О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
София, 03.08.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 643/2009по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 666 от 05.01.2009 г. по в.гр.д. № 1081 от 2008 г. на Великотърновския окръжен съд е отменено решение № 1254 от 13.12.2006 г. по гр.д. № 749/06 г. на Великотърновския районен съд в частта, с която е отхвърлен ревандикационният иск, както и в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на неимуществени вреди за сумата 250 лв. и в отменената част е постановено друго, с което ОД на МВР- гр. В. Т. е осъдена да отстъпи собствеността и предаде на К. И. М. владението /държането/ на лекотоварен автомобил марка “Ф.”, син цвят с номер на рамата ZFA 23000005260336, с ДК № ВТ-71-97 Н, заедно с четири гуми- 2 бр. марка “К.” и 2 бр. марка “Н.” с четири метални джанти, радиокасетофон с чер панел, монтиран на таблото на автомобила, с пълен резервор гориво, временен талон за движение, издаден от ПП- КАТ- В. Т. и два бр. ключове за автомобила, както и да заплати на К. И. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 250 лв., ведно със законната лихва. Оставено е в сила първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените от К. М. против ОДП- В. Т. и П. на РБ искове за заплащане солидарно на сумата 1200 лв. , представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие невъзможността да ползва гореописания автомобил, и в частта, с която искът на М. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 250 лв. до претендирания размер от 1000 лв.
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди, е обжалвано с касационна жалба от К. И. М. чрез неговия пълномощник адв. Й. Й.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса чрез какви доказателства следва да се докаже размера на пропуснатите ползи при лишаване на собственика от възможността да ползва собствената си вещ и възможно ли е доказването да стане чрез експертиза за средния пазарен наем на вещта.
Против въззивното решение в частта, с която е уважен искът за ревандикация на лекия автомобил, е подадена касационна жалба от ОД на МВР- [населено място]. Касаторът счита, че в тази част решението следва да се допусне до касационно обжалване по въпросите относно приложимото материално право при разглеждане на иск за вреди в резултат на оперативно- издирвателна дейност на полицейските органи, относно характера на дейността по установяване и задържане на автомобили, обявени за издирване, относно възможността МПС, обявено за откраднато от собственика и подадено за издирване от “И.” по инициатива на лицето, пострадало от кражбата, да се придобие по давност и съответно да се върне на трето лице, което претендира да е придобило собствеността, макар да не е договаряло със собственика.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да уважи предявеният против ОД на МВР- В. Т. иск за ревандикация, въззивният съд е приел, че към момента на закупуване на процесното МПС Законът за движение по пътищата не е съдържал изискване за нотариална заверка на подписите при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили. Процесният автомобил е бил внесен от Италия на името на продавача [фирма] [населено място] и продаден на ищеца К. М. на 17.09.1996 г. На следващия ден бил регистриран в КАТ- В. Т.. Била е спазена предвидената от закона писмена форма за извършената продажба. Ищецът е платил уговорената цена и е придобил собствеността върху движимата вещ на деривативно основание. Не е било установено същият да е знаел, че купува крадена вещ, както и че собственикът на вещта е предявил иск за ревандикацията й в предвидения в чл. 78, ал.2 ЗС тригодишен срок. Приел е, че ответникът ОД на МВР- В. Т. държи вещта без правно основание, тъй като същата не е била иззета със съответна заповед на началника на РПУ- В. Т.. Оттук е заключил, че ревандикационният иск се явява основателен.
По делото е било установено, че е във връзка с искане за смяна на регистрационните табели на лекия автомобил е било констатирано, че същият фигурира в базата данни за издирвани автомобили. Същият е бил обявен за откраднат на 19.09.1996 г. пред служба Карабинери – в [населено място], Италия.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по жалбата на ОД на МВР- [населено място] в частта, с която е уважен ревандикационният иск. Поставеният от касатора правен въпрос относно възможността МПС, обявено за откраднато от собственика и подадено за издирване от “И.” по инициатива на лицето, пострадало от кражбата, да се придобие по давност и съответно да се върне на трето лице, което претендира да е придобило собствеността, е обусловил изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона.
По касационната жалба на К. М..
За да отхвърли предявеният от К. М. иск за заплащане на пропуснати ползи от лишаването му от право да ползва процесния автомобил, въззивният съд е приел, че искът е останал недоказан. След като твърди, че автомобилът се ползва за търговска дейност, ищецът е следвало да докаже пропуснатите ползи чрез представяне на справка за печалбата през предходни месеци загубата, която е претърпял в резултат на действията на ответника. Средната месечна наемна цена би могла да служи като база за определяне на пропуснатите ползи само ако автомобилът е бил ползван на транспортна дейност.
Изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на иска очертават като съществен за изхода на спора поставения от касатора М. правен въпрос как следва се докаже размера на пропуснатите ползи при лишаване на собственика от възможността да ползва собствената си вещ и възможно ли е доказването да стане чрез експертиза за средния пазарен наем на вещта. Видно от представените към касационната жалба решения, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, което обосновава основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 666 от 05.01.2009 г. по в.гр.д. № 1081 от 2008 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният против ОД на МВР- В. Т. иск за ревандикация на лекотоварен автомобил марка “Ф.”, син цвят с номер на рамата ZFA 23000005260336, с ДК № ВТ-71-97 Н.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 666 от 05.01.2009 г. по в.гр.д. № 1081 от 2008 г. на В. окръжен в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. М. против ОД на МВР и П. на РБ иск за имуществени вреди.
Указва на касатора К. М. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 24 лв. и в същия срок представи доказателства за това в деловодството на съда, като в противен случай касационната му жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: