4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 69
гр. София, 06.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 304 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищците Б. В. К. и Ж. Г. М., двамата от [населено място] чрез процесуалните им представители адв. В. Б. срещу решение от 27.10.2010г. по т. дело № 219/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна на решение № 195 от 25.02.2010г. по т. дело № 1210/2009г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-2 състав в осъдителната му част, са отхвърлени предявените от Б. В. К. и Ж. Г. М. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО и чл. 86 ЗЗД за сумите от по 9 023 лв. на всеки един от тях и сумите от по 1 020,25 лв. на всеки един от тях – обезщетение за забавено изпълнение за периода от 24.05.2008г. до 29.09.2008г. и ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата 4 027 лв. – разноски за двете съдебни производства. Правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускането на касационно обжалване с наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като релевират доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за отговорността по чл. 76 ЗМГО и обхвата на пасивно легитимираните лица, носещи тази отговорност;
2/ въпросът за проявните форми на нарушения на правото върху марка – дали афиширането, рекламирането на ответника като издател на вестника и предлагането на вестника на пазара от името на ответника представляват търговска дейност по смисъла на чл. 13 ЗМГО;
3/ въпросът за законовото представителство на ответника /АД/ и третото привлечено лице /Е./ и неговата субективна идентичност – дали капиталовата и субективна свързаност на ответника /АД/ и третото лице помагач /Е./ обуславя отговорност по чл. 76 ЗМГО или от значение е кой финансира пряко изданието на вестника.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е формулирал материалноправните и процесуалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а изложените аргументи се отнасят до законосъобразността на решението и не са от категорията на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че ищците Б. В. К. и Ж. Г. М., [фирма] и Айруц О. Латифян са притежатели на комбинирана марка „Мач меридиан“ с рег. № 31092 за клас 16 от МКСУ и срок на закрила до 23.06.2017г. Приел е, че до 25.05.2008г. единият от притежателите на марката [фирма] е издавал вестник „Мач меридиан“, а през периода от 25.05.2008г. до 29.09.2008г. издаването на вестника е продължило, като за издател е посочен ответникът [фирма]. Решаващият съдебен състав е установил, че за процесния период ответникът не е заплащал на И. „Родина“ средства за отпечатването и разпространението на вестник „Мач меридиан“, не е отразявал в счетоводството си приходи от издаването му, отпечатването на вестника е фактурирано на [фирма], което дружество е извършило отразените във фактурите плащания, както и е изплащало възнаграждения на редакционния екип и за разпространение на изданието. При тези констатации въззивната инстанция е направила извод, че издаването на вестник „Мач меридиан“ за процесния период е свързано с търговската дейност единствено на [фирма], тъй като това дружество е финансирало изцяло издаването и разпространението на вестника, било е работодател на лицата, ангажирани в редакционния екип, докато ответното дружество не е осъществявало търговска дейност, включваща използването на марката „Мач меридиан“. Изложени са съображения, че двете дружества са самостоятелни правни субекти и принадлежността на капитала на [фирма] към активите на ответника не заличава юридическата им независимост по отношение на развиваната от тях търговска дейност. Според решаващия съдебен състав доказателствата за приходите от издаването на вестника, установяващи кому принадлежи процесната стопанска дейност, чрез чие търговско предприятие тя е осъществявана, са релевантни за спорното право и оборват твърденията на ищците за дължимо от ответника обезщетение по чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да конкретизира, уточни или квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Въз основа на релевираните от касаторите изложение и доводи, релевантните за спора материалноправни въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин:
1/ въпросът за отговорността по чл. 76 ЗМГО при издаване на вестник от името на лицето, посочено като негов издател: кой е пасивно легитимиран по иска с правно основание чл. 76 ЗМГО – лицето, от чието име се издава вестникът, или лицето, което финансира издаването и разпространението на вестника;
2/ представлява ли предлагането на вестника с марката без съгласието на част от нейните притежатели, на пазара от името на лицето, посочено като негов издател, използване в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО.
По посочените въпроси не е формирана трайноустановена съдебна практика и за да се избегне тяхното противоречиво разрешаване с оглед непълнотата на правната уредба, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът за законовото представителство на ответника и третото привлечено лице и неговата субективна идентичност и доколко тяхната капиталова и субективна свързаност обуславят отговорност по чл. 76 ЗМГО са в зависимост от отговорите на уточнените релевантни въпроси, по които се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.10.2010г. по т. дело № 219/2010г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса в размер по 200,89 лв. всеки един от тях /общо 401,78 лв./ по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.