РЕШЕНИЕ
N688
София,13.10. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 3 октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 356-2008 година.
Производството е по чл.218а ал.1 б.”б” ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК/нов/.
Образувано е по касационни жалби на “С”ЕООД-г. Варна и “Б”ООД-г. София срещу въззивното решение от 9.01.08 година по т.д. №357/07 година на АС-г. Варна.
Оплакванията, развити в касационните жалби са за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
Жалбите са подадени в срока по чл.218в ал.1 ГПК от страна в процеса имаща право на жалба и са процесуално допустими.
ВКС-Търговска колегия, ІІ-ро отд. като провери обжалваното решение с оглед заявените в касационните жалби отменителни основания и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 ГПК намира, че жалбите са частично ОСНОВАТЕЛНИ.
С обжалваното въззивно решение e оставено в сила първоинстанционното решение от 25.06.07г. по т.д. № 590/05г. на ОС-г. Варна, с което са били частично уважени както първоначалния/главния/ иск, предявен от “С”ЕООД-г. Варна срещу “Б”ООД-г. София, така и насрещния иск предявен от “Б”ООД-г. София срещу “С”ЕООД-г. Варна
І. По касационната жалба на “С”ЕООД-г. Варна
В тази касационна жалба “С”ЕООД-г. Варна обосновава неправилност на обжалваното решение, в частта му с която са отхвърлени обективно съединените искове за:
-сумата 28757.60лв., представляваща стойността на извършени и актувани СМР по актове обр.19 №26 и №29, които не са били платени от възложителя
-сумата 7000 лв., представляваща договорна неустойка по т.9.2 от договора за забавено плащане на аванс от 70000 лв., дължим към 3.05.05г.
-сумата 26 747.91 лв., представляваща стойността на извършени и актувани СМР по актове обр.19 №26 до №34, които не са били платени от възложителя
-сумата 100000 лв. договорна неустойка по чл.9.4 от договора за развалянето му по вина на възложителя
-всички претендирани закъснителни лихви върху тези суми от датата на предявяване на иска.
Касаторът развива съображения, че решението е неправилно и в частта му, с която е осъден да заплати на “Б”ООД-г. София сумата 53362.09лв., представляваща остатък от предоставени му авансови вноски.
В съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е прието, че предвид установената нормативна забрана за периода 1.05.05г. до 15.10.05г. за извършване на строителство в КК”З” договора между страните за изграждане на “Д” в КК”З” е прекратен поради обективна невъзможност за неговото изпълнение, обстоятелство което сочи на неоснователност на претенциите за неустойки за сумата 7000 лв., представляваща договорна неустойка по т.9.2 от договора за забавено плащане на аванс от 70000 лв., дължим към 3.05.05г., както и за сумата 100000 лв. договорна неустойка по чл.9.4 от договора за развалянето му по вина на възложителя.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е неправилно, в частта му с която е отхвърлен иска на “С”ЕООД-г. Варна за:
-сумата 28757.60лв., представляваща стойността на извършени и актувани СМР по актове обр.19 №26 и №29, които не са били платени от възложителя
-сумата 26 748.18 лв., представляваща стойността на извършени и актувани СМР по актове обр.19 №26 до №34, които не са били платени от възложителя след прихващането от пълната стойност на възнаграждението от 146816.35лв. и гаранционни суми в размер на 79110.27лв. с насрещни задължения за връщане на също на отпаднало основание неусвоен аванс в размер на 196 386лв. и задължение за консумативи възлизащо на 2792.44 лв.
Също така обжалваното решение е неправилно и в частта му, с която “С”ЕООД-г. Варна е осъден да заплати на “Б”ООД-г. София сумата 53362.09лв., представляваща остатък от авансови вноски.
Въззивното решение в частта му с която е отхвърлен иска на “С”ЕООД-г. Варна за сумата 28757.60лв., представляваща стойността на извършени и актувани СМР по актове обр.19 №26 и №29, които не са били платени от възложителя и в частта му за сумата 26 748.18 лв., представляваща стойността на извършени и актувани СМР по актове обр.19 №26 до №34, които не са били платени от възложителя след прихващането от пълната стойност на възнаграждението от 146816.35лв. и гаранционни суми в размер на 79110.27лв. с насрещни задължения за връщане на също на отпаднало основание неусвоен аванс в размер на 196 386лв. и задължение за консумативи възлизащо на 2792.44 лв. е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил и преценил стойността и обема на извършените СМР по посочените актове обр.19, съответно има ли надлежно констатирани некачествено изпълнени строителни работи по реда, предвиден в договора за строителство от 18.11.04г. между страните и на каква стойност възлизат те.
Предвид безспорно установената нормативна забрана за периода 1.05.05г. до 15.10.05г. за строителство в КК”З” изпълнението на договора между страните за изграждане на “Д” в КК”З” е било преустановено на 25.05.05г., когато е следвало да бъде подписан двустранно акт обр.10. На тази дата изпълнителят е бил отстранен от обекта, факт по който страните не спорят.
При така установената безспорна фактическа обстановка се налага извода, че в случая следва да намери приложение правилото, установено в чл.267 ал.1 ЗЗД-изпълнението да договора е станало невъзможно по причина, за която никоя от страните не отговаря ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за възложителя, то само тогава изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение. По делото е останал неизяснен въпроса, в каква част и на каква стойност изпълнената от изпълнителя работа е могла да бъде полезна за възложителя, като задължителна предпоставка за да му бъде присъдена съответната част от уговореното възнаграждение. Следва да се има предвид и това, че обекта е бил завършен от възложителя след преустановяване изпълнението на договора между страните. В този смисъл постановеното решение се явява необосновано и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка функционално свързан се явява и въпроса за дължимостта от възложителят на гаранционните суми, удържани в хода на строителството общо в размер на 79 110лв. Последните не обуславят гаранционната отговорност на изпълнителя, уредена в т.8.1 и т.8.3 от договора както и в чл.160 ЗУТ.
Изложеното налага извода, че в посочената част въззивното решение следва да бъде отменено и делото в тази му част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна.
ІІ. По касационната жалба на “Б”ООД-г. София
В тази касационна жалба “Б”ООД-г. София обосновава неправилност на обжалваното решение, в частта му с която е осъден да заплати на “С”ЕООД-г. Варна:
-сумата 1875.31лв. като остатък от стойност, след приспадане на 5% гаранционна вноска и предварително предоставен аванс за изработени СМР и приети актове обр.19 от №1 до №25
-сумата 14 057.37 лв., представляваща остатък от начислен ДДС при фактуриране на изпълнени СМР и приети с актове обр.19 от №1 до №25.
-сумата 2323.18 лв., представляваща неустойка по т.9.2 от договора за забавено плащане на начислен ДДС по ф-ри № 2* и 236
-сумата 31 128.11лв.,представляваща начислен ДДС при фактуриране на изпълнени СМР и приети с актове обр.19 от №26 до №34.
-сумата 6799.19 лв., представляваща равностойност по придобивна цена на материали, доставени от изпълнителя за влагане в обекта по приложен към акт обр.10 опис на основание т.4.9 от договора.
Касаторът “Б”ООД-г. София развива съображения, че решението е неправилно и в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е оставен без разглеждане насрещния иск, предявен от “Б”ООД-г. София срещу “С”ЕООД-г. Варна за горницата над 52362.09 лв. до 79 110.27лв., както и в частта с която е отхвърлен насрещния иск за сумата 15822 лв., претендирана като дължим на отпаднало основание ДДС, начислен върху авансите, дадени от възложителя.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е неправилно, в частта му с която е осъден да заплати на “С”ЕООД-г. Варна сумата 31 128.11лв.,представляваща начислен ДДС при фактуриране на изпълнени СМР и приети с актове обр.19 от №26 до №34. Главницата, върху която се претендира ДДС е 146 816.35лв., при което положение присъдената сума не отговаря на дължимия ДДС.
С оглед изложеното в т.І от настоящето обжалваното решение е необосновано и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в частта му с която “Б”ООД-г. София обосновава неправилност на обжалваното решение, в частта му с която е осъден да заплати на “С”ЕООД-г. Варна сумата 1875.31лв. като остатък от стойност, след приспадане на 5% гаранционна вноска и предварително предоставен аванс за изработени СМР и приети актове обр.19 от №1 до №25, сумата 14 057.37 лв., представляваща остатък от начислен ДДС при фактуриране на изпълнени СМР и приети с актове обр.19 от №1 до №25, сумата 2323.18 лв., представляваща неустойка по т.9.2 от договора за забавено плащане на начислен ДДС по ф-ри № 2* и 236 и сумата 6799.19 лв., представляваща равностойност по придобивна цена на материали, доставени от изпълнителя за влагане в обекта по приложен към акт обр.10 опис на основание т.4.9 от договора.
Въззивното решение е неправилно и в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е оставен без разглеждане насрещния иск, предявен от “Б”ООД-г. София срещу “С”ЕООД-г. Варна за горницата над 52362.09 лв. до 79 110.27лв.
Съдът е приел, че “Б”ООД-г. София дължи заплащане на ищеца “С”ЕООД-г. Варна стойността на приетите от него актове обр.19 от №26 до №34 в размер на 146 816.35 лв., както и ДДС в размер на 29 363.27лв. или общо сумата 176 179.62. При направеното компенсаторно възражение оставащото задължение на ищеца не възлиза на присъдената на “Б”ООД-г. София сума от 52362.09 лв.
Горното налага извода, че в посочената част въззивното решение следва да бъде отменено и делото в тази му част следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна.
Водим от горното ВКС-ТК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение от 9.01.08 година по т.д. №357/07 година на АС-г. Варна, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.06.07г. по т.д. № 590/05г. на ОС-г. Варна, в частта с която са отхвърлени обективно съединените искове за сумата 28757.60лв., представляваща стойността на извършени и актувани СМР по актове обр.19 №26 и №29, които не са били платени от възложителя, за сумата 26 747.91 лв., представляваща стойността на извършени и актувани СМР по актове обр.19 №26 до №34, които не са били платени от възложителя и всички претендирани закъснителни лихви върху тези суми от датата на предявяване на иска, както и в частта за присъдените съдебни разноски.
ОТМЕНЯВА въззивното решение от 9.01.08 година по т.д. №357/07 година на АС-г. Варна, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.06.07г. по т.д. № 590/05г. на ОС-г. Варна, в частта с която “Б”ООД-г. София е осъден да заплати на “С”ЕООД-г. Варна сумата 1875.31лв. като остатък от стойност, след приспадане на 5% гаранционна вноска и предварително предоставен аванс за изработени СМР и приети актове обр.19 от №1 до №25, сумата 14 057.37 лв., представляваща остатък от начислен ДДС при фактуриране на изпълнени СМР и приети с актове обр.19 от №1 до №25, сумата 2323.18 лв., представляваща неустойка по т.9.2 от договора за забавено плащане на начислен ДДС по ф-ри № 2* и 236, сумата 31 128.11лв.,представляваща начислен ДДС при фактуриране на изпълнени СМР и приети с актове обр.19 от №26 до №34, сумата 6799.19 лв., представляваща равностойност по придобивна цена на материали, доставени от изпълнителя за влагане в обекта по приложен към акт обр.10 опис на основание т.4.9 от договора, както и в частта с която е оставен без разглеждане насрещния иск, предявен от “Б”ООД-г. София срещу “С”ЕООД-г. Варна за горницата над 52362.09 лв. до 79 110.27лв. и в частта с която е осъден “С”ЕООД-г. Варна да заплати на “Б”ООД-г. София сумата 52362.09 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 9.01.08 година по т.д. №357/07 година на АС-г. Варна в останалата му част.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-г. Варна в отменената му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: