Р Е Ш Е Н И Е
№ 694
София, 16.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на седми октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОНВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 341/ 2008 година
Производството е по чл. 218а ал. 1 б. ”а” ГПК (отм.), във връзка с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК (Д.в. бр. 59/ 20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образувано по касационна жалба на “Д” Е. – с. Г., Благоевградска обл. срещу Решение № 833 от 17.І.2008 г. по гр.д. № 890/ 2007 г. на Благоевградски окръжен съд, с оплакване за неправил- ност поради противоречие с материалния и с процесуалния закон и необоснованост. Жалбоподателят излага, че съдът неправилно е приложил чл. 141 ал. 2 ТЗ, вместо да приложи чл. 462 ТЗ – специална норма, касаеща спора, като изключение от правилото на чл. 141 ал. 2 ТЗ. Жалбоподателят сочи, че съдът незаконосъобразно е приел, че записът на заповед е редовен, въпреки че не съдържа дата на предявяване, а датата 31.ІІІ.2006 г. не следва да се приема за такава, тъй като е изписана едновременно с текста на записа на заповед, а не при предявяването съгласно чл. 538 ал. 2 ТЗ, не е посочен и срок за плащане след предявяването, поради което не поражда правно действие. Жалбоподателят заключава, че не дължи сумата, тъй като съгласно чл. 536 ал. 2 ТЗ запис на заповед, в който не е посочен падеж, се смята платим след предявяване, липсва както предявяване, така и падеж – липсва срок и покана за плащане. Иска решението да се отмени и предявеният иск по чл. 254 ГПК (отм.) – да се уважи.
Ответникът по касационната жалба “У” Е. – гр. Г. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 192 от 12.VІ.2007 г. по гр.д. № 773/ 2006 г. на Районен съд – Гоце Делчев, с което е отхвърлен предявеният от “Д” Е. – с. Г., Благоевградска обл. срещу “У” Е. – гр. Г. иск за признаване за установено, че не дължи по издаден запис на заповед сумата 9000 лв., със законната лихва от 30.ІІІ.2006 г. и разноски 180 лв. и за обезсилване на издадения изпълнителен лист. Изложени са съображения, че издаденият на 27.VІІ.2005 г. от управителя на ищеца запис на заповед, е редовен от външна страна, тъй като отговаря на задължителните условия на чл. 535 ТЗ и са несъстоятелни доводите на ищеца за нередовност като изпълнително основание – записът на заповед е предявен в деня на падежа 31.ІІІ.2006 г., макар това да не е било необходимо предвид посочването на падеж на задължението. За неоснователно е прието и възражението на ищеца за недействителност на материализираното в записа на заповед от 27.VІІ.2005 г. волеизявление на управителя Росен Г. , поради превишаване пределите на представителната власт – съдът е посочил, че към момента на издаване на записа на заповед лицето, което е задължило дружеството, е вписано като управител с решение от 20.VІ.2005 г. по ф.д. № 11/ 2004 г. на БОС, а записът на заповед е издаден на 27.VІІ.2005 г., поради което е действителен и поражда присъщите му правни последици. Съдът е заключил, че вписаните в учредителния акт на дружеството забрани за управителя да сключва определени сделки, с които задължава дружеството с парични суми, нямат отношение спрямо трети добросъвестни лица и касаят отношенията между управителя и дружеството, което произтича от чл. 141 ал. 2 пр. 3 и ал. 6 ТЗ и е отхвърлил иска по чл. 254 ГПК и искането за обезсилване на изпълнителния лист.
Решението е законосъобразно. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за неправилно приложение на чл. 141 ал. 2 ТЗ, с оглед приложение на специалната норма на чл. 462 ТЗ. Записът на заповед с дата 27.VІІ.2005 г. носи подписа на издател Росен Стойнев Г. в качеството на управител и представляващ ”Д” Е. – с. Г., съгласно Решение № 1* от 20.VІ.2005 г. по ф.д. № 11/ 2004 г. на БОС, който впоследствие е освободен като управител, съгласно Решение от 2. Х.2006 г. по ф.д. № 11/ 2004 г. на БОС. Затова извършените действия от Росен Стойнев Г. във връзка с издаването на записа на заповед от 27.VІІ.2005 г., като управител и представляващ дружеството, са породили правни последици за “Д” Е. – с. Г.. Не се касае за липса на представителна власт, в който смисъл доводът на жалбоподателя е неоснователен и разпоредбата на чл. 462 ТЗ няма отношение към случая и не намира приложение, както неоснователно иска. Несъстоятелно жалбоподателят се позовава на забраните, уговорени с чл. 4 б. ”в” от Договор за възлагане на управление и с чл. 6 ал. 3 от Учредителния договор, за които законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 141 ал. 2 изр. 3 ТЗ съдът е приел, че нямат приложение спрямо трети добросъвестни лица и касаят отношенията между управителя и дружеството.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че съдът не уважил възражението му за нередовност на записа на заповед с оглед липсата на дата на предявяване, каквато не е датата 31.ІІІ.2006 г., изписана едновременно с текста на записа на заповед и защото не е посочен срок за плащане след предявяването. Обосновано инстанцията по същество е приела, че записът на заповед, издаден на 27.VІІ.2005 г., съдържа реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, което следва от съдържанието на същия. В записа на заповед е посочен падеж и за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, като непредяваването му за плащане не се отразява върху възможността да се ангажира отговорността на издателя му по реда на чл. 237 б. ”е” ГПК. Като е установено, че записът на заповед е действителен и поражда присъщите му правни последици и че са неоснователни направените от ответника възражения, законосъобразно предявеният иск с правно основание чл. 254 ГПК (отм.) е отхвърлен.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 833 от 17.І.2008 г. по гр.д. № 890/ 2007 г. на Благоевгредски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: