О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
[населено място] ,28,07,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на седми май,през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4224 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [фирма] и П. Х. П. против решение № 1462 / 28.06.2013 год. по т.д.№ 3604 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , ТО – 5 състав,с което е потвърдено решение от 12.07.2012 год. по т.д.№ 221/2011 год. на Софийски окръжен съд, ТО – 3 състав .С последното са уважени предявените от [фирма] субективно пасивно съединени искове, предявени по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК,като е прието за установено солидарно дължимо от ответниците, вземане на ищеца , на основание записи на заповед от 17.01.2008 год. и 07.01.2008 год., в размер на 98 088,96 евро / 49 044,49 евро по всяка от записите на заповед /, по които [фирма] има качеството издател, а [фирма] и П. Х. П. – качеството на авалисти.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение , като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Считат незаконосъобразен отказът на съда да прекрати производството, поради наличие на валидна арбитражна клауза,предпоставяща разглеждането на спора от арбитражен съд.Намират,че въззивният съд е разгледал недопустимо предявени като изменение на първоначалните искове – както по основание – претендирани суми на основание договор за лизинг , вместо по записа на заповед, както са заявени, а също и за период , различен от първоначално относимия / задължения , изискуеми до падежа на всеки от записите на заповед /,с предявяване на суми,чиято изискуемост е настъпила след падежа на всеки от записите на заповед – след 01.01.2009 година .Наред с това,според касаторите новопредявените претенции не са индивидуализирани по вида на вземането на основание договора за лизинг / главница , лихва съответен вид, такси и пр. / и размер по пера. Касаторите намират неправилно разпределена доказателствена тежест в процеса,с освобождаване ищеца от задължението да установи каузалното правоотношение,което записите на заповед обезпечават и размера и дължимостта на вземанията си по същото.Неправилно,според касаторите, въззивният съд ирелевира падежите на записите на заповед спрямо момента на настъпила изискуемост на установените ,като неудовлетворени претенции на лизингодателя по договор за финансов лизинг №[ЕИК] / 07.01.2008 год.,който всяка от страните безпротиворечиво признава като каузално правоотношение,в обезпечение задълженията на лизингополучателя по което са издадени и двата записа на заповед.В този смисъл считат присъдими на ищеца единствено изискуеми към датите на падежите по записите на заповед задължения по каузалното правоотношение,което същите обезпечават.Оспорват изводите на въззивния съд и досежно отговорността на авалистите,на основание недоказаност, че са страна по каузалното правоотношение.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване в сочените от касаторите хипотези .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирани страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил по реда на чл.422 ал.1 ГПК искове по чл.124 ал.1 ГПК за установяване солидарно задължение на ответниците /издател и авалисти/,на основание два записа на заповед,с падежи съответно – 01.03.2008год. и 01.01.2009 година.Ответниците са противопоставили възражение,че записите на заповед са издадени с обезпечителна функция по отношение задълженията на [фирма] по сключен с ищеца договор за финансов лизинг № [ЕИК] / 07.01.2008 год. и изхождайки от падежите и сумите, дължими по записите на заповед твърдят,че този с по-ранен падеж обезпечава издължаването на първоначалната вноска по договора,а вторият – дължими десет лизингови вноски,съгласно погасителния план по същия договор.Ищецът,в допълнителна искова молба признава обезпечителната функция на записа на заповед по същото каузално правоотношение,но не и обезпечаването конкретно на издължаването на първата,респ.на десет погасителни вноски по договора за лизинг. Претендира,че съгласно т.5.1 от приложимите Общи условия, записите на заповед обезпечават всички искове на лизингодателя,т.е. вземанията му не само от главница, но и лихви ,такси и пр., както и всички вземания по конкретния лизингов договор,т.е. и тези с настъпил след падежите по записите на заповед падеж,като представя и счетоводна справка за дължими суми,с изискуемост след 01.01.2009 година.Съдебно-икономическата експертиза е установила изискуеми,неизплатени задължения ,изискуеми към 01.03.2008 год. / падежа по първата запис на заповед / – 1 417,41 лева , съответно изискуеми, неразплатени задължения към 01.01.2009 год. / падеж по втората запис на заповед /- 30 991,92 лева.Общо установими към 18.08.2010 год. са задължения на ответника [фирма] от 192 499,82 лв., ключващи и такива с настъпила след падежите по записите на заповед изискуемост.
За да уважи предявените пасивно субективно съединени искове , въззивният съд е приел, че не се спори обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение по договора за лизинг №[ЕИК] / 07.01.2008 год., но ответниците, в чиято тежест вменява доказването,не са установили записите на заповед да обезпечават именно издължаването на първоначалната / запис на заповед с падеж 01.03.2008 год. / , респ. 10 поредни лизингови вноски / запис на заповед с падеж 01.01.2009 год. /. Счетено е ,че само сходството във сумите е недостатъчно да обоснове такъв извод.Оттук въззивният съд е ирелевирал, независимо от признатата обезпечителна функция,значението на падежите по записа на заповед и признал за установено солидарно дължимо от всеки от ответниците вземане на ищеца по договора за финансов лизинг , формиращо се от задължения вкл. с настъпваща след падежите на записите на заповед изискуемост, съгласно погасителния план по договора.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси, всички при общата предпоставка – производство по чл.422 ГПК , за установяване вземане основано на запис на заповед и при противопоставена от ответника обезпечителна функция на записа на заповед по отношение конкретно каузално правоотношение с ищеца : 1 / Длъжен ли е ищецът,когато претенциите му по каузалното правоотношение не са еднородни, да ги индивидуализира по основание и размер по пера и към кой момент от развитието на процеса следва да го направи?; 2/ Как се разпределя доказателствената тежест в производството по чл.422 ал.1 ГПК за вземане основано на запис на заповед ,по което ответникът е възразил за обезпечителна функция на записа по конкретно каузално правоотношение ?; 3/ Докъде се разпростира задължението за доказване на ищеца и длъжен ли е да посочи и установи договорно основание на вземането си или е достатъчно да установи принципна дължимост на суми по каузалното правоотношение,без да сочи конкретното им основание / вида им /?;4/ Към кой момент следва да се установява съществуване на вземане по каузалното правоотношение – към момента на предявяване / имайки предвид падежа / на записа на заповед или към момента на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение?;5/При безспорно установена обезпечителна функция на записа на заповед, както и че същият не обезпечава всички вземания на кредитора по това правоотношение – тъй като размера на същите е по-голям от размера на вземането по записа на заповед,както и темпорално записът е с конкретен падеж и същият не съвпада с падежа на всички задължения по каузалното правоотношение,следва ли да се приеме,че авалистите отговарят солидарно за и за задължения на издателя , възникнали след падежа по записа на заповед , след като самите не са страна по каузалното правоотношение?;6/ Когато каузалното правоотношение е договор с продължително изпълнение , допустимо ли е да се използват записи на заповед за принудително изпълнение на вземания , възникнали след падежа на записите на заповед ?
Всички въпроси – без втори – са зададени в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.Първи въпрос е обосноваван и в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,с твърдение,че въззивното решение противоречи на решение № 103 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 717/2008 год. на ВКС,ІІ т.о. .В същата хипотеза са обосновавани втори и трети въпроси,въз основа решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, както следва : реш.№ 103 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 717 / 2008 год. на ІІ т.о. ВКС ; реш.№ 121 / 01.07.2009 год. по т.д.№ 55 / 2009 год. на ІІ т.о. ВКС ; реш.№ 5 / 02.02.2012 год. по т.д.№ 75 / 2011 год. на І т.о. ВКС и реш.№ 149 / 05.11.2010 год. по т.д.№ 49 / 2010 год. на І т.о. ВКС .Четвъртият от въпросите , в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , е обоснован с реш. № 127 / 20.03.2012 год. по в.т.д.№ 88 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд , както и с реш.№ 573 / 30.11.2010 год. по т.д.№ 1506/2010 год. на Окръжен съд – Варна. С първото решение, но посочвайки първоинстанционният акт / реш.№ 241 / 22.06.2011 год. по т.д.№ 469 / 2010 год. на Окръжен съд Кърджали / потвърден с реш.№ 127 на Пл.АС ,като въззивно, е обоснован петият от въпросите .
Първите три въпроса са подчинени на отговор на общия въпрос за предмета на производството по чл.422 ал.1 ГПК при вземане основано на запис на заповед и разпределението на доказателствената тежест в производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК, за установяване вземане на кредитор по запис на заповед и длъжен ли е изобщо кредиторът да навежда обезпечителна функция на записа на заповед по конкретно каузално правоотношение , както и да го доказва, вкл. вземанията си по същото – по произход / вид / и размер . Отговор на този въпрос е даден с т.17 на ТР № 4 / 2014 год. по т.д.№ 4 / 1913 год. на ОСГТК на ВКС, постановяването на което изключва като релевантна, макар принципно относима към въпросите, цитираната от касаторите съдебна практика, предхождаща Тълкувателното решение. Съгласно т.17 на ТР № 4 / 2014 год. ищецът – поемател по запис на заповед, за съществуване вземането по която предявява иска по чл. 422 ал.1 ГПК,не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – като издател, по повод или във връзка с което е издаден записа на заповед.С въвеждането на такова твърдение от някоя от страните в производството по чл.422 ал.1 ГПК,подлежи на доказване и каузалното правоотношение.По правилото на чл.154 ал.1 ГПК всяка от страните доказва фактите на които основава твърденията и възраженията си, обуславящи за претендираното,съответно отричаното право.Изрично в мотивите към т.17 на ТР № 4 / 2014 год. се приема,че ищецът – кредитор ,сочещ обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение,доказва вземането си,основано на менителничния ефект .Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо за предмета на защитата на ответника – длъжник по записа : доколкото същият би потвърдил същата кауза, когато на доказване биха подлежащи релативните му възражения за несъществуване или погасяване на вземането или би твърдял различна кауза – в който случай всяка от страните доказва твърдяната от нея.Следователно,дори изрично въвеждайки кауза за предоставяне сумата,за чието връщане се твърди издаден в обезпечение записа на заповед,на още по-голямо основание когато изобщо не я сочи и твърди,ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед и предмет на спора остава вземането му ,основано на менителничния ефект. Въззивното решение се явява съобразено с така даденият в ТР отговор, като в тежест на ищеца не е вменено индивидуализиране на претенциите му по вид и размер,съгласно каузалното правоотношение, чието въвеждане в процеса не измества предмета на иска – вземане по менителничния ефект, както и доказването им.
Последните три въпроса са подчинени на отговор на обобщаващия ги въпрос относно значението на падежите по записи на заповед, признати от страните по спора като имащи обезпечителна функция на едно и също каузално правоотношение, по отношение задълженията, обезпечими със същите и дали това са изискуемите до падежите на записите на заповед задължения по конкретното каузално правоотношение или и такива,чиято изискуемост е настъпила след тази дата. Този отговор е от значение както за отговорността на издателя, така и на авалиста по запис на заповед, доколкото между страните съществува спор относно обезпечените с така издадените записи на заповед конкретни задължения по договора. Въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , като е обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК – с посоченото , влязло в сила реш. № 127 / 20.03.2012 год. по в.т.д.№ 88 / 2012 год. на Пловдивски апелативен съд.В същото , макар в хипотеза на падеж по записа уговорен „на предявяване„, при установена обезпечителна функция на записа на заповед по конкретно правоотношение / договор за франчайз / въззивният съд е счел, че искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен за изискуеми към падежа / предявяването на записа на заповед / задължения по каузалното правоотношение.Въззивното решение е постановено в противен смисъл, макар изхождайки от наличието на признание на ищеца на обезпечителната функция на записа на заповед изобщо – на всички задължения по договора за лизинг,а не и в обезпечение конкретно на първоначалната,респ. на десет поредни лизингови вноски,установяването на което е вменено в тежест на ответниците. По аналогичен въпрос междувременно е постановено и реш. № 108 / 22.07.2014 год. по т.д.№ 2418 / 2013 год. на І т.о. на ВКС.
Подадената от касаторите молба вх.№ 3271 / 02.04.2014 год. е неоснователна. Съгласно чл.72 ал.2 ГПК и непротиворечивата съдебна практика по приложението на разпоредбата,по пасивно субективно съединени искове срещу няколко ответника , при които солидарно от същите се претендира едно и също имуществено благо, се държи държавна такса върху цената на същото , а не така определена държавна такса умножена по броя на ответниците . Цитираното ТР № 6 / 06.11.2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год.на ОСГТК на ВКС касае дължими държавни такси по обективно , а не субективно съединени искове и е неприложимо към казуса.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1462 / 28.06.2013 год. по т.д.№ 3604 / 2012 год. на Софийски апелативен съд .
УКАЗВА на касаторите [фирма], [фирма] и П. Х. П. , в едноседмичен срок от съобщението, да представят доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 3 837 / три хиляди осемстотин тридесет и седем / лева .
След представяне на платежен документ или изтичане срока за изпълнение на указанието, делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС- за насрочване или на състава – за прекратяване .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :