1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 690
гр.София, 30.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2403/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. (П.) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2075 от 11.03.2016 г. по гр.д.№ 10781/ 2015 г. в частта му, с която е отменено частично решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 23467/ 2014 г. и като краен резултат П. е осъдена да заплати на Н. Д. Р. на основание чл.2б ЗОДОВ сумата 12 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателното производство по сл.д.№ 53/ 1992 г. по описа на Р. – Пазарджик, със законната лихва върху тази сума от 08.10.2012 г. до окончателното й изплащане.
С въззивното решение е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 23467/ 2014 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Д. Р. иск за разликата над уважения размер от 12 000 лв до пълния предявен размер от 20 400 лв. В тази част съдебният акт не е обжалван от ищеца и е влязъл в сила.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК П. повдига процесуалноправният въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) за задължението на съда при определяне на размер на обезщетение на неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост”, включително обстоятелството, че пострадалият се е дезинтересирал от неразумно дълго продължилото производство и обстоятелството, че производството е било спряно поради неразкриване на автора на престъплението. Счита, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната страна, Н. Р., оспорва жалбата като поддържа, че изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и че досежно размера на присъденото обезщетение обжалваното решение не противоречи, а съответства на практиката на Върховния касационен съд. Излага и доводи по същество за правилност на обжалвания акт.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно.
За да уважи частично предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че на 08.08.1991 г. ищецът е подъл сигнал за извършено срещу него престъпление грабеж, придружен с опит за убийство. След извършена предварителна проверка по сигнала, с прокурорско постановление от 11.12.1991 г. било прието наличие на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.256 ал.2 (отм.) НК с пострадал Н. Р. и било образувано предварително следствие (сл.д.№ 53/ 1991 г. по описа на Р. – Пазарджик). Следовател възложил извършването на разпит на свидетели, след което на 01.06.1992 г. било предложено спиране на наказателното производство. Прокурорът отказал, тъй като по делото не били извършени никакви следствени действия, последвал разпит на свидетели и ново предложение за спиране на производството, този път уважено с прокурорско постановление от 19.07.1993 г. до събиране на достатъчно данни, уличаващи определени лица в извършването на престъплението. До 2007 г. няма данни за предприети действия по делото, а с постановление от 26.11.2007 г. производството по него е прекратено поради изтекла давност. Ищецът обжалвал постановлението пред съда и то влязло в сила на 08.10.2012 г., след постановяване на определение по НЧД № 383/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд. Пострадалият предявил искане за обезщетяване на вредите от забавяне на производството както пред ЕСПЧ (отхвърлено поради неизчерпване на вътрешно правните средства за защита), така и по реда на глава ІІІ А ЗСВ (отхвърлено поради липса на активна легитимация). При тези факти въззивната инстанция извела от правна страна, че наказателното производство е продължило повече от разумния срок и че пострадалият от престъплението е активно легитимиран да предяви иск за обезщетяване на вредите, настъпили от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съдът посочил, че забавянето на досъдебното производство е предизвикало у пострадалия стрес, тревожност и разочарование, а по отношение на размера на обезщетението съобразил продължителността на преживените негативни емоции, степента на засягане на психиката му, социалното му положение, липсата на данни за трайни увреждания и за настъпили промени в начина му на живот. Обстоятелството, че наказателното производство е било спряно поради неразкриване на извършителя съдът счел за ирелевантно за отговорността на държавата, без да вземе отношение има ли то значение за размера на дължимото обезщетение. Дезинтересираността на пострадалия съдът обсъдил единствено във връзка с наличието на съ-причиняване, но не и като фактор от значение за определяне на размера на дължимото обезщетение.
При тези мотиви на въззивния съд релевираният от касатора въпрос обуславя обжалваното решение, доколкото съдът не е обсъдил като обстоятелства от значение за размера на дължимото обезщетение дезинтересираността на пострадалия и спирането на наказателното производство. Налице предпоставката е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото е по този въпрос обжалваното решение противоречи на задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 4/ 1968 г. на ВСРБ, раздел ІІ. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2075 от 11.03.2016 г. по гр.д.№ 10781/ 2015 г. в обжалваната част.
Държавна такса не се дължи (Тълкувателно решение № 7/ 16.11.2015 г. по тълк.д.№ 7/ 2014 г, ОСГК на ВКС).
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: