4
гр. д. № 4914/2015 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 688
София, 29.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4914 /2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 3997 от 08.06.2015 г. постановено по гр. д. № 4228/2014 г. Софийски градски съд е потвърдил решение по гр. д. № 21638/2011 г. на СРС, І г. о., 42 с-в в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. П. Ш. срещу Д. М. Б. негаторен иск за осъждане на ответницата да премахне метални колони за парапети, спортни съоръжения, пейки маси и саксии за цветя, да премахне направената замазка върху покривната плоча като възстанови битумната замазка върху същата плоча, представляваща покрив пристройката, собствена на ищеца, да премахне монтираната врата изпълнена от апартамента й към този покрив-тераса на пристройката, намираща се на първия етаж от жилищната сграда в УПИ с административен адрес [населено място], [улица] е осъден да й заплати сумата 1600 лв. разноски по делото.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от Д. Ш. и Д. Ш. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.
Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК , като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос, когато съдът не дава вяра на някои свидетелски показания следва ли да обоснова този си извод; по въпроса за това следва ли да обсъди всички събрани доказателства, който е решен в противоречие с разрешенията, дадени в ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. С подадената втора касационна жалба се иска допускане касационна проверка и по въпросите: какво е значението на административните актове за узаконяване на строителството за правата на трети лица, когато построеното ( преустроеното) засяга техни права; може ли съдът да приеме за недоказани факти, за които по делото има доказателства, и за които не е дал указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК за необходимостта от посочване на допълнителни доказателства.
Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд след произнасяне по допускане на въззивното решение до касационно обжалване намери следното:
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че ищецът е собственик на жилище в източната част на първия етаж от сградата, построена в УПИ ХІІ-332 в кв. 1866 по плана на [населено място], м. „Г. глава”, както и на зимна градина, обособена чрез заграждане на тераса, която в резултат на преустройството представлява пристройка към жилищната сграда с осигурен към нея достъп от двора и от жилището на първия етаж.
Ответницата е собственик на втория етаж от жилищната сграда, построена в същия поземлен имот.
Въз основа на приета техническа експертиза съдът е приел за установено, че върху покрива на постройката е изграден метален парапет, който е частично разрушен, металните колони са срязани и частично демонтирани, тентата е опряна на покрива. В помещенията, намиращи се под терасата, вещото лице при огледа е установило подкужушване и наличие на участъци от течове, които вероятно се дължат на нарушена хидроизолация на терасата поради замонолитване на метални парапети и конструкция за тентата.
С писмени доказателство е установено, че оформянето на покривната плоча на пристройката в тераса е извършено без строително разрешение, което е констатирано от техническите органи при проверка извършена на13.07.2007 г. Ответницата е представила удостоверение издадено от СО, район В. по § 16, ал. 1 от ПЗ на ЗУТ, че терасата към жилищната сграда, построена върху плосък покрив и с площ от 30.45 кв. м. е допустим строеж по действащите градоустройствени планове и представлява търпим строеж.
Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел, че не е установено ответницата да е извършила незаконно преустройство, както и да е извършила действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. От констатациите на вещото лице, че парапетът е разрушен и са премахнати металните колони е намерил, че след като те вече не съществуват не е налице основание за уважаване на иска.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като е направил свой анализ на доказателствата. Основал е решаващия си извод за неоснователност на иска с това, че вещото лице не е категорично за това, дали причините за навлажняване на пристройката са премахването на парапета и разрушаване целостта на плочата и промяна на наклона й, а приема, че вероятно това състояние да се дължи на тези дейности. След като не е установено по категоричен начин извършеното преустрояване на покрива на зимната градина в тераса да е довело до увреждане имота на ищеца, то искът е неоснователен.
Изводите са направени без да са обсъдени събраните доказателства в тяхната съвкупност. Този процесуален въпрос е решен в противоречие с приетото в ТР № 1 от 2000 г. на ОСГТК на ВКС, поради което обуславя основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по него.
Поставеният първи въпрос във втората касационна жалба за това, какво е значението на административните актове за узаконяване на строителството за правата на трети лица, когато построеното (преустроеното) засяга техни права, не обуславя основание по чл. 280, ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора по чл. 109 ЗС е дали преустройството поради начина и средствата, с които е извършено, създава вредности за ползването на собствения на ищците недвижим имот.
Останалите въпроси, формулирани в изложението към втората касационна жалба за това : – може ли съдът да приеме за недоказан факт, за който има представени доказателства, без да е указал на страната да представи допълнителни такива; -необходимо ли е при иск по чл. 109 ЗС ищецът да докаже реално увреждане или е достатъчно да докаже извършване на неоснователни действия, които създават опасност от нарушение на собствеността; може ли да се търси защита и за обстоятелства, настъпили след подаване на въззивната жалба и необходимо ли е съдът да изследва липсата или наличието на съгласие на собственик за извършване на преустройство на покрива на същата постройка, не съставляват основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по тях, тъй като не са обсъждани от съда и не са обосновали решаващите му изводи.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3997 от 08.06.2015 г. по гр. д. № 4228/2014 г. Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: