Р Е Ш Е Н И Е
№ 693
София 18.11.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 310/2008 г.
Производство по чл.218а, б.”б” и сл. ГПК(отм.) във вр. с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 190 от 12.11.2007 г. по гр.д. № 2114/2005 г. на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение № 93 от 04.08.2005 г. по гр.д. № 301/2004 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от Л. К. Н. и И. А. Т. срещу “Х”А. иск по чл.70 ТЗ за обявяване на дружеството за недействително.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Л. К. Н. и И. А. Т., в която се излагат се съображения в подкрепа на оплакването за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК(отм.).
Касационна жалба е подадена и от “Х” А. с оплакване за незаконосъобразност на решението в частта, с която е отказано да му се присъдят разноски по делото, както и в частта, с която е прието, че при учредяване на ответното акционерно дружество към датата на вписването му в търговския регистър е допуснато нарушение на чл.174, ал.1, т.3 ТЗ и на основание чл.70, ал.2, изр.2, предл.второ от ТЗ му била дадена възможност да довнесе по разплащателната сметка на дружеството дължимия остатък от изискуемия се минимум на записания капитал в размер на 8 375 лв.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.218ж, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба на Л. К. Н. и И. А. Т. е подадена в преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК (отм.) от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С въззивното решение, предмет на касационно обжалване е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите иск за обявяване на ответното дружество за недействително по реда на чл.70 ТЗ.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел за установено, че 24.10.1997 г. работниците и служителите – правоимащи по чл.5, ал.2 ЗППДОбП на “Х” ЕООД са провели учредително събрание, на което е прието решение за учредяване на акционерно дружество за приватизиране на дружеството с държавно участие с капитал 50 000 0000 нед. лв., разпределен в 1 000 броя акции, като акциите са записани от 144 учредители според списъка, заверен от председателя на комисията.по преброяването и нейните членове. Представено е удостоверние, според което към 27.10.1997 г. по специална сметка в Банка “Х” “Привлечени средства с друго специално предназначение” са внесени 50 000 0000 лв., съставлаваща сума от вноски на правоимащите за участие в приватизацията, предназначени за регистрацията на учреденото АД-то. Титуляр е “Х” ЕООД, което е предмет на приватизационния договор.
На 29.10.1997 г. е сключен приватизационен договор между М като орган по чл.3 ЗППДОбП иот друга работниците и служителите на “Х” ЕООД и лицата по чл.5, ал.2 с.з., представлявани от избрания от учредителите изпълнителен директор на “Х” А. за покупко-продажба по реда на чл.35, ал.1 ЗППДОбП “Х” ЕООД с цена 342 972 040 лв., като според клаузите му 10% от цената се плаща при подписване на договора /42 871 505/, а остатъкът – платим на пет равни годишни вноски.
С платежно нареждане от 28.10.1997 г. е наредено от сметката със специално предназначение, разкрита на името на ”Х” ЕООД да се извърши плащането на договорената първоначална вноска по сметка на МРРБ, като изрично е посочено – плащане по договора за приватизация.
С решение № 3* от 12.12.1997 г. по ф.д. № 2125/1997 г. Благоевградският окръжен съд е вписал в търговския регистър на съда акционерно дружество “Х” със седалище гр. С. и уставен капитал 50 000 000 неден.лева, разпределени в 1 000 бр. поименни акции с номинална стойност 50 000 неден.лв. за всяка една, като в решението е отразено, че 25% от регистрирания капитал в размер на 12 500 000 неден.лв. са внесени.
Въз основа на горните доказателства въззивният съд е приел, че поради плащането на сумата 42 871 505 (неден.) лв., представляваща дължимата първа вноска от цената по приватизационния договор, извършено със средства от сметката със специално предназначение за набиране на капитала на учреденото акционерно дружество, невнесен до изискумия се от закона минимум от 12 500 лв. е останал остатък в размер на 8 375 лв., поради което на основание чл.70, ал.2, предл.второ във вр. с чл.70, ал.1,т.6 ТЗ е дал възможност на ответното дружество да отстрани този порок и в законоустановения срок посочения остатък е бил внесен.
След преценка на събраните по делото доказателсдтва при спазване на разпоредбата на чл.188, ал. 1 и ал.3 ГПК (отм.) въззивният съд приел от правна страна, че са спазени всички изисвания на закона за учредяване на ответното търговско дружество и не са допуснати нарушенията, твърдени от ищците освен по отношение на внесения капитал, който порок бил отстранен, поради което потвърдил отхвърлителното решение на първоинстанционния съд.
Касационата жалба на Л. К. Н. и И. А. Т. е подадена в преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК(отм.) и е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По същество в касационната жалба се поддържа довод, че в нарушение на чл.188, ал.1 ГПК въззивният съд не е обсъдил представената по делото Заповед № Р* от 10.01.1998 г. на МРРБ, с която е прекратено приватизираното дружество “Х” ЕООД и по реда на косвения контрол не се е произнесъл по законосъобразността на същата.
Доводът е неоснователен.
Действително с цитираната заповед, с която се прекратявава юридическото лице “Х” ЕООД поради преобразуването му в “Х” А. министърът на регионалното развитие и благоустройство се е произнесъл при липса на правата по чл.10, 12 и чл.14, ал.1, т.2 от Правилника за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, тъй като с извършеното преди датата на издаването й приватизиране на “Х” ЕООД държавата е престанала да бъде едноличен собственик на капитала му. Освен че цитираната заповед няма характера на административен акт, поради което валидността й не може да бъде преценявана нито по реда на съдебно-административния, нито по реда на косвения съдебен надзор, то тя е и неотносима към спора, доколкото преценката относно внесения минимум от изискуемия се по закон капитал, който в разглеждания случай е 12 500 лв. е извършена от въззивния съд към релевантния за спора момент, а именно датата на регистрация на учреденото дружество, а не към датата на издаване на заповедта.
Позоваването от касаторите на съдебно-счетоводните експертизи, според заключенията на които внесеният от ответното дружество капитал е в размер на 50 000 000 неден.лв., по същество съставлява отричане на наведените с исковата им молба твърдения за допуснати нарушения по чл.174, ал.1, т.3 ТЗ при неговото учредяване, поради което не следва да бъде обсъждано с оглед постановения с обжалваното решение резултат по делото.
Касационната жалба на “Х” А. е подадена в преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК(отм.) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. По същество оплакванията на касатора касаят извода на съда, че при учредяване на дружеството е било допуснато нарушение на чл.174, ал.1, т.3 ТЗ. В тази връзка се прави оплакване, че в нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК (отм.) въззивният съд не е обсъдил констатациите на тройната експертиза, според които в отчета за собствения капитал на “Х” А. за 1998 г. и в заключителния баланс на “Х” ЕООД, който е и начален банас на “Х” А. е посочено: а) салдо на 01.01.1998 г. – 9 678 000 лв.; б) изменение на капитала за сметка на собствениците – увеличение 40 322 000 лв; или собствен капитал към 31.12.1998 г. – 50 000 000 лв. Доводът е неоснователен.
Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 3 ТЗ (в редакцията, действувала към момента на учредяването на АД), за вписването на акционерното дружество в търговския регистър необходимо условие е да са внесени 25 на сто от капитала. Това условие съществува и в последващите редакции на чл. 174, ал. 1, т. 3 ТЗ, приети с извършените изменения на Търговския закон, обн. в ДВ, бр. 84/2000 г. и ДВ, бр. 58 от 2003 г. Следователно, това е предписаната от закона част от капитала, необходима за учредяване на акционерното дружество, липсата на която към момента на вписването му представлява основание по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 6 ТЗ да бъде обявена неговата недействителност.
В процесния случай търговското дружество на касатора е вписано с решение на регистърния съд на 12.12.1997 г., поради което констатациите на тройната експертиза, касещи размера на капитала му в един последващ период, са неотносими към релевантния за спора момент, поради което необсъждането им не съставлява нарушение на нормата на чл.188, ал.1 ГПК (отм.).
По изложените съображения настоящата инстанция приема, че въззивното решение е постановено без нналичието на отменителните основания, наведени от касаторите, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190 от 12.11.2007 г. по гр.д. № 2114/2005 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: