Решение №696 от 1.10.2009 по гр. дело №1269/1269 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                          
 
                                                     Р Е Ш Е Н И Е
                                                                   
                                                         № 696
 
                                                         гр.София 02.10.2009г.
 
                                               В  ИМЕТО НА НАРОДА
 
       Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на  двадесет и осми септември  през две хиляди и девета година в състав:
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
                                           ЧЛЕНОВЕ:   ВЕСКА РАЙЧЕВА
                                                                                                       СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
       при участието на секретаря Юлия Георгиева  в присъствието на прокурора …………………………..              изслуша    докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1269 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на П. А. М. против решение № 355 /07г. по гр.дело № 100/06г.на Добричкия окръжен съд,с което е отменено решение № 153 от 28.11.05г.по гр.дело № 120/05г.на Каварненския районен съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен предявения от същата страна .срещу В. В. С. и Т. С. С. иск за обявяване на предварителен договор от 14.03.04г.за окончателен за покупко-продажба на недвижим имот :нива с площ от 9.999 дка,съставляваща имот № 0* в местността „К”в землището на с. Д.,общ. Шабла за сумата от 19 998 лв.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и искът-уважен.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна,че по силата на договор за доброволна делба от 25.03.98г.,вписан под № 120,т.ІІІ,вх.рег. № 587/25.03.98г.на КРС,на реституиран по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на В. Р. Л. земеделски имот от 39.998 дка,на В. В. С. е бил възложен в дял и същата е станала изключителен собственик на нива от 9.999 дка,ІV категория,им. № 0* в м.”К” в землището на с. Д.,общ. Шабла.. На 14.03.04г.между ответницата и съпруга й Т. С. като продавачи и ищецът П като купувач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот,описан по-горе. Безспорно било по делото,че сделката не е изповядана по нотариален ред в уговорения в договора срок – до 28.03.04г. С влязло в сила на 14.10.06г.решение по гр.дело № 308/06г.на Добричкия окръжен съд В. С. е била поставена под пълно запрещение. С оглед заключенията на единичната и тричленни съдебнопсихиатрични експертизи е прието,че ответницата страда от съдова деменция,която представлява продължително разстройство на съзнанието. Към времето на подписване на предварителния договор – 14.03.04г. здравословното й състояние не е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна,че възражението по чл.31 ал.1 от ЗЗД е основателно,тъй като предварителния договор,чието обявяване за окончателен се иска по съдебен ред,е подписан от лице,което не е било способно да разбира свойството и значението на извършеното. По отношение на Т. С. искът е отхвърлен с мотиви,че същият не е собственик на имота.
Касационната жалба е неоснователна.
Решението е правилно. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД е в съответствие със закона и доказателствата по делото. Процесният договор е подписан от дееспособно лице,което при сключването му не е могло в пълна степен да разбира и ръководи действията си поради заболяване,от което е страдало. Договорът е унищожаем поради порок във волята на прехвърлителката и не следва да се обявява за окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД.
Неоснователни са оплакванията на касатора,че въззивният съд не е следвало да възприема заключенията на единичната и тричленна съдебнопсихиатрични експертизи. Вещите лица са се запознали със съществуващата медицинска документация от 1990г.насам и на базата на събраните анамнестични данни и цялостното психиатрично изследване са изготвили заключенията си. Преценката на заключенията на вещите лица е въпрос на вътрешното убеждение на съда,което не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 355/07г.,постановено по гр.дело № 100/06г.на Добричкия окръжен съд.
Решението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
 

Scroll to Top