3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
С., 31.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 822 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. В. И. срещу Решение № 164 от 20.06.2012 год. по т.д.№ 118/2012 год. на Великотърновския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 39 от 28.02.2012 год. по т.д.№ 125/2011 год. на Плевенския окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявен от Д. И. за отмяна на решенията на общото събрание (ОС) на [фирма], проведено на 20.04.2011 год.
Първоинстанционният съд е счел иска за основателен, поради нарушение на чл.139 ал.1 ТЗ – нередовно уведомяване на съдружника за датата и дневния ред на ОС, както и за свикване на общо събрание в нарушение на чл.138 ал.2 ТЗ. Отменил е решенията, които са били приети на 20.04.2011 год. е у прекратил производството по иска за решенията по въпроси, които са били включени в дневния ред, но до решаването на които не се е стигнало. Съставът на ВТАС е счел, че искът на Д. И. е недопустим, като предявен извън пределния 14-дневния срок по чл.74 ал.2 ТЗ. Мотивирал се е с това, че съдружникът е бил редовно уведомен по реда на чл.47 ал.5 ГПК вр.592 ГПК за провеждането на общото събрание и за него началото на преклузивния срок поставя датата на общото събрание. Фактът, че И. е променил адреса си преди залепването на известието е тълкувал, като недобросъвестно поведение от негова страна по смисъла на чл.124 ТЗ.
В на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на въпросите: Приложим ли е редът по чл.47 ал.5 ГПК по отношение на поканата за общото събрание и следва ли тя да е връчена лично на съдружника. Преди всичко, следва да се отбележи, че основанията по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК са взаимоизключващи се по отношение на един и същ въпрос. На второ място, по двата посочени въпроса е налице задължителна съдебна практика по приложимостта на уредените в чл.37 и сл. ГПК процесуални правила за връчване на съдебни книжа към реда за връчване на покани за общо събрание на съдружниците в търговско дружество и в частност – на поканата по чл.139, ал.1 ТЗ. С Решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 год. на І т.о. и Решение № 74/14.07.2011 год. по т.д.№ 633/2010 год. на І т.о., Върховният касационен съд трайно се придържа към становището, че доколкото разпоредбата на чл.139 ал.1 ТЗ не предвижда специален способ за връчване на покана за провеждане на общо събрание на съдружниците в О. и ако дружественият договор не урежда такъв способ, връчването на поканата може да бъде осъществено чрез всички възможни и допустими способи, в т. ч. и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа.
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК е налице по отношение на въпроса: Може ли да бъде прието за редовно уведомяване по реда на чл.47 ал.5 ГПК, ако залепването на известието за нотариалната покана е на адрес на съдружника, който вече не е актуален и следва ли промяната на адреса да се тълкува, като недобросъвестност от негова страна. По въпроса за субективните съображения на съдружника да не приема поканата и значението им за редовността на връчването на поканата по чл.139, ал.1 ТЗ, ВКС се е произнесъл с Решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на ВКС, І т. о.
Настоящият съдебен състав счита, че посоченият въпрос обуславят прилагането на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като преценката дали в разглежданата хипотеза въззивният съд действително е допуснал противоречие със задължителна практика на ВКС е въпрос по съществото на спора. Въпрос по съществото на спора е приложимостта на чл.138 ал.2 ТЗ на който касаторът се позовава в изложението.
Таксата по чл.18 ал.2 т.1 от Тарифа № 1/2008 год. на МП е внесена. Ще следва касаторът да внесе таксата по чл.18 ал.1 т.2 вр.чл.3 от Тарифата, възлизаща на 80 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 164 от 20.06.2012 год. по т.д.№ 118/2012 год. на Великотърновския апелативен съд.
УКАЗВА на Д. В. И., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 80 лв. в 1-седмичен срок от съобщението и представи вносен документ.
След изтичането на срока за държавна такса, делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.