Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
София, 13.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева
При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3436/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 13650/24.07.2018 г., подадена от М. З. Г. чрез адв. П. В. В., срещу решение № 1437 от 11.06.2018 г. по гр. д. № 5066/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 12530 от 14.08.2017 г. по гр. д. № 12530/2015 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен иск за признаване на установено, че жалбоподателката е изключителен собственик на придобити по време на брака й с Г. В. Л. апартамент в [населено място] и два подземни гаража /паркоместа/ на основание пълна трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 СК.
С жалбата се иска отмяна на въззивното решение като неправилно – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се изводите на въззивния съд, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК не е оборена и че паричните средства за закупуването на спорните имоти не са изцяло лични на ищцата.
Ответникът Г. В. Л. счита касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 18 от 14.01.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и следва ли, ако не приема част от тях, да изложи мотиви защо не ги приема.
Съгласно посочените от касатора в изложението съдебни решения на Върховния касационен съд /решение № 344/21.09.2012 г. по гр. д. № 862/2011 г.; решение № 127/05.04.2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г.; решение № 554/08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г.; решение № 214/15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г., всичките на ІV-то г. о./, за да формира вътрешното си убеждение, като признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, а също и доводите на страните, които имат значение за решението по делото, както и да спазва логическите, опитните и научните правила. При формиране на фактически и правни изводи съдът се ръководи от правилата по чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК – преценява всички доказателства и доводи по вътрешно убеждение и с оглед последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, като основава решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства по делото и върху закона. Фактическите изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени, като съдът посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка. Тези разрешения са в съответствие с приетото в т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.
По касационната жалба:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на М. Г. срещу Г. Л., бракът й с който е прекратен с влязло в сила на 29.06.2015 г. съдебно решение за развод, за признаване на установено, че е налице пълна трансформация на нейни лични средства, получени по наследство от баща й З. Ц. Г., починал на 15.05.2012 г., и по дарение на нея от майка й А. А. А. и брат й Я. З. Г., в придобиването по време на брака на апартамент и два подземни гаража, за сумата 92 000 евро, чрез договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № …/03.09.2012 г. на името на ищцата. Цената била заплатена на два пъти чрез банкови преводи, направени от сметките на ищцата, като при сключването на предварителния договор на 16.08.2012 г. ищцата заплатила 35 205 лева /равностойността на 18 000 евро/, а при сключването на окончателния договор на 03.09.2012 г. – 74 000 евро. Ищцата твърди, че ответникът няма принос в придобиването на описаните в исковата молба недвижими имоти.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна. Въвел е твърдения, че за издръжката на семейството се грижел изцяло той, като работил при различни работодатели и получавал и обезщетение за безработица; ищцата не е полагала труд и не е реализирала доходи от трудов и друг характер. Позовал се е на дарения, направени в негова полза от майка му, в размер на 58 000 евро и 94 000 лева през 2009 и 2010 г., с които да си закупи жилище в столицата, както и за предстоящата му сватба, и които възнамерявал да използва и за задоволяване нуждите на семейството си. Твърди, че поемал напълно ежедневните разходи, като влагал добиваните от него средства, както и дарените му. Сочи, че след смъртта на 15.05.2012 г. на баща й ищцата получила в наследство не малка сума пари, при което, знаейки, че и двамата разполагат с достатъчно средства, решили да закупят апартамент, в който да живеят самостоятелно, като семейство. Извършени били две плащания – на 16.08.2012 г. 18 000 евро задатък и на 03.09.2012 г. – 74 000 евро. Твърди, че сметката на ищцата в „Р. /България/” ЕАД била захранена от вноска на каса в размер на 67 083.33 лева, които средства са използвани за заплащане на задатъка, а остатъкът над 16 000 евро по-късно е използван за доплащане. Оспорва твърденията на ищцата, че сумата от 74 000 евро е формирана отчасти от дарени от нейните майка и брат суми, като твърди, че договорите за дарение не са съществували преди развода и са изготвени за нуждите на доказването в настоящото производство, като е оспорил целта, с която са сключени – ищцата да закупи за себе си спорните имоти. Твърди, че за период от няколко месеца е правил ремонт на жилището, като закупувал материалите със средства, получени като дарение от майка му, и с негови лични средства, придобити от трудово възнаграждение и обезщетение.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска, въззивният съд приел, че ищцата не е ангажирала доказателства, от които може да се направи категоричният извод, че презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос на съпрузите при възмездното придобивно основание за процесните имоти – договор за покупко-продажба от 03.09.2012 г., е оборена. Посочил, че договорът, с който майката на ищцата – свидетелката А. А., и брат й Я. Г., даряват на ищцата по 28 000 евро, няма достоверна дата, и не би могло единствено на негова основа да се докаже твърдението, че сумите действително са дарени за закупуване на процесните имоти, още по-малко, че са дарени единствено на ищцата, а не на семейството й с ответника. Съдът обсъдил и представените писмени доказателства – банкови извлечения и референции, както и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и събраните гласни доказателства и посочил, че сумата 67 083.33 лева, внесени на каса от ищцата и участвали при закупуването на имотите, представляват средства на бившите съпрузи, като не е установено сумата да е получена по начин, имащ извънсемеен характер. Приел за доказано, че към момента на придобиване на собствеността и двамата съпрузи са разполагали със средства, предоставени им от техните родители, като не се установява, че заплащането на цената е станало само и единствено със средства, получени в наследство и дарени на единия съпруг – ищцата. За ирелевантно съдът приел обстоятелството, че принципно в сметките на ищцата са набрани и други суми, които имат личен характер. Фактът, че внесената от нея на каса сума е участвала при закупуване на имотите и че ищцата не е доказала личния произход на същата, изключва възможността да бъде приета пълна трансформация на лични средства. Доколкото с исковата молба е заявена претенция единствено за пълна трансформация на лично имущество и липсват релевирани твърдения, както и претенция за частична трансформация, съдът, обвързан от рамките на заявеното с исковата молба, не може да се произнася по такава /частична трансформация/.
Решението е постановено в противоречие с дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване и трайно установената съдебна практика по приложение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.
Макар да е споменал всички събрани по делото доказателства, въззивният съд не е изложил съображения във връзка с правното значение на част от установените по делото факти: извършените на 31.08.2012 г. – дата, следваща тази на договорите за дарение от 30.08.2012 г., преводи на суми от по 28 000 евро от А. А. и Я. Г. към М. Г.-Л. /л.л. 49 и 50 от първоинстанционното дело/; на същата дата – 31.08.2012 г., ищцата е получила по банковата си сметка като постъпление сумата 29 069.33 евро – наследствен дял от З. Ц. Г.; не е ясно защо въззивният съд е приел, че сумата 67 083.33 лева е изцяло използвана за плащане на цената на закупените имоти – не са преценени данните от съдебно-счетоводната експертиза, че от сметката на ищцата в „Р.” /България/ ЕАД, където е била внесена сумата 67 083.33 лева /л.л. 23-24 от първоинстанционното дело/, са използвани само 35 205 лева за заплащане на задатъка по предварителния договор за покупко-продажба, а останалата сума от 74 000 евро е заплатена от друга сметка на ищцата – тази в „С.” ЕАД.
Това налага обжалваното решение да бъде отменено, като съставът на Върховния касационен съд се произнесе по съществото на материалноправния спор по реда на чл. 293 ГПК.
Страните по делото са бивши съпрузи, бракът между които е сключен на 03.07.2011 г.
По време на брака ищцата закупила на свое име спорните по делото имоти: апартамент и два подземни гаража /паркоместа/.
Бракът на страните е прекратен поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие чрез утвърдено със съдебно решение от 29.06.2015 г. споразумение по чл. 51 СК по гр. д. № 5502/2015 г. на Софийския районен съд. Видно от споразумението, съпрузите не са уредили имуществените последици от развода досежно придобити по време на брака недвижими имоти.
Режимите на имуществени отношения между съпрузите на СК /от 2009 г./ са законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим. В случая бракът между страните е бил сключен и прекратен при действието на този кодекс и при липсата на друга уговорка между тях за уреждане на имуществените им отношения по повод спорните по делото имоти е приложим законовият режим на общност.
Предявеният иск е с правно основание по чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че ищцата е изключителен собственик на процесните недвижими имоти, придобити по време на брака между страните със средства, които са лична собственост на ищцата, без ответникът да има принос за закупуването им.
За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици, a именно: 1. придобивната стойност на имота съобразно вида на възмездната сделка с вещноправен ефект; 2. размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот – изцяло или отчасти; 3. влагането им за придобиването на процесния недвижим имот. Ищцата носи и тежестта да обори презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК.
Видно от договора за покупко-продажба, сключен с н. а. № …/03.09.2012 г., М. З. Г.-Л. закупила от „И. 2006” О. [населено място] спорните по делото имоти общо за сумата 92 000 евро, като част от продажната цена в размер на 18 000 евро продавачът е получил по банков път от купувача преди подписване на нотариалния акт, а остатъкът от продажната цена в размер на 74 000 евро продавачът е получил по банков път от купувача в деня на подписване на нотариалния акт.
По делото е представен предварителен договор от 16.08.2012 г. за покупко-продажба на недвижим имот и строителство и приложение № 2, видно от които сумата 18 000 евро е постъпила по сметка на продавача в деня на подписване на договора.
Съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
За доказване размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК, ищцата е представила писмени и гласни доказателства; прието е и заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
От доказателствата се установява, че след смъртта на 15.05.2012 г. на З. Ц. Г. – баща на ищцата, в „Р. /България/” ЕАД е открита на 05.06.2012 г. банкова сметка с IBAN ……… RZBB……………. с титуляр М. Г., по която на същата дата е постъпила сумата 8 639.60 лева с наредител З. Г. на основание: „наследствен дял 1/3 на всеки наследник”; на 20.07.2012 г. са постъпили вноски на каса от вносител М. Г. на сумите 67 083.33 лева на основание: ”наследство 1/3” и 500 лева на основание: „захранване”. На 16.08.2012 г. от посочената банкова сметка на ищцата е извършен превод на сума в размер на 35 205 лева /равностойни на 18 000 евро/ към получател „И. 2006” О. на основание: „ав. пл. по дог. от 16.08.2012 г. за ап. 1 /Г7, Г8/”.
Установява се и това, че в „С.” ЕАД на 30.08.2012 г. е открита банкова сметка с IBAN BG … BUIB …………….. с титуляр М. Г., по която на 31.08.2012 г. са постъпили следните преводи на суми: 29 069.33 евро с наредител З. Г. на основание: „наследствен дял 1/3 на всеки наследник”, 28 000 евро с наредител А. А. на основание: „част от наследствен дял 1/3 на всеки наследник” и 28 000 евро с наредител Я. Г. на основание: „част от наследствен дял 1/3 на всеки наследник”. На 03.09.2012 г. от тази банкова сметка е извършен превод на сума в размер на 74 000 евро, която според платежно нареждане в чуждестранна валута № ……… от 03.09.2012 г. е постъпила по сметка с титуляр „И. 2006” О. на основание: окончателно плащане по договор за покупка на апартамент на адрес [улица].
От представените по делото два броя договори за дарение от 30.08.2012 г. се установява, че на посочената дата Я. З. Г. и А. А. А. дарили на М. Г.-Л. сумите от по 28 000 евро, които превеждат по банкова сметка на дарената в ТБ „С.” АД с IBAN BG …. BUIB …………. …………………, като мотивът за даренията е М. Г. – сестра на първия и дъщеря на втората, да използва дарената сума, за да закупи за себе си спорните по делото имоти.
Р. свидетелка А. А. А. – майка на ищцата, е установила сключването на двата договора за дарение с дарители тя и Я. Г., с произход на сумите – наследство от бащата на ищцата, както и мотивът – ищцата да си купи жилище, тъй като със съпруга й живеели при свидетелката, както и това, че на надарената, която през 2011 г. претърпяла доста лични неблагополучия /спонтанен аборт, автоимунно заболяване/, не й стигали парите да си купи жилище и да се отдели, да започне наново живота си. Свидетелката е установила и факта, че даренията били извършени с оглед окончателното плащане на жилището, а за капарирането ищцата вече била получила наследството и капарирала жилището. Посочила е и това, че след смъртта на съпруга й наследниците си разпределили наследството и ищцата се оправяла с нейната част от парите.
Разпитана е и свидетелката Е. Д. Б. – без родство със страните. Тя е установила, че ищцата закупила жилище след смъртта на баща си З., който бил заможен човек, имал няколко влога и след откриване на наследството сумата, разделена на три, се превела на тримата, но тъй като ищцата претърпяла разочарование /загубила дете и развила базедова болест/, майка й и брат и я подтикнали да вземе живота си в свои ръце, да се отдели. Твърди, че Г. не можел да участва финансово в жилището, защото парите идвали от сметките на З..
Принципът, залегнал в чл. 23 СК, е, че придобитото през време на брака имущество има правното положение на средствата, които са вложени за придобиването. Ако имуществото е придобито с лични по смисъла на чл. 22 СК средства на единия съпруг, то принадлежи на съпруга, който го е придобил. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
В разглеждания случай проследяването на движението на паричните средства по двете банкови сметки с титуляр ищцата, преценено в съвкупност с представените писмени и гласни доказателства, категорично показва, че тези сметки са открити след смъртта на бащата на ищцата, както и че цената на придобитите по време на брака недвижими имоти е заплатена с лични на ищцата парични средства, получени по наследство и дарение. В тази насока съдът преценява показанията на свидетелката А. А. – майка на ищцата, съобразно изискванията на чл. 172 ГПК, като има предвид нейната заинтересованост, но намира, че следва да ги кредитира изцяло, тъй като те кореспондират с установеното от счетоводната експертиза и писмените доказателства и се подкрепят от показанията на свидетелката Е. Б. – без родство със страните. Сключването на договорите за дарение на 30.08.2012 г. се установява освен от представените договори и показанията на свидетелката А., така също и от извършените на следващия ден – 31.08.2012 г., преводи по банковата сметка на ищцата на две суми от по 28 000 евро. Настоящият състав намира, че и сумата 67 083.33 лева, внесена по сметката на ищцата в „Р. /България/” ЕАД, от която при сключването на предварителния договор на 16.08.2012 г. е заплатена сумата 35 205 лева, е с произход наследство от З. Г., независимо, че същата е внесена на каса, а не е постъпила като превод от сметка на З. Г.. Изводът се налага от данните в банкова референция изх. № …./…./29.07.2015 г. /л.л. 23-24 от първоинстанционното дело/ за постъпила на 20.07.2012 г. сума от 67 083.33 лева на основание „наследство 1/3”, който документ не е оспорен от ответника. Произходът на тези средства се доказва и от показанията на свидетелката А. А., която установява, че за капарирането ищцата вече била получила наследството и капарирала жилището. Изводът е подкрепен и от показанията на свидетелката Е. Б. за финансовото състояние на наследодателя на ищцата, който притежавал няколко банкови влога, суми от които са вложени в придобиването на спорните имоти.
Така събраните доказателства установяват логична по време последователност в набирането на сумите по банковите сметки, започнало след смъртта на бащата на ищцата, притежаващ значителни парични влогове, и влагането на суми от сметките на ищцата с произход наследство и дарение, за закупуването на спорните имоти, като вложените средствата покриват напълно стойността на закупените имоти. Следва да се има предвид и краткият период от набирането на суми в значителен размер по сметките на ищцата до извършването на преводите от тези сметки по сметка на дружеството – продавач на имотите. Трансформацията е доказана пълно и главно – със заключение на съдебно-счетоводна експертиза, с документи, установяващи набирането на средствата по посочения начин, както и с кореспондиращи им свидетелски показания. Установено е и намерението, с което даренията са извършени – да се надари ищцата, а не семейството. При формиране на тези изводи съдът съобрази и становището на ответника в отговора на исковата молба, че след смъртта на баща й ищцата получила в наследство не малка сума пари.
Ответникът няма принос в придобиването на спорните недвижими имоти. Макар в отговора на исковата молба да се е позовал на договори от 2009 и 2010 г. за дарение на 58 000 евро и 94 000 лева от неговата майка и да е представил договор № … от 28.11.2009 г. за дарение на 94 000 лева, договор № … от 10.02.2010 г. за дарение на 27 000 евро и договор № …. от 28.04.2010 г. за дарение на 31 000 евро за закупуване на недвижим имот, ответникът не е въвел конкретно твърдение да е заплатил с тези средства изцяло или частично цената на имотите, а е заявил общо „…знаейки, че и двамата разполагаме с достатъчно средства, с ищцата решихме да закупим апартамент, в който да можем да живеем самостоятелно, като семейство…”. Не са представени и доказателства за влагането на тези суми в придобиването на имотите. Свидетелят Р. Г. твърди, че ответникът е участвал с някакви пари – семейни и лични в закупуването на апартамента. Не знае стойността на личните средства, но твърди, че майката на ищеца давала пари от продажбата на наследствен имот в П., както и от работа в Италия, давала на ответника по 2 000-3 000 евро. Знае, че тези пари са за закупуване на жилище. По делото е представен н. а. № …./10.09.2007 г., с който М. Й. П. – майка на ищеца, продала на П. С. Д. свои собствени недвижими имоти /жилище – апартамент и гараж/, за сумата 26 417 лева /л.л. 106-107 от първоинстанционното дело/, находящи се обаче в [населено място], а не както твърди свидетелят в П.. Другият представен н. а. № …./11.10.2007 г. не може да послужи за формиране на фактически и правни изводи по спорните по делото факти и обстоятелства, тъй като с него М. Й. П. е закупила правото на строеж за построяването на ателие в [населено място], район „В.”, [улица], за сумата 3 005.88 лева /л.л. 109-110 от първоинстанционното дело/. Свидетелят Й. С. твърди, че ответникът е влагал лични средства в закупуването на жилището, доколкото знае около 60 000-70 000 лева, които получил от майка си от наследство, като тези обстоятелства узнал от ответника. Самият ответник обаче твърди в отговора на исковата молба, че с дарените му средства /както и с добиваните от него средства/ е поемал ежедневните разходи на семейството и е правил ремонт на жилището, като закупувал материалите. Ето защо не може да се приеме, че дарените от майка му пари ответникът е вложил в закупуване на спорните имоти. С оглед влагането от ищцата на лични суми, които покриват цялата стойност на закупените имоти, презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК за съвместен принос на съпрузите в придобиването следва да се счита оборена.
В обобщение – събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и възраженията на страните, налагат правния извод за влагане на лични на ищцата средства, получени по наследство и по дарение, в придобиването на процесните имоти, като същите са еквивалентни на придобивната им стойност в размер на 92 000 евро, поради което предявеният установителен иск за пълна трансформация на лично имущество с правно основание чл. 23, ал. 1 СК е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ищцата следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 16 364.01 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 1437 от 11.06.2018 г. по гр. д. № 5066/2017 г. на Софийския апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. В. Л. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, че М. З. Г. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, е изключителен собственик на основание пълна трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 1 СК на следните недвижими имоти, находящи се в „жилищна сграда – блок „А” и блок „В” с магазини и подземен гараж”, построена в урегулиран поземлен имот ..-… от кв. … по плана на [населено място], местност „В. … С.”, с административен адрес за блок „А”: [населено място], Столична община, район „Л.”, [улица], и за блок „В”: [населено място], Столична община, район „Л.”, [улица], а именно:
– апартамент № 1, а съгласно строителна документация на сградата „А1”, находящ се на първи надземен етаж в блок „А” от гореописаната жилищна сграда, на кота + 2.00 м, състоящ се от преддверие, дневна, столова, кухня, преддверие, две спални, две бани с тоалетни и две тераси, със застроена площ от 147.03 кв. м., при съседи на апартамента съгласно строителна документация: стълбище, проход и от две страни – двор, заедно с мазе № 1, а съгласно строителна документация на сграда „А1” разположено в сутерена на блок „А”, на кота – 1.70 м, с площ от 5.16 кв. м., при граници на същото /по одобрен проект/: мазе „А2”, от две страни- коридор и подземен паркинг, заедно с припадащите им се общо 4.38% идеални части от общите части на блок „А”, равняващи се на 19.93 кв. м., и заедно с общо 0.85% идеални части от правото на собственост върху гореописания урегулиран поземлен имот…-…, в който е построена сградата;
– подземен гараж /паркомясто/ № 7, а съгласно строителна документация на сградата „Г 7”, разположен на подземния етаж на блок „А” и блок „В” от гореописаната сграда, на кота – 1.70 м, със застроена площ от 13.89 кв. м., при съседи: паркомясто „Г8”, паркомясто „Г20”, стена и маневрено пространство, заедно с 1.39% идеални части от общите части на подземните гаражи на блок „А” и блок „В” на сградата, равняващи се на 16.64 кв. м., и заедно с 0.16% идеални части от правото на собственост върху гореописания урегулиран поземлен имот …-…., в който е построена сградата и
– подземен гараж /паркомясто/ № 8, а съгласно строителна документация на сградата „Г 8”, разположен на подземния етаж на блок „А” и блок „В” от гореописаната сграда, на кота – 1.70 м, със застроена площ от 13.20 кв. м., при съседи: паркомясто „Г9”, паркомясто „Г19”, паркомясто „Г7” и маневрено пространство, заедно с 1.32% идеални части от общите части на подземните гаражи на блок „А” и блок „В” на сградата, равняващи се на 15.82 кв. м., и заедно с 0.15% идеални части от правото на собственост върху гореописания урегулиран поземлен имот І-1232, в който е построена сградата.
ОСЪЖДА Г. В. Л. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, да заплати на М. З. Г. с адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 16 364.01 /шестнадесет хиляди триста шестдесет и четири лв. и 01 ст./ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: