4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
София, 16.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 468 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. Г. Ц. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. И., против въззивното решение № 1816 от 29 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 2319 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е отменено решение № 804 от 11 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 3345 по описа на Софийския градски съд за 2009 г. и вместо него е отхвърлен искът на Ц. против Н.И. С., П. Т. С., М. Г. Г. – тримата от [населено място] и Д. Т. Г. от [населено място], за признаване за установено, че при извършване на покупко-продажба на апартамент в [населено място] между Н. С., П. С. и Й. Т. С. (починала в хода на производството и заместена от М. Г.) в качеството им на продавачи и Д. Г. в качеството й на купувач, Г. е действала като подставено лице, а действителните купувачи са К. Ц. и Д. Г. Г., и Ц. е осъден да заплати разноски по делото.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е недопустимо, неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като предмет на въззивното дело е била законосъобразността на постановеното решение на първата инстанция, което е отменено по въззивна жалба на С. и С., но подадената от тези лица жалба е била недопустима поради липса на правен интерес и съдът е следвало да я остави без разглеждане, тъй като отмяната на първоинстанционното решение и отхвърлянето на предявения иск не води до никакви положителни промени в правната сфера на въззивниците, а уважаването на иска за установяване на персонална симулация засяга единствено лицата, участвали в нея – привидния и действителния купувач; доколкото не се касае за сделка, сключена с оглед личността, за другата страна е без значение на кого е прехвърлила собствеността върху процесния имот, и въззивниците нито ще придобият нови права, нито за тях ще съществуват задължения; в нарушение на процесуалните правила съдът не се е произнесъл по това възражение, изложено в отговора на жалбата; единственият мотив, поради което съдът е отхвърлил иска, е че по делото не било доказано наличието на знание за персоналната симулация от страна на продавачите на имота; знанието на продавача по сделката би било необходимо при условие, че се касае за предметна симулация, но в случая се касае за разкриване на персонална симулация на страната на купувача – налице е уговорка между действителния и мнимия купувач единият да ползва името на другия, за да придобие права, без това да се довежда до знанието на трети лица, включително и на това на продавача, като последица от уговорката е привидността на договора и оттук неговата нищожност с приложение на правилата относно прикритото съглашение; действието на решението ще се състои в това, че привидният купувач ще се замести от действителния, а решението нито ще ползва, нито ще навреди на другата страна по сделката; от събраните по делото доказателства се установява недвусмислено волята на касатора и ответницата Г. за извършване на персонална симулация, представена е и нотариално заверена декларация от Г. за признаване, че действителните купувачи са дъщеря й и касаторът; този документ разкрива ясно и пълно привидността на направеното от ответницата по делото волеизявление по сделката, поради което служи за пълно доказване на твърдяната симулация, а не е начало на писмено доказателство и не е необходимо да се подкрепя от свидетелски показания; продавачите са знаели за персоналната симулация, тъй като в нотариалния акт е записано, че плащането по сделката се осъществява чрез средствата на касатора, и знанието е съответно обективирано в сделката. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че решението е било недопустимо поради недопустимостта на подадената въззивна жалба и е налице основанието за допускане на касационното обжалване при условията на т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК; съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, обусловили неправилните изводи: налице ли е правен интерес от обжалване на решението, с което се разкрива персонална симулация на даден договор от насрещната страна, която не е пряк участник в симулацията (която не е била нито привидната, нито прикритата страна, а е действала от свое име и за своя сметка) – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; следва ли да е налице знание у продавача по договор за продажба, при който на страната на купувача е налице персонална симулация – действителният купувач е действал чрез подставено лице, което само фиктивно фигурира като страна по договора – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (сочи се невлязло в сила решение на първоинстанционен съд) и по т. 3 на същия текст; как следва да се докаже знанието на продавачите по договор за продажба, при който на страната на купувача е налице персонална симулация – действителният купувач е действал чрез подставено лице – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (сочи се влязло в сила решение на въззивен съд).
Ответниците Надежда И. С., П. Т. С. и М. Г. Г. – тримата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Х., в отговор на касационната жалба изтъкват доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Ответницата Д. Т. Г. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че искът може да се предяви от един от бившите съпрузи, тъй като е възможно другият да няма интерес от разкриване на симулацията и разкриване на действителните отношения между страните, като се противопоставя на тези действия; спорен по делото е въпросът дали праводателите трябва да знаят, че приобретателите по сделката действат чрез подставено лице и да дадат съгласие за това или не; при персоналната симулация не може да намери приложение правилото на чл. 292, ал. 2, изр. второ ЗЗД; необходимо е сключването на трета сделка, въз основа на която действителните приобретатели да придобият правата, и това е сделката между прехвърлителите на правата и действителните приобретатели на същите; за да е сключена тя, е необходимо прехвърлителите да знаят кои са действителните приобретатели на правата и да са съгласни вместо тях в привидната сделка да участва подставеното лице, а трябва да съществува и съглашение между страните по прикритото съглашение не само относно него, но и по отношение на привидното такова; в случая с декларацията на купувачката се установява само евентуалното съществуване на сделка между действителните приобретатели на правата и подставеното лице, тъй като декларацията е подписана само от купувачката, без да обвързва продавачите, и не е установена сделка между продавачите и ищеца чрез съответния документ, издаден от продавачите; декларацията може да служи само като начало на писмено доказателство, но искане за допускане на свидетели за установяване на действителните отношения между страните не е поискано от ищеца, поради което не е установена твърдяната симулация; осигуряването на средствата по сделката чрез банков кредит не означава непременно, че задълженото по кредита лице е действителният купувач на имота, а да се дължи на други отношения.
К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване при условията на т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, поради вероятността обжалваното решение да е недопустимо.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 267,93 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1816 от 29 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 2319 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
УКАЗВА на К. Г. Ц. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 267,93 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: