3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 687
С., 31.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 769 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 270 от 29.06.2012 год. по гр.д.№ 261/2012 год. на Плевенския окръжен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на Община [населено място] срещу решението от 23.02.2012 год. по гр.д.№ 4831/2011 год. на Плевенски районен съд с което П. се е произнесъл по иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ за сумата 22344. лв. предявен от [фирма] срещу Община [населено място] и обусловен от него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 4031.23 лв. Главният иск произтича от заплатени на основание застраховка „А.“ разходи за ремонт на принадлежащ на третото лице [фирма] лек автомобил с водач С. Е. К., който е претърпял на 01.03.2009 год. ПТП. В резултат на произшествието са били причинени щети по автомобила, възстановени за сметка на застрахователя. Причината за ПТП е несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на [улица]в [населено място].
Последователно подържаната теза на ответника пред инстанциите по същество е била, че не е пасивно легитимиран по иска, тъй като пътният участък е част от републиканската пътна мрежа и отговорността за поддръжката му е на А. „П. И.”; описаните увреждания на автомобила не отговарят на вида на произшествието т.е. попадането в дупка, не може да доведе до толкова големи щети.
Първоинстанционният съд е счел исковете за основателни до посочените по-горе размери, а възраженията на ответника – недоказани. За да отмени решението на П. и отхвърли исковете, Плевенски окръжен съд е счел за недоказана активната материалноправна легитимация на [фирма] и по-конкретно, че плащането в полза на [фирма] е именно в качеството му на застраховател към застрахован, доколкото в полицата за процесния автомобил е посочено дружеството [фирма]. На второ място, счел е за недоказан механизма на ПТП, т.е., че уврежданията на автомобила са настъпили по начина, посочен в исковата молба.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Основанието по т.1 се свързва с въпроса за правомощията на въззивната инстанция – отмяна на първоинстанционното решение на основание, което не е въведено от въззивника – чл.269 ГПК. Задължителната съдебна практика по този въпрос е обективирана в решение № 196 от 11.04.2012 год. по т.д.№ 994/10 год. на ІІ т.о. на ВКС. Това основание касаторът въвежда и по отношение въпроса за доказателствената стойност на протокола за ПТП – Решение № 24 от 10.03.2011 год. по т.д.№ 444/10 год. на ВКС, І т.о.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът отново свързва с доказателствената сила на протокола за ПТП, като формулираният въпрос е по-скоро риторичен. Ще следва да се отбележи и това, че основанията по т.1 и по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на един и същи въпрос, до голяма степен са взаимноизключващи се. Риторични и не отговарящи на критериите на т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС са и другите два въпроса, основаващи се на прилагането на чл.202 ГПК.
Съдебният състав счита, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, по отношение на първите два посочени въпроса – правомощията на въззивната инстанция и доказателствената сила на протокола за ПТП.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 531.43 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 270 от 29.06.2012 год. по гр.д.№ 261/2012 год. на Плевенския окръжен съд.
УКАЗВА на [фирма] да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 531.43 лв. в 1-седмичен срок от съобщението и да представи вносен документ.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.