О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
София, 30.07.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 263/2009г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. Г., гр. С., срещу въззивно решение №62 от 26.06.2008г. по гр. дело № 935/2007г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Счита, че следва да се разреши въпросът доколко чл.23 ЗЖСК изключва прилагането на ЗН в случаите, когато членственото правоотношение в ЖСК е възникнало по право и замества обезщетителната престация, която се дължи на отчуждения собственик. Въпросът относно допустимостта с инцидентен установителен иск да се установява право на собственост в хода на делбеното производство, доколкото ищецът не разполага с предвидения по ЗЖСК ред и процедура да се снабди с нотариален акт за имота предвид възникналия правен спор, е също от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касация В. П. В., гр. С., счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в писмено становище по чл.287,ал.1 ГПК. Позовава се на разясненията, дадени с ТР № 44/1975г., ОСГК и ППВС №3/1983г.
Ответниците по касация Р. П. В. и В. П. В. не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 29.12.2006г. по гр.д. № 10632/2004г. на СРС в частта, с която е отхвърлен искът за съдебна делба с правно основание чл.69 ЗН, предявен от В. В. Г. срещу Р. П. В.,В. П. В. и В. П. В.. В частта, с която е отхвърлен инцидентен установителен иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК, предявен от Е. В. Г. срещу Р. П. В.,В. П. В. и В. П. В. за признаване за установено, че ищцата е собственик на апартамент № 35, първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо и производството по делото е прекратено.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на наследодателя на страните В с решение на ИК СГНС от 1972г. на основание чл.55-в и чл.55-з ЗПИНМ процесният апартамент в ЖСК „С”, на която е остъпено право на строеж от ИК на СГНС, е отстъпен в обезщетение срещу отчужден негов личен имот. С решение на ОС от 1990г. на ЖСК е приет окончателен протокол по смисъла на чл.35, ал.1 ЗЖСК, съгласно който член кооператорът В. В. получава в дял апартамента. Василев е починал през 1991г., съпругата му – през 1998г. Страни по делото са ищцата – тяхна дъщеря и ответниците – съпруга и дъщери на починалия им син. Не е установено В. В. или съпругата му да са се снабдили с нотариален акт за собственост върху имота. Ищцата също не притежава такъв. Не налице фактическият състав на чл.35,ал.2 ЗЖСК, установяващ правото и участие в собствеността. Наследодателят В. не се е снабдил с нотариален акт, с такъв не се е снабдила и наследодателката и негова съпруга като член на семейството му по смисъла на §1 ДР ЗЖСК, придобила членствените права по силата на чл.23 ЗЖСК, т.е. в нейния патримониум не се е намирало правото на собственост. Ищцата също не е представила доказателства във връзка с придобити членствени права по реда на чл.23, из.2 ЗЖСК да се е снабдила с нотариален акт. Фактическият състав, уреждащ собствеността е нормиран от чл.35, ал.2 ЗЖСК и той не прави разлика между категориите член кооператор по право и такъв на общо основание. ЗЖСК е специален по отношение на ЗН, поради което нормите на чл.23 и §1 ДР ЗЖСК, уреждащи правоприемството на членствените права, дерогират общия ред. За възникване правото на собственост е необходимо снабдяване с нотариален акт. Относно инцидентия установителен иск е прието, че липсва праавен интерес от предявяването му, тъй като съдебното решение по делбата формира СПН относно правото на съсобствениците и квотите им собствеността.
Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Повдигнатите от касатора и разрешени в обжалваното решение правни въпроси обуславят изхода на спора. От решението им следва извод за наличие или липса на съсобственост между страните по делото и квотата на ищцата в нея. Налага се с оглед конкретните фактически обстоятелства и във връзка с разясненията, дадени в ППВС №3/1983г., с оглед развитието на правото да се даде тълкуване по приложимостта на чл.23 ЗЖСК и на ЗН за преминаване на членственото правоотношение върху наследниците на член-кооператор, в случаите когато неговото членствено правоотношение в ЖСК е възникнало по право. Въпросът е относим към момента, в който възниква правото на собственост върху такъв имот, а оттук и към легитимацията на страните в процеса. В тази връзка касационно обжалване следва да се допусне и по въпроса относно допустимостта на предявения инцидентен установителен иск.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество. Касаторът следва да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №62 от 26.06.2008г. по гр. дело № 935/2007г. на Софийския градски съд.
Указва на Е. В. Г., гр. С., да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева и да представи вносния документ в едноседмичен срок от съобщението.
Насрочва делото за разглеждане в съдебно заседание. Делото да се докладва на председателя на ІІ г.о. за определяне на дата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.