Р Е Ш Е Н И Е
№. 689
гр.София, 06.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдията Т.Гроздева гр.д.№ 1241 от 2008 г. по описа на Второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Е. З., С. Е. З., Д. С. З., З. Х. Е. и Е. Х. Р. срещу решение № 425 от 23.01.2008 г. на П. окръжен съд, гражданска колегия, трети състав, постановено по гр.д. № 806 от 2007 г., с което е оставено в сила решение № 54 от 25.02.2007 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на П. районен съд за отхвърляне като неоснователни на предявените от касаторите срещу О. П. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на недвижим имот с обща площ от 6 575 кв.м., заснет като имоти пл. № 19 и 27 по отменения план на гр. П., кв.”Д” и иск с правно основание чл.92 от ЗС за присъждане на съществуващите в имота постройки като обезщетение за съборените жилищна сграда и стопанска постройка на техния праводател, съществували преди заемането на имота от страна на ответника.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон- касационни основания по чл.218б, ал.1, б.в” от ГПК /отм./. Твърди се, че съдът определил неправилно основанието на предявените искове- видно от обстоятелствената част на исковата молба ищците претендирали признаване право на собственост на основание чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, предаване на владението на имота на основание чл.108 от ЗС и присъждане на незаконно построените в този имот сгради на основание чл.92 от ЗС. Съдът не взел предвид уточнението на иска по чл.92 от ЗС, направено в молба от 27.05.2005 г. Решението било неправилно, тъй като съдът не обсъдил всички представени по делото доказателства и пропуснал да коментира мотивите на решението на ВАС по адм.д. № 8* от 2004 г., че разпоредбите на ЗПИНМ изискват, за да е налице отчуждаване по реда на този закон, да е било платено обезщетението за отчуждения имот. Неправилно било прието и че спорът между страните бил решен със сила на пресъдено нещо по това административно дело. Неправилно съдът кредитирал заключението на в.л. Манасиев, че дворът от 3 738 кв.м. осигурява достъпа до сгради с обща квадратура само от 937 кв.м. Неправилно било прието и че фактът, че ответникът не е представил доказателства за изплатено обезщетение, не бил основание да се смята, че отчуждаването съгласно нормите на ЗПИНМ /отм./ не било извършено по установения ред. Недопустимо било и обвързването на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ с разпоредбите на чл.1 и чл.2, ал.3 от закона, които се отнасяли само до имотите по чл.2, ал.1 от закона, но не и до имотите, които са били отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред. Неправилно било прието и че не била доказана идентичността на претендирания имот с този по нотариален акт № 188 от 12.05.1967 г. и било прието, че с оглед оспорването на иска следвало този нотариален акт да се счита за оспорен, въпреки липсата на изрично оспорване по чл.154 от ГПК /отм./ от страна на ответника. Необосновано било прието и че ищците не били представили доказателства за правото на собственост върху процесните имоти на техния праводател Е. З. Б. преди отчуждаването на тези имоти. По делото била разпитана свидетелката Н, която с показанията си установявала, че наследодателят на ищците и ищците са ползвали процесните имоти до 1969 г., а това се установявало и от протокола за оценка на имота от 08.04.1963 г.
В срока по чл.218г от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника О. П. и от третите лица-помагачи на ответника по делото: „Б” Е. , „Л” О. , Е. „К” и Е. „Б”.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ подлежи на обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че процесните имоти са били отчуждени от наследодателя на ищците за „стопански двор и цветопроизводствена база” на СП „П”-П. и това мероприятие е било реализирано. Според съда, с решението по адм.д. № 402 от 1999 г. на ВАС със сила на пресъдено нещо бил решен между страните въпроса по реда на кой закон подлежат на възстановяване процесните имоти- по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и др. Дори и да се приемело, че възстановяването на собствеността може да бъде извършено на няколко основания, не били налице предпоставките на ЗВСВОНИ за реституция: Отчуждаването на процесните имоти не било отменено по реда на чл.55б, ал.3 от ЗПИНМ, тъй като липсвали доказателства за направено искане за отмяна на отчуждаването и за издаване на нарочен административен акт за тази отмяна. Освен това, разпоредбата на чл.55б касаела отчуждавания само по реда на чл.55а от ЗПИНМ, каквато хипотеза не била налице в настоящия случай. Прието е, че по делото липсват доказателства за изплатено обезщетение за процесните отчуждени имоти, но самият факт, че имотите са били оценени и разпоредбата на чл.48 от ЗПИНМ водели съда до разбирането, че не се касае до одържавяване без законово основание по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ. Фактът на неизплащане на обезщетението не създавал порок на отчуждителната процедура и сам по себе си не бил достатъчен, за да се приеме, че не е проведено законосъобразно отчуждаване на имотите. Това било така, тъй като правилата относно обезщетенията били уредени в пар.84-99 от ППЗПИНМ, според които ищците са разполагали с правната възможност след изтичане на сроковете за плащане на обезщетението само въз основа на влязла в сила оценка да поискат да бъдат снабдени с изпълнителен лист за реализиране на това свое вземане и след като не са сторили това в 5-годишен срок от завземане на имотите, тяхното вземане за обезщетение било погасено по давност, съгласно чл.48 от ЗПИНМ. Освен това, съдът е приел, че процесните имоти не съществуват реално до размерите, в които са били отчуждени, тъй като към настоящия момент не съществуват като кадастрална единица във вида, в който са били отчуждени.
Горепосоченото решение е валидно и допустимо, но неправилно. Не се е споряло между страните и от събраните по делото доказателства безспорно е било установено, че наследодателят на касаторите Е. З. Б. е бил собственик на процесните имоти пл. № 19 и 27 по плана на гр. П., м.”Д” от 1960 г. Видно от протокол от 08.04.1963 г. и решение № 969 от 22.08.1963 г. по гр.д. № 891 от 1963 г. на П. окръжен съд, тези имоти са били предвидени за отчуждаване за „стопански двор и цветопроизводствена база” на СП „П”-гр. Перник. По делото не са представени доказателства определеното обезщетение за тях да е било изплатено на собственика им. От заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи на в.л. Румен М. Г. и И. А. е видно, че към настоящия момент процесните имоти пл. № 19 и № 27 са частично застроени със сгради с обща площ от 937 кв.м., върху част от тези имоти са изградени улици и са образувани УПИ V и VI в кв.31, отредени за индивидуално жилищно строителство, а останалата част от тях е незастроена. С решение № 1* от 14.04.1999 г. по адм.д. № 402 от 1999 г. Върховният административен съд на РБ е отхвърлил искането на касаторите за отмяна на отчуждаването на тези имоти, поради това, че мероприятието, за което те са били отчуждени, е осъществено.
При тази фактическа обстановка необосновано въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, като от една страна неправилно е приложил към процесното отчуждаване по улично-регулационен план разпоредбата на чл.48 от ЗПИНМ /касаеща отчуждавания по дворищно-регулационен план/, а от друга страна е игнорирал разпоредбата на чл.39,ал.1 от ЗПИНМ, в действащата й към 1963 г. редакция, според която отчуждаването за мероприятия по улично-регулационния план настъпва след заплащане на обезщетение за имота.
Неправилно е прието и че с решението на ВАС между страните със сила на пресъдено нещо бил решен въпроса по реда на кой закон подлежи на възстановяване собствеността върху процесните имоти. Решението на ВАС установява само, че ищците нямат право на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ и др., но не и че процесните имоти въобще не подлежат на възстановяване по реда на някои от другите реституционни закони.
В нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ въззивният съд не е изложил мотиви защо приема за доказано твърдението на ищците, че определеното за процесните имоти обезщетение не е било заплатено. В тази връзка не са преценени и обсъдени протоколът за оценка на имотите от 08.04.1963 г., решението на П. окръжен съд по гр.д. № 891 от 1963 г., регулационният план на гр. П., одобрен със заповед № III-233 от 28.03.1977 г., в който процесните имоти също са били отредени за мероприятия по улично-регулационен план и изявленията на ищците, направени по адм.д. № 532 от 1998 г. на П. окръжен съд.
