6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
С., 05,07,2016 година
В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
При участието на секретаря: Н. Т.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 81/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
К. М. Л. от [населено място] е подал касационна жалба против решение №1620 от 24.07.2014г. по т.д.933/14г. на Софийски апелативен съд.
Касаторът, чрез пълномощника си – адв. Д. Д. е поддържал оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложил разбирането си за неправилност на решението, поради приетото от съда, че предявените от него искове били погасени по давност, с оглед трайната практика на ВКС относно началния момент на срока, който следва да се брои не от издаване на ефекта, както неправилно е приел съставът на апелативния съд. Касаторът е развил и разбирането си, че записът на заповед е бил предявен редовно чрез изпратената на актуалния адрес на дружеството ответник нотариална покана.
Ответниците по касация – [фирма] – [населено място] и Р. М. К. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение № 904 от 02.12.2015г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил решение №8756 от 27.12.2013г. по гр.д. 7670/11г., с което са отхвърлени исковете на К. Л. против „ М.” E. и Р. М. К. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК- за установяване съществуването на парично вземане, произтичащо от запис на заповед с издател дружеството- ответник и авалист- Р. К..За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че в изпълнение на анекс №3 към договор между страните за продажба на дялове от капитала на [фирма], за обезпечение на остатъка от продажната цена в размер на 80000 евро е издаден процесния запис на заповед, редовен от външна страна. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че не са подписали менителничния ефект – с оглед заключението на изслушаната експертиза, установяващо, че подписите принадлежат на Р. К. – в качеството му на представляващ дружеството- издател на ефекта и авалист. Прието е още, че нотариалната покана с текст- за предявяване- на процесния запис на заповед не е достигнала до адресата, а и предявяването на записа на заповед като формален акт, не може да бъде осъществено по този начин. Направен е извод, че менителничния ефект не е предявен в едногодишния срок по 487, ал.1 ТЗ вр.537 ТЗ за плащане. Подробно е разгледано възражението за погасяване на иска по давност като е извършена преценка, че началния момент на давностния срок тече от издаване на записа на заповед и доколкото противната страна не е направила възражение за спиране на давността или нейното прекъсване, то същата към момента на предявяване на иска е изтекла и той е погасен по давност.
За релевантен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК е приет въпроса – „От кой момент започва да тече тригодишния давностен срок по чл.531,ал.1 от ТЗ при издаден запис на заповед с падеж на предявяване, когато същият не е бил предявен”. Този въпрос е разрешен от въззивният съд в противоречие с разрешението му обективирано в решение №162/12г. по т.д. 1126/11г. на ВКС, ІІ т.о., с което е направен извод, че при издаден запис на заповед с падеж на предявяване, тригодишния давностен срок по чл. 531, ал.1 ТЗ започва да тече след изтичане на едногодишния срок по чл.487, ал.1 ТЗ. Касационно обжалване е допуснато по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради това, че противоречието между сравняваните актове е констатирано не с оглед на отклоняване на съда от задължителното разрешаване на правен въпрос, по който е постановен акта по чл.290 ГПК, а при противоречие на разрешение на правния въпрос, дадено с мотивите на решението на ВКС.
Съобразно основанието за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.2 ГПК, настоящият съдебен състав счита за правилна практиката, обективирана в решение №162/12г. по т.д. 1126/11г. на ВКС, ІІ т.о., по следните съображения:
Записа на заповед се определя като едностранна сделка в предвидената от закона форма, по силата, на която издателят обещава да заплати на друго лице или на негова заповед определена парична сума. Един от задължителните реквизити на записа на заповед е уговорения падеж на задължението. Чл.486, ал.1 ТЗ, приложим съобразно бланкета на чл.537 ТЗ, изчерпателно изброява начина на определяне на падежа на записа на заповед. Уговорката е императивно очертана, под страх от нищожност на менителница, издадена с различен падеж – ал.2, чл.486 ТЗ. Съобразно поставеният правен въпрос, следва да бъде разгледана хипотезата, при която падежа на ефекта е уговорен съобразно изискването на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ.
Погасителната давност е субективно процесуално право, което се упражнява само в процес за защита на първичното субективно право и съставлява способ за отнемане на кредитора, възможността да иска принудително осъществяването на своето право. Тя се дефинира като сложен юридически факт, съставен на три компонента – наличие на субективно право, период от време и неупражняване на субективното право. За да бъде осъществен първият компонент в хипотеза на запис на заповед, с уговорен падеж- на предявяване, то следва вземането по него да бъде изискуемо. Съгласно т.3 на ТР ОСТК на ВКС №1/05г., по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане, представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Предявяването за плащане се явява предпоставка за поставянето на длъжника в забава и съставлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Т.е. със задължителна практика е очертан началният момент, от който задължението по записа на заповед става изискуемо. Тази изискуемост, в хипотеза на падеж, уговорен по смисъло на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ се извежда от чл.538,ал.1 вр. чл.487, ал.1 ТЗ, съгласно който менителницата на предявяване е платима с предявяването й, като тя трябва да се предяви за плащане в срок от една година от издаването й. Или началото на погасителната давност е определено с изтичане на срока за предявяване на ефекта, тъй като именно от този момент, при липса на друга активност на поемателя е налице изискуемост на задължението, което ценната книга обективира. Още повече, че с изтичане на срока по чл.487, ал.1 ТЗ ефекта не се прескрибира- арг.от цитираната т.3 на ТР ОСТК №1/05г. В аналогичен смисъл и решение № 1 от 01.03.2010г. по т.д. № 520/2009г. на ВКС, ІІт.о. формиращо задължителна практика по въпросите относно предявяване на ефекта за плащане, предвид уговорения падеж по чл. 486, ал.1, т.1 ТЗ- на предявяване и последиците от неспазване на едногодишния срок по чл.487,ал.1, изр.2-ро ТЗ по отношение на издателя и неговия авалист. С това решение е прието, че независимо, че менителничния документ не е предявен в рамките на посочения в чл.487,ал.1 изр.2 ТЗ едногодишен срок от издаването, той не се прескрибира и съответно не води до основателност на абсолютното възражение по чл. 514 ТЗ на задължените по ефекта лица. Следователно, непредявяването на записа на заповед за плащане, в разглежданата хипотеза не рефлектира върху възможността за принудително изпълнение на вземането.
От изложеното следва, че при непредставяне доказателства да е предявен записа на заповед, уговорен като платим на предявяване, специалният тригодишен давностен срок тече от момента на изтичане на едногодишния срок по чл.487, ал.1 ТЗ. Съгласно чл. 531,ал.1 ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичане тригодишна давност от падежа. Този текст е тълкуван и със задължителна практика за съдилищата – решение №102 от 23.07.2014г. по т.д. 2680/13г. на ВКС, І т.о., третиращо по реда на чл.290 ГПК въпроса- коя погасителна давност следва да се прилага при предявен иск за вземането по запис на заповед, като е прието, че не само относно прекия осъдителен иск по чл.538, ал.1 ТЗ, но и по отношение на установителния по чл.422, ал.1 ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага специалната тригодишна давност, включително в хипотеза на наведено релативно възражение от ответника, съответно твърдения на страните за различни каузални правоотношения, спрямо които се поддържа, че записът на заповед има обезпечителна функция. Т.е. в изброените хипотези приложима е специалната погасителна давност по чл.531,ал.1 ТЗ, чието изтичане осъществява третият компонент при условията на бездействие на кредитора и има за правна последица погасяване на правото му на иск.
Съобразно мотивираното, по поставения въпрос следва да бъде прието, че при непредставяне доказателства да е предявен записа на заповед, уговорен като платим на предявяване, специалният тригодишен давностен срок по чл.531, ал.1 ГПК тече от момента на изтичане на едногодишния срок по чл.487, ал.1 ТЗ.
По основателността на касационната жалба:
Основателно е основно развитото оплакване на касатора за неправилност на решението, поради това, че съдилищата – както първостепенния, така и въззивният съд са приели, че началния момент от който е започнала да тече погасителната давност е от издаване на записа на заповед. Както вече бе отбелязано това е момента, в който е поето задължението, но не е отправена покана за плащане, каквато съставлява предявяването на записа на заповед. С оглед приетото по поставения правен въпрос се налага извод за неправилност на решението на Софийски апелативен съд- основание за касиране на обжалвания съдебен акт. Фактически, извода е наложен от това, че процесния запис на заповед е бил издаден на 30.01.2008г. с уговорен падеж- на предявяване. Срокът по чл. 531,ал.1 ТЗ както вече бе мотивирано, започва да тече след изтичане на срока по чл.487, ал.1 ТЗ, който е изтекъл на 30.01.2009г., от който начален момент следва да се брои специалната тригодишна давност. С оглед датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 11.02.2011г., се установява, че предвидената погасителна давност не е изтекла и иска не е погасен по давност, а съдилищата са извършили неправилна преценка в тази насока.
С оглед изложеното и поради това, че както първостепенния съд, който е счел за ненужно да разглежда спора по същество, след като е направил извод за погасяване на вземането по давност, така и въззивният съд не са изложили мотиви относно основателността на иска. Въззивният съд не е разглеждал претенцията, съобразно въведеното каузално правоотношение, нито възраженията на ответника по спора за недължимост на сумите по това каузално правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед. Съставът се е задоволил само с лаконично отбелязване, че не било доказано сключването на каузалната сделка, въпреки доказателства в обратния смисъл, които не са били обсъдени и въпреки подробните възражения на ответника, обосновал именно със сключването в предвидената от закона форма на прехвърлянето на дялове от търговското дружество, възражението си за недължимост на цената по сделката, така както тя е била договорена и обезпечена със записа на заповед. Въззивният състав не е обсъдил нито едно от направените от ответника по иска възражения относно каузалното правоотношение и тяхното доказване. С въвеждането на твърдение за каузална сделка, по наличието, на която страните в случая не спорят в производството по чл.422 ГПК, то след осъщественото доказване, по правилото на чл.154 ГПК- всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, съдът дължи произнасяне по така установеното и въз основа на него извършва преценка за основателността на предявения иск.
Съобразно изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото следва да се върне на същият съд при друг съдебен състав за разглеждане на основателността на претенцията. При новото разглеждане на делото въззивният състав следва да се произнесе и по разноските направени пред настоящата инстанция.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №1620 от 24.07.2014г. по т.д.933/14г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от същия съд при друг въззивен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: