите на едната страна за препятстване от другата, на събирането на допуснати писмени доказателства.
По отношение на първия от формулираните въпроси се твърди решаването му в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №83 от 05.07.2010 г. по т.д.№808/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, а по отношение на останалите – наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорни, фактите относно: наличие на противоправно отнемане на МПС, за което имущество между страните е сключен застрахователен договор – застраховка Каско, по който ищецът е заплатил първата от дължимите четири вноски, по разсрочената застрахователна премия, както и обстоятелството, че за настъпила предходна щета по същия договор – пожар на застрахованото МПС, застрахователят е заплатил на ищеца сума в размер на 751.01 лв. По отношение на спорния по делото въпрос за действието на застрахователния договор към момента на отнемането на автомобила, въззивният съд е изложил съображения, че договорът за застраховка е бил прекратен в хипотезата на чл.202, ал.2, изр.2 от КЗ, поради неплащане от страна на ищеца на втора, трета и четвърта разсрочени вноски от дължимата застрахователна премия, като е намерил за недоказани доводите на ищеца за извършено от ответника прихващане на дължимото от него обезщетение по предходната щета с дължимите от ищеца разсрочени вноски. При постановяване на решението, съдът не се е произнесъл по поддържаното от ищеца в хода на първоинстанционното производство и в отговора на въззивната жалба твърдение, че поведението на ответника, изразяващо се в непредставяне на преписката по предходната щета в цялост – включително и опис заключението по тази щета в цялост, представлява препятстване събирането на допуснати относими доказателства.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че първият от поставените в изложението въпроси е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но даденото от последния разрешение е изцяло в съответствие с цитираното от касатора решение №83 от 05.07.2010 г. по т.д.№808/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, в което е прието, че застрахователят може да упражни правото по чл.202, ал.2, изр.2 от КЗ, за прекратяване на застрахователния договор при неплащане на пълния размер на някоя от разсрочените вноски от застрахователната премия. Визираното разрешение се възприема изцяло от настоящия състав, поради което по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Касационно обжалване не може да се допусне и по втория и третия от формулираните въпроси, доколкото тези въпроси не са формирали волята на съда при постановяването на решението.
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения в изложението четвърти въпрос – следва ли във всички случаи съдът да се произнесе по наведените от страните доводи, включително по доводите на едната страна за препятстване от другата, на събирането на допуснати писмени доказателства. Необсъждането от въззивния съд на наведения от ищеца довод е обусловило извода за недоказаност на твърдението за извършено от ответника прихващане и е довело до отхвърлянето на предявените искове. В този смисъл поставеният въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая не е налице допълнителната предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос е налице формирана от ВКС задължителна за съдилищата практика, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК /решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение/, с които е прието, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса.
Настоящият състав споделя правното разрешение на въпроса, дадено с цитираните актове на ВКС и тъй като въззивното решение противоречи на посочената практика, е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1231 от 22.12.2014 г. по в.т.д.№1689/2014 г. на ОС Варна.
УКАЗВА на С. В. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 302.33 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.