Р Е Ш Е Н И Е
№ 694
София, 07.10.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1383/ 2008г. по описа на ВКС.
Производството е по пар.2, ал.3 ГПК/отм./, във вр. с чл.218а ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Й. В. К. и З. Й. К. срещу решение от 28.12.2007г. по гр.д. № 290 /2007г. на Сливенски окръжен съд, с което е допусната делба на съсобствен имот. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството и за недопустимост на решението.
Ответниците М. М. К. и С. Т. К.не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна
С въззивното решение съдът, като е оставил в сила решение от 07.03.2007г. по гр.д. №1328/2006г. на Сливенски РС е допуснал делба на дворно място в с. М., съставляващо УПИ * кв. в кв.3, между страните по делото , при дялове : 2/6 идеални части за В. С. и по 1/6 идеална част за останалите съделители.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено, че страните са наследници на С. К. починал 21.09.1987г., като В. С. е негов син, Т. С. – негов син, починал на 13.01. 2004г. и оставил за наследници – син и М. М. -съпруга, Й. С. –син на общия праводател, починал на 23.04.2005г. и оставил за наследници Й дъщеря.становено е също така, че приживе праводателят С. К. е дарил с н.акт №90/09.07.1975г. на нотариук при Сливенски РС синовете си Т. , Й. и В. С. дворното място. Съдът не е приел за основателно възражението на съделителките Й. В. и З. Й. , че те и праводателя им Й. С. са придобили имота по давност, тъй като са го владели от 1997г. само за себе си. Съдът е приел, че тези съделители не са отблъснали владението на останалите и е допуснал делба между всички страни по делото, като е определил дяловете им съобразно разпоредбите на чл.5 и чл. 9 ЗН.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218 ж ГПК Върховният касационен съд намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. В делбения процес въпросът за собствеността на имота е преюдициален – за да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, както и да установи какъв е размера на идеалните им части. За да установи това, той трябва да разгледа и се произнесе по всички твърдения на съделителите за наличието на съсобственост, за правата на всеки, както и за правата на някой от тях, изключващи правото на другите. С обжалваното решение съдът, като е констатирал, че между страните по делото съществува общност, тъй като имотите, чиято делба се иска са съсобствени, правилно е постанови решение, с което е уважил иска за делба. Съдът се е произнесъл по всички въпроси, които са свързани с качествата на страните като съделители и с обема (количеството) на правата им, т.е. относно имотите, допуснати до делба, и относно лицата, между които тя е допусната, а също така и за размера на дяловете на съделителите.
Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г.о.
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 28.12.2007г. по гр.д. № 290 /2007г. на Сливенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: