8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
гр. С., 17,08, 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 1437 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от ответника в производството [фирма] касационна жалба срещу въззивно решение № 233, постановено на 07. 02. 2014 г. от Софийски апелативен съд (САС), Търговско отделение, Трети състав по въззивно т.д. № 56 по описа на съда за 2013 г., с което е потвърдено първоинстанционно такова № 1697, постановено на 13. 09. 2012 г. от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав по т.д. № 1242/2009 г., с което на свой ред е осъден касатора да заплати на ответника по касация [фирма] по иск с правно основание чл. 373 от ТЗ, вр. с чл. 17 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) (Конвенцията), сумата 33700 евро, ведно със законната лихва от 24. 03. 2009 г. до окончателното изплащане и съдебни разноски, със законните последици.
По изложени в касационната му жалба и приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК към жалбата, касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, и основания за допускане на касационно обжалване, касаторът обжалва въззивното решение, иска отмяната му, като неправилно изцяло или евентуално – частично, и отхвърляне на предявения срещу касатора иск в цялост, при условията на евентуалност – отхвърляне на същия частично. Противната страна оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима, но в процесния случай по делото не се установява да са налице, кумулативно законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради следното:
За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционното решение, въззивният съд в решаващите си мотиви е приел за безспорно по делото, че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение по повод на сключен договор за автомобилен превоз от Германия до България на 400 метанови бутилки за природен газ, както и че повече от половината бутилки при пристигане на товара в [населено място] са увредени и негодни за употреба. САС е изложил, че съгласно чл. 17, пар. 1 от Конвенцията превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, а според пар. 4 на същия член той се освобождава от отговорност, когато липсата или повредата произтича от “пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя“. Основният спорен въпрос по делото, според САС е свързан именно с причината за настъпилите повреди по бутилките. Според ответника-превозвач стоката е следвало да бъде така укрепена, че да издържи натоварванията през целия маршрут, включително и при лоши пътни условия, като същевременно в заявката на ищеца липсвали изисквания за осигуряване на укрепващи колани. Товародателят бил длъжен в този случай, според превозвача, да укаже вида на стоката и да поиска от превозвача по-голям брой колани. Съставът на САС е намерил така направените възражения от ответната страна за неоснователни, като е посочил, че процесният товар е специфичен заради вида си, поради което е налице задължителен регламент относно условията за транспортирането му. Видно от разпоредбата на чл. 312, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ, в транспортното средство бутилките се поставят легнали успоредно или под прав ъгъл на надлъжната ос на превозното средство или контейнера, като само бутилките, които се превозват в подходящи устройства, ефективно предотвратяващи тяхното преобръщане или удряне една в друга, могат да бъдат поставяни в изправено положение. Няма спор, според въззивния съд, че в разглеждания случай бутилките са били подредени вертикално – в изправено положение, прикрепени към дървени палети с метални връзки. Въпросът е дали тези палети и метални ленти са подходящи по смисъла на чл. 312, ал. 2 от Наредбата устройства. Според въззивния състав, с оглед събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че подреждането на бутилките в случая не е в противоречие с нормативно установения стандарт на подреждане. Съдът излага, че заключението на втората, изслушана по делото СТЕ, в което изключително обстойно и компетентно са анализирани данните по случая, сочи като причина за разрушаването на металните ленти недостатъчната укрепеност на дървените опори (палети) на превозвания товар спрямо товарната платформа, тоест, при обездвижване на самите палети и движение със съобразена с това скорост на МПС, металните връзки са годни да обезпечат обездвижването на бутилките. В съответствие с извода на експерта, според въззивния съд е и установеният със свидетелските показания на свидетел на ответника факт, че именно при движение на товарния автомобил на път с лошо качество на настилката, св. е установил и разпиляването на бутилките. Това, според съда, дава основание да се приеме, че в случая не може да се предполага липсата на качество на този вид устройства, чието предназначение е именно да предотврати преобръщането и удрянето на бутилките една в друга. Възражението на ответника, че е следвало да се вземе предвид и качеството на пътя в Румъния и България, според въззивния състав е неоснователно, доколкото стандартите на опаковане на газови бутилки не следва да отчитат липсата на качество на пътната настилка. Особеностите на пътя и необходимостта от укрепване на самия товар спрямо МПС чрез специални колани (с каквито ответникът е разполагал), според въззивния съд е следвало да бъдат съобразени от превозвача, който дължи грижата на добър търговец (чл.302 ТЗ), извършвайки превози по занятие. Пак според съда, не се установява нараняванията на процесиите бутилки да са предизвикани от пакетирането и подреждането им, в какъвто смисъл неоснователно е възражението на ответната страна за несъобразяване с доказателствената сила на обозримата презумпция на чл. 18, пар. 2 от Конвенцията, предвиждаща, че когато превозвачът установи, че предвид конкретните фактически обстоятелства липсата или повредата е могла да произлезе от един или повече от особените рискове, предвидени в чл. 17, параграф 4, се счита, че тя произлиза от тях. Според въззивния състав, в случая по делото не е установено съществуването на някой от визираните в чл. 18 пар. 2 от Конвенцията рискове, т.е. не е налице презумпционният факт (предпоставка – бел. на докладчика в касационната инстанция), за да се приеме, че предположението е истинно, и съответно да възникне необходимостта за доказване на противното от страна на ищеца. С оглед изложеното в крайна сметка САС е приел, че за касатора [фирма] е възникнала отговорността да възстанови вредите в пълен обем.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират твърдяни от касатора да са релевантни, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 от ГПК въпроси, със съответстващите им допълнителни основания за допускане на такъв контрол, по т.т. 1-3 от същия законов текст, както следва:
Въпросът относно приложението и тълкуването на разпоредбата на чл. 17, пар. 4, б. ”в” от Конвенцията относно договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). По отношение на същия се заявява допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като се обосновава с това, че в обжалваното решение е прието, че укрепването на превозвания товар е грижа и задължение на превозвача, а не на изпращача на стоката, което разбиране и тълкуване на горепосочената разпоредба е довело въззивния съд до извода, че превозвачът не е изпълнил задълженията си по превозния договор, и следва да носи отговорност за причинената щета по товара, което пък е обусловило и осъдителното решение спрямо превозвача. Цитират се мотивите на въззивния съд в частта им, в която от съда е прието, че „..необходимостта от укрепване на самия товар спрямо МПС е следвало да бъде съобразена от превозвача, който дължи грижата на добър търговец, извършвайки превози по занятие.” Касаторът излага, че по този въпрос друг съд е постановил обратното, а именно, че натоварването и укрепването на стоката се дължи от товародателя, като това тълкуване е възприето в Решение № 258 от 19. 12. 2008 г. по т.д. № 180/2007 г. на Бургаски окръжен съд.
Въпросът е релевантен по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както същият е разяснен с ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., доколкото е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивния съд в решението му. По отношение на същия обаче, не се установява по делото наличието на заявения и поддържан от касатора, допълнителен селективен критерий по т. 2 от ал. 1 на чл. 280 ГПК. Съобразно задължителните разрешения, дадени в т. 3 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. В конкретния процесен случай не се установява по делото от касатора, чието е задължението за това, цитираното и представено от касатора първоинстанционно решение на БОС, да е влязло в сила. В самото решение е посочено, че същото подлежи на обжалване – обстоятелство, което произтича и от процесуалния закон, върху решението липсва удостоверяване да е влязло в сила, по делото не са представени и постановени по реда на проведен инстанционен контрол на същото, съдебни актове на въззивна и/или касационна инстанция, от които да е видно, че първоинстанционното решение е влязло в сила. При така изложеното и с оглед задължителните разрешения, дадени в цитираната т. 2 от ТР № 1/2010 г., същият въпрос не е годен да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросът за приложението и тълкуването на разпоредбата на чл. 312, aл. 1 и ал. 2 от Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. По отношение на същия се поддържа допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като се изтъква изложеното от въззивния съд в мотивите му, че относно превозвания товар, който е специфичен заради вида си, е налице задължителен регламент за условията за транспортирането му, а именно чл. 312, ал. 1 и ал. 2 от посочената Наредба, и от съда е прието, че конкретната процесна опаковка на превозваните във вертикално положение бутилки и обезопасяването им (привързване) с 2-3 см метални ленти, представлява „подходящо устройство” по смисъла на чл. 312, ал. 2 от Наредбата, което устройство ефективно предотвратява преобръщането на бутилките и удрянето им една в друга. Излага се, че по този въпрос липсва съдебна практика, но той е от значение за точното прилагане на закона, каквото е призванието на съдебната институция съгласно чл. 5 от ГПК, според който текст, когато законът е непълен, той се прилага според точния му разум.
Както е формулиран и обоснован, като основание за допускане на касационно обжалване, въпросът е на първо място не правен, както това императивно повелява разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а фактически, доколкото отговорът му зависи не от прилагането на правна норма (или комплекс от норми), като адресирано до неопределен кръг от субекти, общо правило за поведение, а от приетите от съда за установени по отделното дело, конкретни обстоятелства по същото. Като такъв, въпросът е от една страна негоден да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а от друга е такъв, относим не към проверката за наличието или липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с която се изчерпва предмета на настоящото производство по само селектиране на касационната жалба, но към правилността на същото решение. По отношение на същия въпрос не е налице и претендираният допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, който е заявен от касатора само общо с твърдението, че по този въпрос липсва съдебна практика, но той е от значение за точното прилагане на закона. Самата твърдяна от касатора липса на съдебна практика по определен въпрос и по приложението на отделна правна норма, не сочи по необходимост наличието на такъв критерий, съобразно разясненията дадени с т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. Касаторът не сочи, нито на настоящия състав е известна създадена, поради неточно тълкуване на приложимата правна норма, неправилна практика, за промяната на която разглеждането на същия въпрос би допринесло (самото обжалвано в настоящото производство решение на САС също не съставлява такава практика, обосноваваща приложението на т. 3 от ал. 1 на чл. 280 ГПК, съобразно т. 4 от ТРОСГТКВКС №1/2010 г.), нито се установява по делото необходимост от осъвременяване на тълкуването на такава, с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Не се обосновава по делото и приложимите правни норми да са непълни, неясни или противоречиви, за да е налице необходимост да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По така изложените в мотивите на настоящото определение подробни съображения, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 233, постановено на 07. 02. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав по въззивно т.д. № 56 по описа на съда за 2013 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: