Решение №696 от 16.9.2019 по търг. дело №869/869 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 696
гр. София 16.09.2019 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 10.04.2019 (десети април две хиляди и деветнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 943 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 9147/20.12.2018 година, подадена от „Въгледобив Бобов дол“ [населено място] дол, срещу решение № 216/16.10.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 262/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Кюстендил е изменил първоинстанционното решение № 80/22.03.2018 година на Районен съд Дупница, постановено по гр. д. № 863/2017 година, при което „Въгледобив Бобов дол“ [населено място] дол е осъдено, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на И. С. М. и Д. С. М. сумите от по 250 000.00.00 лева на всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени от тях, вследствие на смъртта на сина им С. Д. М., настъпила поради реализирана на 22.12.2016 година трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2016 година до окончателното им изплащане.
В подадената от „Въгледобив Бобов дол“ [населено място] дол касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете на И. С. М. и Д. С. М., с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, да бъдат уважени за сумата от по 50 000.00.лева за всеки от тях, а останалата част до пълния размер от по 250 000.00 лева да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба И. С. М. и Д. С. М. са подали отговор с вх. № 1518/27.02.2019 година на същата, с който са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 216/16.10.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 262/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„Въгледобив Бобов дол“ [населено място] дол е било уведомено за обжалваното решение на 28.11.2018 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 9147/20.12.2018, като е подадена по пощата на 05.07.2018 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, намира следното:
Производството пред Окръжен съд Кюстендил е било образувано по жалба на И. С. М. и Д. С. М., а също така и на „Въгледобив Бобов дол“ [населено място] дол, срещу решение № 80/22.02.2018 година на Районен съд Дупница, постановено по гр.д. № 863/2017 година. Със същото са били уважени предявените от И. С. М. и Д. С. М. срещу „Въгледобив Бобов дол” ЕООД [населено място] дол, искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди за смъртта на сина им С. Д. М., настъпила в следствие на трудова злополука, реализирана на 22.12.2016 година С посоченото решение първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 200, ал. 1 от КТ и „Въгледобив Бобов дол” ЕООД [населено място] дол дължи на И. С. М. и Д. С. М. обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, като е определил размера на същото на по 100 000.00 лева за всеки един от тях. Наред с това обаче е приел, че е налице допусната от С. Д. М. груба небрежност, поради което и на основание чл. 201, ал. 2 от КТ е намалил така определените обезщетение с 50 %, като е уважил исковете за по 50 000.00 лв. за всеки един от двамата ищци, като е отхвърлил исковете за над този размер до пълните претендирани размери от по 250 000.00 лева за всеки един от двамата ищци. Това решение е било обжалвано в отхвърлителната си част от И. С. М. и Д. С. М., а от страна на „Въгледобив Бобов дол” ЕООД [населено място] дол е бил оспорван само размера на обезщетението. Поради това съставът на Окръжен съд Кюстендил е приел, че спорни са само въпросите за размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, както и за това допусната ли е от С. Д. М. груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. В тази връзка въззивният съд е приел, че „Въгледобив Бобов дол” ЕООД [населено място] дол е твърдяло допусната от С. Д. М. груба небрежност поради това, че същият по време на маневра, без да е сигнализирал машиниста, бил застанал между локомотива и випера като се е опитал, без да използва предвидената за това метална кука, да откачи веригата, с която последния вагон е бил закачен. Според състава на въззивния съд, първоинстанционният такъв необосновано с показанията на свидетелите А. и Р. и протокола за разследване на трудова злополука приел, че С. Д. М. е допуснал груба небрежност, нарушавайки забрана за излизане от виперната кабина, за да разкачи, без това да е негово задължение, вагона от локомотива, който го притиснал към металната конструкция на кабината. От протокола за разследване на трудовата злополука и показанията на свидетелите А. и Р. последния, от които на 22.12.2016 година по време на трудовата злополука изпълнявал трудовите си задължения на заемана от него длъжност „машинист на локомотив мини”, като докарвал в нарушение на Инструкция за извършване на маневрените работи и разтоварване на руднични вагони с помощта на випер в Рудник „Б. дол”, с един електровоз от 6-ти участък на хоризонт 585, натоварени с въглища руднични вагони било видно, че при изкарване на последната композиция Р. откачил локомотива и по обходни галерии го преместил зад последния вагон, който закачил към локомотива с метална верига с дължина 91.00 сантиметра. След това запознал маневри с локомотива (прибутване)/ за разтоварване на вагоните във випер машина, която обръща вагоните по един на 180 градуса за изсипване на съдържанието им в бункер. За да разтовари последния вагон, който бил закачен за локомотива с металната верига с дължина 91.00 сантиметра, тъй като разстоянието от буфера на вагона до буфера на локомотива било по-голямо от дължината й, локомотивът бил навлязъл след стопорите по посока на випера като спрял на 2.00 метра от него, което разстояние било значително по-малко от максимално допустимото от 5.00 метра. За да бъдат разкачени локомотива и вагона, Р. завъртял реверсивния вал на контролера в положение назад, опитвайки се да изтегли композицията назад от випера, но тъй като контактите на втората степен на палцовия контролер на реверсивния вал за първа скорост били повредени, от завъртането на вала в положение назад локомотива, без да се задейства ръчката на скоростния вал, тръгнал напред към випера и притиснал към металната му конструкция намиращия се извън виперната кабина С. Д. М.. Съгласно приетото от състава на Окръжен съд Кюстендил, действията, които е следвало да се извършат от свидетеля Р. и С. Д. М. са били подробно уредени в Инструкция за извършване на маневрените работи и разтоварване на руднични вагони с помощта на випер в Рудник „Бобов дол”. Съгласно същата, маневрата следвало да се извършва от два електровоза, управлявани от два електромашинисти. Съгласно същата, випериста е следвало да обърне стрелката на маказ 1 по посока на випера, след което следва да отиде в кабината за управление на випера и да подаде сигнал на втория електровоз за придвижване на пълните вагони до затворените стопори, след което да отвори последните и да подаде сигнал за придвижване на вагон към випера. След като вагона се установял във випера, трябвало да подаде сигнал „стоп” на машиниста на втория локомотив, да затвори стопорите и да разтовари с пулта за управление вагона в бункера. Според състава на Окръжен съд Кюстендил, събраните доказателства обосновавали извода, че работодателят в нарушение на Инструкцията и ПБТ в подземните въглищни рудници за реализация на икономии утвърдил трайната практика маневрите да се извършват с един електровоз, който при процесната трудова злополука се оказал неизправен и при откачане на веригата от страна на С. Д. М., с която локомотивът бил прикачен към последния вагон, безконтролно потеглил напред към випера и притиснал тялото му към металната конструкция. От показанията на свидетелите А. и Р. се установявало, че след настъпване на трудовата злополука маневрите пак не се извършвали с два локомотива. Съставът на Окръжен съд Кюстендил е изложил съображения, че неоснователно при така установената фактическа обстановка работодателят „Въгледобив Бобов дол” ЕООД [населено място] дол се позовавал на груба небрежност от страна на С. Д. М., изразяваща се в нарушаване на забраната за излизане от виперната кабина по време на маневри с рудничен локомотив и за разкачане на вагоните без метална кука. В случая трудовата злополука била настъпила не в резултат на поведението на пострадалия, а поради утвърдена от работодателя постоянна практика за нарушаване правилата за безопасност и неосигуряване от него на необходимите за безопасното извършване на работата два и то изправни руднични локомотива. Предвид извършване маневрата с един локомотив, за да помогне на свидетеля Р. в интерес на работата за разтоварване на вагоните, С. Димитров М. се бил включил в разкачането на последния вагон от машината, която поради неизправността си потеглила към випера и го притиснала към металната конструкция, причинявайки му несъвместими с живота наранявания. Следвало да се отбележи, че в Инструкцията липсвала твърдяната от работодателя абсолютна забрана на випериста да напуска кабината на пулта за управление и правило за разкачане на вагоните с метална кука, а такова имало само за прикачването им. За това, дори и да било налице съзнателно нарушение на С. Д. М., който несъмнено бил извън виперната кабина по време на маневрата за разтоварването на последния вагон, това нарушение било извършено в интерес на работата, за да помогне на машиниста на локомотива в разкачането на последния вагон от машината и не обективира твърдения от работодателя принос по чл. 201, ал. 2 от КТ. Освен това са изложени съображения, че щом работодателя допуска постоянна практика при нарушаване правилата при безопасна работа и щом не осигурява всичко необходимо за нея, в това число съоръжения и инструменти, не може да се прилага груба небрежност тогава, когато има трудова злополука. По отношение на размера на дължимите се от „Въгледобив Бобов дол” ЕООД [населено място] дол обезщетения на И. С. М. и Д. С. М., съставът на Окръжен съд Кюстендил е приел, че същите следва да са в размер на по 250 000.00 лева за всеки един от тях. Според съда, този размер най-адекватно кореспондирал на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като размерът е бил определен с оглед на конкретните обстоятелства установени от показанията на свидетеля Н., а именно, че И. С. М. и Д. С. М. са живели заедно със сина си С. Д. М., който не е бил семеен, обгрижвал ги е и с него са имали изключително емоционална връзка, тъй като преди това при злополука загубили другото си дете и той им бил единствен син. Смъртта му ги съкрушила и нанесла непоправима емоционална травма, от която се задълбочили и дегенеративните им заболявания.
С оглед на горепосочените изводи на състава на ОС – Кюстендил, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Въгледобив Бобов дол” ЕООД – [населено място] дол е формулирало правните въпроси за съдържанието на понятието „справедливост” при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД и за това представлява ли груба небрежност на пострадалия при трудова злополука работник поведението, изразяващо се в пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасна работа неполагане на грижа, каквато и най-небрежния работник, зает със съответната дейност при подобни условия, би положил (пострадалият е напуснал кабината за управление като е застанал зад рудничните вагони, теглени от рудничен локомотив преди локомотива да бъде спрян и застопорен, без това да му е вменено в задължение).
По отношение на първия въпрос се излагат съображения за противоречие между обжалваното решение и решение № 407/26.05.2010 година, постановено по гр.д. № 1273/2009 година по описа на ВКС, ГК, III г.о., а по отношение на втория въпрос се твърди такова противоречие с решение № 348/11.10.2011 година, постановено по гр.д. № 387/2010 година и решение № 135/08.05.2014 година, постановено по гр.д. № 4075/2013 година, двете по описа на ВКС, ГП, IV г.о. Така поставените в изложението на „Въгледобив Бобов дол” ЕООД – [населено място] дол въпроси са били включени в предмета на делото, били са обсъждани от въззивния съд и са обусловили правните му изводи при постановяване на обжалваното решение. С оглед на това следва да бъде допуснато касационно обжалване по така поставените правни въпроси за проверка на съответствието на обжалваното решение на ОС – Кюстендил с посочената от касатора съдебна практика.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 216/16.10.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 262/2018 година, по подадената срещу него от „Въгледобив Бобов дол“ [населено място] дол, касационна жалба с вх. № 9147/20.12.2018 и такова трябва да се допусне.
На „Въгледобив Бобов дол“ [населено място] дол трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 8000.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216/16.10.2018 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по гр. д. № 262/2018 година.
ДАВА на „ВЪГЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ [населено място], [улица]едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 8000.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.

Scroll to Top