Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. София, 01.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Бисер Троянов
при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Гебрев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 174 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Д. М. против решение № 416 от 31.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 721/2018 г.
В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1-2 НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че въззивният съд е преповторил фактите, установени от първоинстанционния съд, без да ги е извел от събраните по делото доказателства; игнорирал е медицинската документация при решаване на въпроса кога пострадалият е изпаднал в безсъзнание; експертизите са дали различен отговор относно причините, довели до коматозното състояние на Ч.; в нарушение на закона съдът е приел двустранната бронхопневмония като пряка причина за настъпилата смърт, а поради отсъствието на причинна връзка между деянието и крайния резултат, подсъдимият може да носи отговорност единствено за телесното увреждане, вследствие на което пострадалият е постъпил в болницата за лечение; по делото не е било установено дали подсъдимият М. е имал видимост и е могъл да възприеме присъствието на човек между спрелите автомобили; деянието е случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК.
Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитникът (адв. Б.) поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда от 6.03.2018 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 200/2017 г. подсъдимият Д. Д. М. е признат за виновен в това, на 1.08.2015 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 20 ЗДП, по непредпазливост да е причинил смъртта на О. Т. Ч., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. ”в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. В негова тежест са възложени разноските по делото.
С решение № 416 от 31.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 721/2018 г. присъдата е потвърдена.
Касационната жалба е неоснователна.
Преимуществено в нея са изложени твърдения за недоказаност на възприетите фактически положения. Те покриват оплакване на необоснованост, която не може да доведе до отмяна на решението. Установените по делото факти не подлежат на преразглеждане от Върховния касационен съд, затова какво се установява от събраните доказателства е въпрос от фактическо естество, който се решава от съда, разглеждащ делото по същество.
Представените от жалбоподателя доводи са били развити и пред въззивния съд, който ефективно ги е разгледал. В мотивите на атакувания съдебен акт всички те са получили ясен, точен и законосъобразен отговор.
В изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 314 НПК да провери изцяло правилността на присъдата, Софийският апелативен съд аналитично е преценявал цялата съвкупност от материалите по делото, които са съдържали доказателствена информация за кръга от правно значимите факти. Обсъдил ги е не само поотделно, но и съотнесени помежду си съобразно логическата им зависимост.
Съблюдавайки принципа по чл. 14 НПК съдът внимателно и задълбочено е анализирал и проверил приложените по делото експертизи. Ясно е посочил експертните изводи, които поставя в основата на своето решение, излагайки пространни съображения на л. 15-16 от мотивите. С помощта на специализираните знания на вещите лица прецизно е изяснил, че причинената от пътнотранспортното произшествие дифузна аксонална травма е обусловила коматозното състояние на пострадалия, довело до двустранната бронхопневмония – непосредствена причина за смъртта. Въз основа на установените фактически положения напълно законосъобразно е отхвърлил довода на подсъдимия и неговия защитник, че отговорността следва да се ограничи до причинените телесни увреждания на О. Т. Ч.. И в този аспект липсват непълноти или противоречия, които да са ограничили правото на защита на подсъдимия М..
С оглед констатациите на съда за допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата в причинна връзка с общественоопасните последици – смъртта на пешеходеца, правилно е била отхвърлена и тезата за случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Като цяло тя произтича от несъгласието на жалбоподателя с разрешението на въпроса за вината (един от основните въпроси по същество на делото) и покрива оплакване за необоснованост.
В рамките на фактическите положения, изведени по делото без съществено процесуално нарушение, правната квалификация на деянието е законосъобразна – материалният закон не е бил нарушен, а е приложен правилно.
При отсъствието на касационно основание решението на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 416 от 31.10.2018 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 721/2018 г.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: