1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 696
гр.София, 11.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев т.д.№ 53629/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма], [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1429 от 02.07.2015 г. по в.д.№ 4316/ 2014 г. С него е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 1009/ 2012 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на Х. Е. Ш. и Е. Х. Ш. на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) по 26 000 лв (предявени частично от вземания в общ размер по 100 000 лв за всеки от ищците) – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Е. Х. Ш., законната лихва върху тези суми от 29.08.2011 г. до окончателното им изплащане и по 1 200 лв разноски; отхвърлени са обратните искове, предявени от ЗД [фирма] против Е. Х. Ш., квалифицирани по чл.227 т.2 КЗ (отм.) за заплащане на законната лихва за забава върху присъдените суми от 29.08.2011 г. до 27.02.2012 г. и по чл.274 ал.1 пр.1 и ал.2 КЗ (отм.) за заплащане на присъдено обезщетение.
Жалбоподателят поддържа в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/ 1978 г.,т.9) по материалноправния въпрос „Следва ли да бъде осъден застраховател по иск с правно основание чл.226 КЗ, ако такъв иск не би бил предявен срещу делинквента”. Според него, след като ищците са родители както на починалия Е. Х. Ш., така и на причинителя на смъртта му Е. Х. Ш., те не биха предявили иск срещу прекия причинител на увреждането за обезщетяване на търпените от смъртта на сина им неимуществени вреди, съответно застрахователят също не може да отговаря за обезщетяването на тези вреди.
Ответните по жалбата страни Х. Е. Ш. и Е. Х. Ш. считат, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като формулираният от жалбоподателя въпрос не е правен, а касае единствено правилността на обжалваното решение. Евентуално поддържат, че по поставения въпрос няма противоречие между въззивното решение и установената с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/ 1978 г.,т.9, съдебна практика, както и че обжалваното решение е правилно.
Третото лице – помагач и ответник по обратния иск Е. Х. Ш. не взема становище по касационната жалба.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да уважи първоначално предявените искове, въззивният съд е приел, чрез излагане на собствени фактически и правни съображения, че ищците Х. Е. Ш. и Е. Х. Ш. са родители на Е. Х. Ш., който починал при пътнотранспортно произшествие на 29.08.2011 г. Произшествието настъпило поради поведението и по вина на брата на починалия – Е. Х. Ш., при управление на лек автомобил, за който имал сключен договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗД [фирма]. Вредоносното деяние и вината на делинквента са установени със споразумение, имащо последиците на влязла в сила присъда. Ищците са от кръга лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия от деянието и по делото е установено, че са търпели такива. Прекият причинител на увреждането е отговорен за обезщетяването им, а тъй като ЗД [фирма] е поело задължение да покрива риска от възникване на задължение на виновния водач за обезщетяване на такива вреди, предявеният срещу него пряк иск е основателен. Обратните искове на прекия причинител срещу застрахователя са отхвърлени, тъй като не са доказани по делото предвидените в закона обстоятелства, при които за застрахователя възникват регресни права срещу делинквента.
Неоснователно ищците поддържат в отговора срещу жалбата, че формулираният от ЗД [фирма] въпрос, като общо основание за допускане на касационния контрол, не е правен. Въпросът е във връзка с основателността на иска и правоизключващото възражение, заявено от ответника още с отговора срещу исковата молба, че за него не може да възникне задължение за обезщетяване на вреди, ако иск за същите вреди не би бил предявен срещу прекия причинител. Той е релевантен, но не се оправдава твърдението на касатора, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Цитираното от него Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/ 1978 г. не дава отговор на този въпрос. В т.9 от мотивната част на постановлението действително е посочено, че отговорността на застрахователя е функционална и е обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован. Това разрешение обаче няма връзка с въпроса на касатора, тъй като функционалната зависимост в постановлението е изведена от отговорността на делинквента, а не от това дали срещу него би бил заведен иск. Възникването и съществуването на вземане по материално правоотношение не е обусловено от това, дали вземането ще бъде предявено за съдебна защита. В този смисъл даденото в обжалваното решение правно разрешение, което свързва отговорността на застрахователя с отговорността на делинквента, а не с обстоятелството дали срещу последния е предявен (или би бил предявен) иск, е в съответствие с установената практика, а не й противоречи.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че по единствения поставен от касатора материалноправен въпрос не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение Софийски апелативен съд № 1429 от 02.07.2015 г. по в.д.№ 4316/ 2014 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. Е. Ш. и Е. Х. Ш. за присъждане на разноски по касационното производство поради липса на доказателства за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: