4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
С., 03,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 26 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4891 от 17.ХІ.2010 г. на [фирма] от [населено място], [община], подадена против въззивното решение № 221 на Смолянския ОС от 12.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 319/2010 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 46 на РС-Смолян от 25.ІІ.2010 г. по гр. дело № 885/09 г.: за уважаване на положителния установителен иск с правно основание по чл. 422 ГПК на [фирма]-гр. С. срещу търговеца настоящ касатор, че дължи на първото сума в размер на 5 104.87 лв. по шест данъчни фактури, издадени в периода 31.ХІІ.2007 г.- 31.ІІІ.2008 г., както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 1 121.73 лв. за периода от датата на издаване на всяка една от тези ф/ри и до 6.VІІІ.2009 г., за които две суми същото е било снабдено със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му, като неправилно и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените положителни установителни искове на [фирма]-гр. С. да се отхвърлят изяло, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК събирателното д-во касатор обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Смолянският ОС се е произнесъл по материалноправния въпрос дали с разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.ХІІ.2006 г. /за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства/ се въвежда запрет за плащане в брой и следва ли да се приеме, че в този случай винаги е налице „уговорено друго” – като изключение от правилото на чл. 327, ал. 1 ТЗ, задължаващо купувача да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Така релевираният правен въпрос бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, понеже по него нямало „формирана съдебна практика”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-С. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение, инвокирайки доводи, че въз основа на приетото по делото заключение на ССЕ решаващият съд е направил ключов за изхода на делото извод, че липсват счетоводни данни за извършено от СД-купувач плащане по процесните фактури – било в брой или по банков път. Претендира се и присъждане на разноски за касационното пр-во по чл. 288 ГПК в размер на сумата 600 лв., платена като възнаграждение за един адвокат.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Смолянския ОС, касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи изцяло двата обективно кумулативно съединени положителни иска на продавача по сделките с правно основание по чл. 422 ГПК, въззивната инстанция е възприела безусловно тезата му, че макар той да е бил издал касови бележки към всяка от фактурите, съответно наименовани „фискален бон”, последните всъщност не доказвали плащане, щом като уговореното между страните такова следвало да е „по банков път”. Същевременно, при наличните данни по делото, че отношенията между страните по спора са били основани на неформални договори за търговска продажба с предмет гориво-смазочни материали, а във всяка една от шестте процесни данъчни фактури, издадени от продавача [фирма]-гр. С. и подписани само от съставителя има отразяване, че плащането ще се извършва с „превод”, като неоснователно и недоказано е било преценено възражението на ответника настоящ касатор, че липсвало съгласие помежду им относно това плащането да става непременно по банков път. В резултат изходът на делото, по което е постановено атакуваното въззивно решение, е бил поставен в пряка зависимост от произнасяне в изслушаното заключение на назначената ССЕ по един специфично правен въпрос: в смисъл, че за разлика от продажбата на която и да било друга група стоки, при продажбата на течни горива се издавали фискални касови бонове „независимо от това дали е извършено плащане или не”.
С оглед горните констатации се налага извод, че от значение за точното прилагане на закона /чл. 327, ал. 1 във вр. чл. 305 ТЗ и чл. 77, ал. 1 ЗЗД/, както и за развитието на правото в материята по регистрирането и отчитането на продажби в търговски обекти посредством фискални устройства, представлява релевираният от търговеца касатор материалноправен въпрос от значение за изхода на делото досежно отстраняване неяснота в нарочната наредба № Н-18/13.ХІІ.2006 г. /в сила от 1.І.2007 г./ дали при продажбата специално на течни горива формата на плащане задължително следва да е само по банков път /със съответния паричен превод/ или е допустимо то да се извършва и в брой, както и кой е надлежният начин на удостоверяване на такъв факт.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 221 на Смолянския окръжен съд от 12.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 319/2010 г.
У К А З В А на касатора [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], община-гр. С. ЧРЕЗ неговия съдебен адресат адв. Б. К. – гр.- С., ул. Д. П.” № 16, ет. ІІІ, че СЛЕДВА В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на Търговска колегия на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по делото допълнителна държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за д.т., които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на СУМАТА 124.53 лв. /сто двадесет и четири лева и петдесет и три стотинки/ по с/ка на ВКС, тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1