Освен това, въззивният съд не е изложил мотиви и не е обсъдил дали са налице всички предвидени в ЗВСВОНИ предпоставки за възстановяване на собствеността върху процесните имоти. А тези предпоставки са следните: 1. Имотите да са били бивша собственост на ищците или на техния наследодател Е преди отчуждаването през 1963 г., 2. Имотите да са били отнети по реда на някои от посочените в чл.1 и чл.2 от ЗВСВОНИ нормативни актове, или са били отнети без законово основание, или са били отчуждени не по установения законов ред, 3. За тях да не е било платено обезщетение, 4. И. да са били собственост на държавата, общините, обществени организации или техни фирми или ЕД по чл.61 от ТЗ към момента на реституцията и 4. И. да съществуват реално до размера, в който са били отчуждени по смисъла на чл.2, ал.3 от ЗВСВОНИ. Не е взето предвид, че по отношение на имотите, посочени в чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ тези условия следва да са налице към момента на влизане в сила на тази разпоредба на закона- 22.11.1997 г. В този смисъл е т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.г.рд. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва служебно за назначи съдебно-техническа експертиза със следните задачи: 1. Вещото лице да даде заключение налице ли е идентичност между процесните имоти пл. № 19 и 27 по плана на гр. П. от 1960 г. и имотът, за който е издаден нотариалния акт № 1* том II по нот.д. № 648 от 12.05.1967 г., 2. След проверка в нотариалната служба по нот.д. № 648 от 1967 г. /ако същото все още се пази/ вещото лице да даде заключение въз основа на какви доказателства е издаден горепосочения нотариален акт, 3. Вещото лице да даде заключение дали в архивите на община П. съществуват писмени документи за изплащане на обезщетение на Е. Б. за отчуждените му през 1963 г. имоти, пазят ли се въобще документи за изплащане на обезщетения от този период /от 1963-64 г./ и ако не се пазят- има ли данни такива документи да са съществували и впоследствие унищожени поради изтичане срока на съхранението им, с оглед възможността за прилагане разпоредбата на чл.134, ал.1 от ГПК /отм./ за доказване изплащането на обезщетението със свидетелски показания, 4. Вещото лице да извърши проверка в общината има ли акт за държавна собственост на процесните имоти, съставен в периода след отчуждаването им през 1963 г. до 1997 г., когато е издаден представения по делото акт за общинска собственост № от 24.04.1997 г. и ако е издаден такъв акт за държавна собственост- да отговори какво е записаното в този акт основание за одържавяване на процесните имоти, 5. Вещото лице да даде заключение какво представляват процесните имоти по всеки един от действащите регулационни планове на гр. П. плана от 1960 г., по плана от 1977 г. и по други регулационни планове, ако е имало такива/ и има ли в общината преписка за заплащане на обезщетение за процесните имоти по някой от тези други регулационни планове, 6. С. проверка в общината вещото лице да даде заключение налице ли е към 22.11.1997 г. разпореждане с части от процесите имоти от общината в полза на някое от третите лица-помагачи или на други ЮЛ или ФЛ, 7. Вещото лице да даде заключение кои от намиращите се в имота сгради са законно построени и кои са незаконни, кои са били построени към 22.11.1997 г. и кои са построени след тази дата, с оглед приложението на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ и тълкуванията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС и 8. Вещото лице да изготви скица, на която да отбележи онези части от процесните имоти пл. № 19 и № 27, които са незастроени, застроени със сгради след 22.11.1997 г. или застроени с незаконни сгради, и да даде заключение дали тези части от имотите могат да бъдат обособени като отделен УПИ, с оглед действащите норми на ЗУТ за минимална площ и минимално лице към улица на урегулираните поземлени имоти в градове като П.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 425 от 23.01.2008 г. на П. окръжен съд, гражданска колегия, трети състав по гр.д. № 806 от 2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на П. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.